Българският език отново се върна към времето на Иванчо Йотата/хей, помните ли "Чичовци"?/ Онзи, дето обичаше да се "припира по граматиката" и на който му идваха "маслини на най-способна цена".
Вчера министерството на образованието се вживя в ролята на Иванчо, след като неговите чиновници захванаха да се припират по граматиката с хората, на които държавата за това им плаща - да разбират от езикови проблеми. Парадоксът е, че дори чиновниците на просветното ведомство звънят на импулсните "Езикови справка" в БАН, чиято цена е като да си поръчаш компаньонка, за да питат за елементарни правописни правила. Така наречените експерти на министерството обаче никога не го правят, когато формулират въпроси, от които зависи бъдещето на хиляди абитуриенти. Пишат си въпроси, каквито им харесва. Всяка година се оказва по някой сгрешен и деца, които имат въображение, могат да мислят в контекст и да правят езикови връзки, се оказват най-ощетените.
Вярно, в българския език има много спорни правила, покрай които за гушите се хващат и самите езиковеди. Ама защо вкарвате спорните въпроси в тестовете, бре? Самият Институт за българския език в БАН не смее да вкарва спорните тези в новия правописен речник, защото академиците лично ще се изпозастрелят. Недопустимо е на зрелостен изпит да бъдат поставяни въпроси, по които няма консенсус в научната колегия. Още по-недопустимо е техните отговори да си измислят чиновниците от МОН, след като преподавателите не са запознати с техните представи.
Ако ще изпитвате абитуриентите с така или иначе вече компрометираните тестове, в които всичко е тото, поставяйте им само безспорни въпроси, които имат един-единствен логичен отговор. Ако чиновници и езиковеди влизат в спор за езикови правила, закрийте или МОН, или БАН. Открийте едно министерство на истината по Оруел и нека то да определя къде да се поставят запетаите, вместо да превръщате абитуриентите в арбитри по вашите спорове.
Впрочем, децата няма как да не сбъркат в отговора си за конкретния въпрос, след като в самия парламент езикови "експерти" им дават пример, като заявяват "влезе в зала" или "мина на комисия". Езиковата практика подвежда и децата, които в никакъв случай не могат да схванат какви са граматичните норми, след като учат едно и виждат съвсем друго в реалния живот. Е, нормите и без това няма да им потрябват. Повечето българи се разделят с граматиката четири-пет години, след като завършат училище, освен ако тя не се превърне в тяхна професия. Една част от тях се сприятеляват повече с английския, отколкото с българския правопис и пунктуация, други -повече с емотиконите. Впрочем, чухте ли, че "Разум и чувства" на Джейн Остин била издадена изцяло с емотикони? Може да се чете на всички езици. Дори и да не си минал матурата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
