До 10 млн. лв. да достигне глобата при извършване или допускане да се извърши пране на пари. Това предвижда нов проект за изменения в Закона за мерките срещу изпиране на пари, съобщи адвокат Светлин Адриянов, председател на специализираната комисия Compliance на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), цитиран от Economic.bg. Това стана по време на организираната от ГБИТК конференция Compliance, посветена на устойчивостта на веригата за доставки, отговорността на управителите и мерките срещу прането на пари.

„Управителите на компании могат да носят отговорност за вреди, причинени от сделки, които са извън обичайната дейност на дружествата, или които са осъществени при непазарни условия. Това означава, че ако дадено дружество е производител на електроматериали, но изпълнителният директор отдаде особено внимание и ресурс на финансирането на местния футболен отбор и накрая се окаже, че дружеството е на загуба, това би било основание да му се търси отговорност и има такива случаи в съдебната практика", обясни адвокат Адриянов.

Адвокат Нора Кючукова посочи, че след законови изменения от тази година отговорност вече могат да носят и пълномощниците на дадено дружество, включително за укриване на факти и данни от приходните органи. „Вече се приема, че всяко лице, действащо като пълномощник, носи отговорност по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Все още няма произнасяне по тази тема от Върховния административен съд, ще видим той как ще го тълкува", коментира Кючукова.

Бьорн Ракенес, директор „Снабдяване и логистика" в „Теленор България", припомни голям скандал с „Теленор" в Бангладеш от 2008 г. Тогава журналисти установяват, че подизпълнителите, които изграждат мрежата на мобилния оператор в страната, са наели 13-годишни деца да работят. „Осъзнахме, че носим отговорност за цялата верига за доставки, тъй като ние сме крайният потребител. Казахме на доставчиците и подизпълнителите ни, че искаме те да се съобразяват с нашите правила, като и техните подизпълнители", каза Ракенес.