Бърза писта за ремонт на сградите символи

Бърза писта за ремонт на сградите символи | StandartNews.com

"Стандарт" започва дискусия по закона за културното наследство

Облекчават процедурата на реставрация, искат въвеждане на "мълчаливо съгласие"

Сградите, които са паметници на културата от местно значение, ще могат по-бързо да се реставрират, ремонтират или бутат, ако поправките в закона за културното наследство бъдат окончателно приети от парламента през март. Те са внесени от зам.-шефа на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев и завчера бяха одобрени от парламента на първо четене с 81 гласа "за", 20 "против" и 14 "въздържал се".

Темата обаче отново отвори големия дебат кой, как и в какви срокове дава разрешения за дейностите, свързани със сградите символи.

За какво става въпрос? В момента всички разрешения дава Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Становището се разглежда от инспектората на културното ведомство и се парафира от министъра на културата. Той обаче няма право да отменя решенията на експертния орган. И на практика носи отговорност за позиции на друг. Години наред общините негодуват срещу дейността на НИНКН. Защото докато преписките обикалят между тях, културното министерство и института, сградите, паметници на културата от местно значение се занемаряват, а някои - направо се рушат.
Поправките на Красимир Велчев предвиждат общините сами да могат да вземат решения за съдбата на постройките от местно. За целта те трябва да направят комисии от поне трима членове с подходящо образование, като последната дума пак ще е на културния министър.

Така се преодолява забавянето в обработката на преписки от страна на НИНКН, обяснява Красимир Велчев и добавя, че това забавяне често надхвърля законовия срок. Затова той предлага една наистина голяма промяна - въвеждане на принципа: "мълчаливо съгласие". Според поправките, ако до три месеца общинарите не излязат със становище по писмено искане за работа в даден обект, се приема, че са дали разрешение. В момента, ако до два месеца експертите от НИНКН не се произнесат, няма и разрешение.

Целта на промяната е да се ограничи бездействието на администрацията и възможностите за корупция, аргументира се Велчев. По време на дебата по закона в пленарна зала завчера той заяви, че "сегашният механизъм създава условия за рекет на гражданите". Защото в момента собствениците на сгради, паметници на културата от местно значение, чакат с години разрешения за реставрация или консервация. А през това време постройките се рушат.

Легенди се носят за рушветите, които са били давани за ускоряване на процедурите. През юни миналата година шефът на НИМ проф. Божидар Димитров сипа сол в раната, като хвърли бомбата, че хора от Националния институт за недвижими паметници на културата са вземали 200 000 евро подкуп за ремонт на яхт пристанище в старинен морски град. Тарифата за реконструкция на стара къща пък била 5000 евро. "Не сте ли чували другото име на този институт - Митницата?", попита риторично проф. Димитров.

Депутати от Реформаторския блок и опозицията обаче на свой ред също видя врата за злоупотреби - в новите поправки. "Няма нищо по-лесно от това да мотивираш един чиновник да бездейства и така да получиш мълчаливо съгласие", възрази при дебата завчера в пленарна зала Вили Лилков (ДСБ). И обяви, че това "ще засили корупцията". Вариантът на Вили Лилков за решаване на проблема е да се увеличи щатът на НИНКН, за да се обработват по-бързо преписките.
Според Дора Янкова от БСП от нововъведенията ще се ползват само големите градове - София, Пловдив и Варна, а всички останали ще трябва да ходят отново в НИНКН и инспектората за становища.

Интересна е позицията на министерство на културата. В становището си пред комисиите по култура и медии и по регионална политика културното ведомство също изказва притеснения относно въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие. Но и министерството на културата е категорично, че трябва да се намери вариант за съкращаване на процедурата по издаване на разрешителни.

Три седмици за събиране на предложения по закона си дадоха депутатите. Ще търсим максимален консенсус, увери председателката на ресорната комисия Поли Карастоянова.

