Моторни песни, или каруцата на просветата

Животът ще изпита абитуриентите по съвсем различен начин от матурите

Моторни песни, или каруцата на просветата | StandartNews.com

"Абе, то май беше все нещо за коли", обяснява абитуриент, объркал "Песента на колелетата" от Йовков с "Моторни песни" на Вапцаров. Паднало му се на момчето "Вяра" от Никола Йонков на матурата и то омешало транспортните връзки - добре, че не съществува и литературен сборник, в който да се лее поезия за метрото.

В общи линии това са литературните асоциации на българските абитуриенти - те преоткриват литературата при прехвърлянето от първа към втора метростанция. Нейният смисъл и нюанси им се губят, докато сменят мотрисите на живота си и на неговия смисъл. Литературата за много от тях е набор от точки - след като ги изкараш на матурата, изхвърляш ги като вехта дреха, която няма смисъл да пазиш, защото няма да ти потрябва в следващото десетилетие. Дотогава ти ще си друг. Светът ще е друг. Литературата и обществото ще са други.

Само онази, в учебниците, още ще е същата.

Да, учениците няма да я разбират. Ще продължават да четат по принуда творби, които не са им ясни, защото българското образование от години връзва каруцата с пъстрите колела на Сали Яшар пред послушния кон на чиновниците. Как да разберат "Вяра", щом за годините на комунистическото движение по времето на Вапцаров в учебника им има 20 реда, които учителите по история от неудобство ще им спестят. Какво би трябвало да разберат за "Септември", след като името на Георги Милев Касабов липсва в учебника им по история? Как да разберат цялата ни класическа литература без контекста на едно минало, в което е зачената цялата ни история. Доживяхме български студенти да смятат, че слънцето изгрява от запад. И български абитуриенти да казват "Стига ми и четворка по български, аз вече съм приет в чужбина". Утре ще стане прекрасен професионалист, пожелавам му го, но ще говори на ощетения от мутри и чиновници български език, в който

напоследък емотиконите станаха повече и от запетайките

и в който със сигурност няма да кънтят вълшебните звуци на Сали Яшар. Неговият български език ще дрънчи като панаирджийска каруца, натоварена с всичко разнебитено и запокитено от родния говор. Както, впрочем, на много места дрънчи и нашият.

Не защото идва денят на Светите братя и не защото малко преди него настъпват матурите, след които едни 19-годишни иначе прекрасни хора ще демонстрират придобитите в училище умения да броят до 12 - трябва да се замислим ,че образованието ни е една амалгама от прекрасни митове и болезнени неща, които се раждат само в ежедневието. Може би трябва да кажем веднъж завинаги на децата - животът ще ви изпита по друг начин. Ще забравите неща, които навремето са ви били много нужни за изпита и не сте спали няколко нощи заради тях. И ще научите такива, за които сте смятали, че никога няма да ви бъдат потребни. След 20 години ще признаете, че родителите ви за много неща са били прави, но най-важното е, че сте успели да направите собствените си грешки и да изминете път, който е бил уникален за всеки от вас. Но все пак - не забравяйте, че пълният член е важен. Че вярата в човека, за която говори Вапцаров, е важна и изпълва живота повече от всяка друга вяра. И се опитайте да си представите как звънят каруците на Сали Яшар, дори когато гледате "Формула 1".

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай