Празникът Пресвета Богородица­ Живоприемни източник се отбелязва на Светли петък,­ първия петък след Възкресение Христово.

Свързан е с обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира извън стените на Цариград. Светата обител се нарича "Живоприемен източник", или още "Балъклъ" (риба на турски), откъдето идва и името му Рибният манастир.

-----
Празникът обаче има своята предистория, свързана с чудо, извършено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до днес изграденият през 1833-1835 г. храм.

Преди още да се възкачи на престола, бъдещият император Лъв I, наричан Макелий, разхождайки се по това място, видял един заблудил се слепец. Мъжът помолил младия благородник да му намери вода, за да утоли жаждата си. Лъв "навлязъл в гъстата гора, търсил тук и там вода и като не намерил, върнал се опечален". Тогава чул женски глас: "Не трябваше, Лъве, толкова да се трудиш да търсиш вода, понеже водата е наблизо". Ободрен от гласа, Лъв подновил търсенето, но то и сега било безрезултатно. И отново се чул гласът: "Императоре Лъве, влез по-навътре в гъстата гора и ще намериш локва; ще вземеш с шепа от мътната вода и ще утолиш жаждата на слепеца; ще намажеш с калчица слепите му очи и веднага ще познаеш коя съм, понеже отдавна съм на това място".

Така и станало. Изпълнило се не само чудното проглеждане на слепеца, но не след дълго време Лъв станал и император. Още тогава той

разпознал в гласа и чудото с изцелението Пречистата Владичица

Майката Божия. След като се изпълнило пророчеството за неговото възкачване на императорския престол на Византия, на мястото, от което почерпил водата, построил великолепен храм. Божията Майка обещала на император Лъв: "В този храм аз ще изпълнявам молбите на тези, които идват при мен с надежда и непоколебима вяра. И няма да има нищо, което да ми пречи или да не ми се подчини ­ нито бяс, нито болест, превъзхождаща лекарското изкуство" (цит. по Алис-Мери Талбот, "Чудотворньiе образьi в константинопольском храме "Живоносного източника", Сб. "Чудотворная икона в Византии и Древней Руси", Москва 1996 г.).

И наистина, тук ставали най-различни чудеса. Синаксарът на празника Живоприемни източник, споменава за император Юстиниан Велики (527- 565), "който страдал от задръжка на урината, и получил тук изцерение". В знак на благодарност "той изградил църквата отново, още по-голяма и по-красива". Във времето на императорите Василий Македонец и сина му Лъв Мъдри "станали много чудеса на изцеление от най-различни болести ­ безплодие, червени отоци, червен вятър, кръвоизливи, течения, огница, рани, циреи, рак, кожни болести и др.".

Синаксарът предава и разказа за един възкресен мъртвец от Тесалия, който починал в кораба на път за Константинопол. "Преди обаче да издъхне, усърдно помолил моряците да го откарат в църквата на извора и преди да го погребат, да излеят върху трупа му три ведра".

Моряците изпълнили молбата му и мъртвият оживял

Сред онези, които тук изпитали помощта на Божията Майка, били и самият император Лъв Мъдри, който страдал от камъни в бъбреците, съпругата му Теофана и брат му Стефан, страдащ от охтика (туберкулоза). Също и светите патриарси Йоан Йерусалимски Милостиви и Тарасий Цариградски.

А следното чудо показало, че Пресвета Богородица пребивава на "това място отдавна" и бди над него. След много години при опасност от срутване Майката Божия се явила на събраните в храма богомолци и ги предупредила да го напуснат. "Когато и последният човек излязъл, храмът се сгромолясал".

Това чудо вероятно е станало при едно от земетресенията, които нанесли сериозни поражения на Константинопол през VIII и IX в. За съжаление храмът заедно с манастира при него пострадали при обсадата на Константинопол от българския цар Симеон през 924 г., който изгорил целия комплекс. Впоследствие обаче, за четири години той бил възстановен в целия си блясък.

През 1422 г. при обсадата на Константинопол от султан Мурад II в светата обител бил разположен главният щаб на османските турци. Манастирът с храма най-вероятно е унищожен при превземането на византийската столица през 1492 г. Доказателство за това е свидетелството на френския пътешественик Пиер Жилес, който през 1547 г. посетил Константинопол, вече като столица на Османската империя. В своите пътни бележки той отбелязал, че храмът вече не съществува, но болните продължавали да посещават Живоприемния източник.

След като през 1204 г. Византия е разгромена от рицарите на IV Кръстоносен поход и столицата на православния свят Константинопол е превърната в център на новооснованата на нейно място Латинска империя, великите и свръхестествени чудеса, които са ставали в този храм на Майката Божия, секват.

Отдръпването на милостта на Пресвета Богородица

от това място продължило и по времето на възстановяването на Византия при император Михаил VIII (1259-1282), който сключил Лионската уния от 1274 г. "Божествената благодат се върнала над източника във Влахерна само след като Андроник II Палеолог (1282-1328) се отказал от прозападната религиозна политика на баща си Михаил VIII".

През 1833 г. цариградският патриарх Константин I поискал от султана и получил разрешение да изгради отново храма при Живоприемния Богородичен източник, който в продължение на четири века не е съществувал. Вероятно новоизграденият храм, който съществува и до днес, е бил осветен от патриарха на Светли петък, и това празнично събитие влязло в Синаксара.

Известно е още и това, че първият, който нарича Божията Майка Живоприемен източник и въвежда това наименование в църковна употреба е преп. Йосиф Песнописец, живял през IX в.

Във времето на Никифор Калист се появява и завършеният иконографски тип на Пресвета Богородица­ Живоприемни източник, познат днес в православния свят. В центъра му е фиалата с животворната вода, върху която е изобразена Пресвета Богородица фронтално, с издигнати молитвено ръце, а в медальона на гърдите є е Младенецът Христос, благославящ. В двата горни ъгъла, императорската и патриаршеската фигури и съпровождащите ги велможи и духовни лица изобразяват тържествен вход в храма. Най-ранното запазено изображение извън Константинопол е открито в Мистра, Пелопонес, и е датирано от 1311 г. (А.- М. Талбот).

В заключение заслужава да бъде посочена и една друга причина за свързване на празника на Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник със Светли петък. Тя е духовна. Изразява я Неаполският и Ставрополски митрополит Варнава (Гръцка православна църква) в своя проповед на този ден. Негово Високопреосвещенство нарича Светли петък, "отдание на страшния Разпети петък, когато меч пронизва сърцето на Божията майка" (вж. Лука. 2:35), при вида на нейния невинно страдащ Син". "Затова светата Църква мъдро отрежда първия петък след Пасха да бъде празник за възхвала на тази, която роди Живата вода ­ Христос" (Йоан. 4:10, 14).