Огромна зрителска аудитория у нас месеци наред следеше със затаен дъх перипетиите на красивата Къосем в двореца на султаните край Босфора. След броени дни ще го прави отново. Малцина от запленените от нейните страсти фенове обаче свързват събитията от екрана с България. А историческите факти сочат, че Великолепният век на Османската империя не е отминал незабелязано и за нашите земи.
Третият по големина мюсюлмански храм на Балканите
Голямата разградска джамия „Макбул Ибрахим паша", която е третия по големина мюсюлмански храм на Балканския полуостров, е наследство от епохата, в която Кьосем султан е властвала в харема на Ахмед І като най-любима жена на всесилния падишах. По това време Разград е носел името Хезарград и бил част от ейялет, управляван от белербея на Силистра. По сведения на историка – географ Мустафа бин Абдулах Хаджи Калфа, датирани от ХVІІ век, по това време градът е бил разположен в равнина без градини на 10 дена път до Истанбул.
През 1614 година тогавашният владетел на Хезарград Ибрахим паша започнал да строи в града джамия. Три години български дюлгери, под ръководството на майстор Манол, строят каменното здание, което в долната си част има формата на куб, после преминава в осмостен, а най-накрая осемте страни на момументалния градеж завършват с цилиндричен купол. Четири кули в ъглите на сградата поддържат достолепния каменен монумент, на чиято фасада са подредени четири реда островърхи прозорци. Минаре от дялан камък, с пластични орнаменти по него, завършва общия архитектурен ансамбъл, признат от специалистите като един от най-красивите образци на класическата османска архитекура в света. Вътре храмът е бил изписан с богати стенописи в традициите на исляма.
Легендата разказва, че когато джамията била завършена, пашата, смаян от нейната монументална красота, решил да погуби дюлгерите, за да не могат те да построят втори храм като този. Майстор Манол разбрал за опасността и решил да опита да избегне тежката си участ. Той помолил господаря да му разреши да се качи с инструментите още веднъж на минарето, за да довърши нещо недонаправено. Ибрахим паша се съгласил и дюлгеринът стигнал до върха на високата кула. Там той набързо си сковал крила като на птица, с намерението да полети във висините и така да избегне смъртаната присъда, постигнала го заради таланта му на строител. Успял ли е да избегне участта си българския Икар, има ли той лобно място и къде е то, легендата не казва. Затова днес на метри от голямата джавия се извисява паметника на Майстор Манол от Хезарград.
Възродителите пратиха филхармоници да ремонтират минарето
Вековната слава и красота на голямата джаммия в Разград стана внезапно опасна и излишна през осемдесетте години на ХХ век, когато комунистическият режим в България организира т.н. възродителелен процес. Заета да откъсне българските турци от вярата и традициите им, властта реши да ограничи досега им с молитвените домове. За да не може монолитната сила на джамията „Макбул Ибрахим паша" в Разград да навява непозволени мисли у преследваните за произхода си хора и да не буни у тях дух за съпротива, партийното ръководство затвори храма. Бе обяснено, че вековната сграда се нуждае от ремонт и това бе истина, но целта не беше да се направят нужните поправки, а той да излезе от употреба.
За да бъде гаврата и с турци, и с българи пълна, местните управници решиха да изпратят разградските филхармоници на строителна бригада, по време на която те следваше да поправят външните стени и минарето на джамията. Огромният каменен куб бе опасан от скелета, на които по цял ден объркани се мотаеха цигулари и обоисти, обзети единствено от страха да не паднат от високото и да не наранят ръцете си, които вечер трябваше да изтъргват музика от струни и клавиши.
Злополучната акция „Филхармонията в помощ на джамията" приключи набързо с идването на промените след Десети ноември,но джамията стои затворена и до днес.
Салафит бетонира мозайките
Докато храмът, обявен за културен паметник от национално значение, близо 40 години очаква някой да го ремонтира, неизвестен злосторник успя да унищожи в него вековните мозайки по пода. През лятото на 2015 година самозван реставратор нае бригада, която заля с 15 кубика бетон керамичните плочки, достигнали до нас от Великолепния век на красавицата Кьосем. Вандалският акт бе приписан на мистериозен салафит, пристигнал у нас от Турция, който без знанието на мюфтийстовото успя да влезе в джамията и да похити културно историческите богатства в нея. Въпреки заканите на властта, той да бъде открит и наказан, виновникът още не е разпознат и намерен.
Кабинетът Борисов 3 започна ремонт
Многото приказки за нуждата от ремонт на голямата разградска джамия придобиха характер на сериозни намерения едва през тази година. В края на 2017 по настояване на районното мюфтийство в Разград държавата отпусна 20 хиляди лева за спешни поправки по течащия покрив. Тогава сам областният управител Гюнай Хюсмен се качи на вишка, за да инспектира строителните дейности по високото минаре.
Два месеца по-късно, след като Турция на свои разноски ремонтира и върна пълния блясък на нашата Желязна църква „Свети Стефан" в Истанбул, кабинетът Борисов 3 гласува 1,4 млн. лева от републиканския бюджет да бъдат дадени за ремонт на петвековния мюсюлмански храм в Разград. Предстои сградата, която е строително архитекурен паметник да бъде конструктивно укрепена, покривът да бъде изцяло ремонтиран , а стенописите възстановени.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