Опазването и популяризирането на културно-историческото наследство на България е кауза на "Стандарт". Част от това наследство са и сградите - паметници на културата от национално и местно значение. Затова вече шеста година кампанията ни "Чудесата на България" търси най-добрите решения на проблемите, свързани с опазването, реставрацията и консервацията на паметниците на културата. Неведнъж сме разказвали както за проблемите на кметовете, свързани с НИНКН и издаването на разрешителни, така и за десетките положителни примери за стопанисване и развитие на културно-историческите атракции. Уверени, че всички законови промени трябва да се правят след широк обществен дебат и с максимален консенсус, започваме дискусия по промените в Закона за културното наследство. Ще публикуваме различните гледни точки, а постъпилите предложения ще предоставим на парламента.

Димитровград иска рамо за сградите от соца

Промените ще ни помогнат да завършим проекта Атриум, казаха вчера от община Димитровград.
Той е свързан със сградите от времето на соца в центъра на града. Културният маршрут АТРИУМ със сертификат на Съвета на Европа е гордостта на "бригадирското градче". За да се реализира обаче, сградите трябва да се обявят за паметници на културата. А в момента 98% от постройките, които трябва да са в маршрута, са частна собственост като стопаните им нямат интерес да ги реставрират. Общината от години е внесла документация за това в министерство на културата. През 2013 г. проблемът бе поставен и на дискусия "Чудесата на България", организирана от в. "Стандарт" в Димитровград.

Ако готвените промени минат и на второ четене, чакането ще бъде спестено и ще се пристъпи към действие по реставрацията на тези сгради, надяват се в общината. Екипът на кмета Иво Димов се надява, че тези сгради ще могат да се включат в програмата за държавното саниране, след като параметрите й бяха разширени и по нея вече могат да кандидатстват и сдружения на собственици, които живеят в тухлени блокове. Вече са водени разговори със собствениците на сградите, които кандидатстват за статут като паметници на културата, относно запазването им в автентичния вид при евентуалното саниране.

Време беше

Владимир Москов, кмет на Гоце Делчев

Време беше да се облекчи тази процедура, тъй като имаше много бюрократични пречки. Знам от колеги, че дори не са успели да кандидатстват с проекти за социализация на такива обекти заради чакането на санкция било от държавата, било от Националния институт за недвижимо културно наследство.

Местният парламент се подчинява на правила и закони. Всяко решение се контролира и санкционира от областния управител. Затова може да се дадат повече правомощия на общините, за да се решават по-бързо проблемите на хората и на местната власт.

7 чудеса в Кърджали чакат документи

За получаване на статут на недвижими културни ценности за седем обекта кандидатства Кърджали пред Министeрството на културата. Това съобщи Даниела Коджаманова, директор на Регионален исторически музей в Кърджали, още в края на 2014 г.

Сред тях са средновековната крепост в село Вишеград, тракийската и римска крепост "Харман кая" до село Вишеград, средновековната крепост "Моняк", късноантичната и средновековна крепост при устието на река Боровица, златните рудници край с. Стремци, пещерата Утроба.

Коджаманова припомни, че идеята е те да преминат цялата процедура по получаване акт за собственост, права за стопанисване, за да може община Кърджали да кандидатства за финансиране по различни европейски и национални проекти за социализирането им.

На територията на област Кърджали има регистрирани над 400 археологически недвижими културни ценности. Едва 5 от тях са преминали процедурата за придобиване на статут, граници и режим на ползване.
Това са Перперикон, средновековен манастирски комплекс в кв. "Веселчане" в Кърджали, Ада тепе, Дяволски мост край Ардино и Орлови скали.

През 2015 г. проф. Николай Овчаров обяви, че през 2016 г. може да започнат сериозни разкопки на средновековната крепост "Вишеград" край Кърджали. Той припомни, че последно проучвания са правени от Иван Балкански преди 40 години.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай