- Г-н Йорданов, казвате, че сте против всякакви промени в Наказателения кодекс относно неизбежната отбрана. Защо?
- Аз съм против промените, но съм за изцяло нов Наказателен кодекс. Защото през 1968 г., когато е изграден скелета на сегашния кодекс, собствеността не се е ценяла. Така, че няма как този кърпеж да продължава. Философията на сегашния НК е сбъркана, непрекъснато е пришиван, оправян. И когато казват, че законите били добри, но не се спазвали, е смешно. Това, че не се спазват, не означава, че са добри. И конституцията ни не е добра. Там пише, че има следствие, но следствие има единствено в Русия.

- По отношение на пределите на неизбежната отбрана, възможно ли е в закона да се опишат всякакви казуси?
- Абсолютно невъзможно е. Никъде го няма по света. Трябва да се опишат принципните постановки. Когато се казва, че собствеността е неприкосновена, изходящата теза трябва да е тази, че при казус на влизащ с взлом човек в чужд имот без покана и разрешение, правата му не може да са 50/50, казано на футболен език. Защото единият вече е извършил престъпление и това го обезправява сериозно. Ако ценим човешкия живот, собствеността и ги дефинираме в закона, след това лесно може да се тръгне към тълкувание. А тълкуванието на юристите в съдебна зала трябва да остане, това е най-нормалното нещо. Има всякакви казуси, можеш умишлено да ме поканиш и да ме убиеш.
Но трябва да има ситуация със заплаха за живота, а не просто да е презумпция, че който влезе в имота, го гърмиш задължително. Философията на новия НК трябва да отчита съвременните реалности и ценностите на съвременното общество. Правим опит да се правим на демократични, а дълбоко в себе си оставаме комунисти от едно време.

- Има тълкование на Върховния касационен съд, че независимо от неприкосновеността на собствеността, човешкият живот е по-висша ценност.
- Това е така, има 3 типа морал. Първият е примитивният инфантилен морал - няма да направя нещо, защото ме е страх. Вторият тип е конвенционалният - трябва да се почитат законите, ограничаваме си правата, за да могат и другите да си ограничат правата, за да живеем по-добре. Третият тип е ниво ценности и принципи. Зад това обаче се крие всякакво нежелание на прокурори и съдии да формулират абсурдни тези, които се приемат в съдебна зала. От това хората живеят с чувството за липса на справедливост. Нежелание да се правораздава или пък да се фалшифицират реалността по начин, който да е угоден на някоя от страните, най-често на крадеца или грабителя.

- Но, ако по-подробно се разпишат правилата, по-малко ще навлизаме в полето на психологията, което би могло да бъде основата на несправедлив съдебен процес?
- Затова казвам, че в новия Наказателен кодекс трябва да са записани съвременните реалности. Когато имаме достатъчно на брой казуси, примери, ще можем да формулираме адекватни принципи. Един от вицовете е, че навремето имало по-малка престъпност, което е абсолютна лъжа. Просто не се е говорело тогава. На тази база би могло да се стандартизират някакви ситуации. Ако се вземе практиката от последните 30 години, тогава би могло да се дадат възможности за специализиране на членове и алинеи. Макар, че реалността винаги надхвърля правния свят. Но принципът е да вплетем в правната норма реалността, която ни е дала достатъчно примери и случаи. Да се анализират научно колко случаи имаме, какви са спорните моменти, как са решавани.
Но всичко това трябва да стане в нов НК. Защото кърпежите са са ситуативни неадекватни промени, възникнали под влияние на някакви емоции, които в повечето случаи са неоснователни.

- В проекта на ВМРО се иска да се реши всичко накуп - няма превишение на неизбежната отбрана, когато нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем. Не е ли малко
"манджа с грозде" това предложение ?
- Ами така е. Някой е решил, че е страшно умен и се е опитал да реши всички ситуации наведнъж. Категорично съм против заради случая в Пловдив да се правят промени. Това е абсурден опит да прилагаме друга правна система като англо-саксонската, която е основана на прецедентите. Ние сме по германската система. Ако твориш право по друга система, то ще ражда абсурди. Затова съм твърд привърженик - нов Наказателен кодекс, който да отчита принципите и ценностите на съвременното общество, както и да отчита българската реалност. Тогава можем да създадем норма, която да намалява тълкувателната част в името на справедливостта на народа.