Охрид - градът на 365-те църкви

Охрид - градът на 365-те църкви | StandartNews.com

Чудесата и чудотворните реликви в България нямат край. Където и да отидем, откриваме безценни съкровища. Съвсем близо извън пределите на родината ни обаче също има светини, от които можем да измолим здраве, берекет и късмет, при това не само по Великден. Кампанията на в. "Стандарт" "Чудесата на Балканите" ще ви разказва и за тях. Днес представяме балканската съкровищница, свързана с православието и българската история, в три държави - Македония, Сърбия и Албания.

Животът на Божията майка е изрисуван в църквата "Св. Богородица Перивлепта"

Охрид, който е бил българска столица по времето на цар Самуил, все още носи отпечатъка на величието. Ако има място извън пределите на родината, което всеки българин родолюбец трябва да посети, това е македонският курорт Охрид. Градът е българската столица и седалище на родната патриаршия в края на Х и началото на ХI век, когато български цар е Самуил. И до днес туристите могат да почувстват величието на славното ни минало, изкачвайки стръмните калдъръмени улички до Самуиловата крепост, от която се разкрива невероятна гледка към града и Охридското езеро. В ясни дни може да видите и съседните албански села от другата страна на "морето". Разходката по бойните зидове ще ви върне във времето, когато стражата е следяла от високите стени за сигурността на града с най-много църкви. Местните хора твърдят, че е имало храм за всеки ден от годината. Но дори и да не са точно 365 църквите в Охрид, със сигурност са много и на всяка крачка. Сред храмовете, които задължително трябва да посетите, е църквата "Света Богородица Перивлепта", която е една от причините градчето да е включено в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Църквата е била един от най-главните храмове в Българската патриаршия. Там е изрисуван до най-малки детайли животът на Божията майка. Съседният храм, който повечето туристи обикновено подминават, е интересен заради факта, че е изписан не съвсем по каноните и в него има изображения, вдъхновени по-скоро от богомилите, отколкото от традиционните догми на вярата. По обратния път от крепостта към центъра на Охрид пък непременно се отбийте до манастирския комплекс, в който св. Климент основава Охридската школа. Част от него е и църквата "Свети Пантелеймон", където се съхраняват мощите на светеца. Спирка по време на туристическите разходки е и църквата "Свети Йоан Канео", разположена живописно над скалите. Плаща се символична сума за вход, но пък разглеждате уникалните иконописи от края на VIII век, тъй като олтарът и изображенията са добре запазени.

Чуйте сърцето на св. Наум

Сред задължителните спирки край Охрид е манастирът "Св. Наум", който е на 27 км от града. Обителта е основана от светеца, а изграждането й се финансира през 900 г. от цар Борис I. Мощите на св. Наум и днес са там. Ако допрете ухо до каменния саркофаг, в който е положен светецът, и се заслушате, ще чуете как бие сърцето на чудотвореца. Една от легендите за чудесата на св. Наум е изобразена и върху стените на храма - впрегнати заедно орат мечка и вол. Според преданието стръвница изяла един от двата вола на бедняк. Тогава свети Наум наказал звяра да оре няколко години нивата на бедния човек. На самия пристан, още преди да се качите до църквата, ви посреща дървена статуя на светеца, който се явил насън на майстора и бил изваян само за ден. В двора на комплекса се разхождат пауни, а във водите на реката, от която извира Охридското езеро, плуват лебеди. Срещу няколко лева може да се повозите по реката с лодка и да видите точното място, откъдето тръгва македонското "море". Реката Черни Дрин е известна и с факта, че е единствената, която дава началото си на Охридското езеро, а после излиза от него в Струга - града, в който и до днес е запазен домът на братя Миладиновил

Билянините извори даряват с рожба

Легендата разказва, че водите на Билянините извори са чудодеен лек за бездетни жени. Ако пиете три пъти от тях, докато ги обикаляте също толкова пъти мълчаливо, задължително ще се сдобиете с рожба. Изворите са разположени на входа на Охрид. Според легендата Биляна била чудно красива, дъщеря на един от най-близките приятели и съветници на цар Самуил. След смъртта на другаря си, владетелят често посещавал дъщеря му, за да види има ли нужда от нещо. И неусетно се влюбил в нея. Ревнивата му съпруга - гъркинята Агата, разбрала за любовта им и пратила двамата си братя да я убият. Те успели да я пронижат със стрела, но Биляна не загинала, а легнала тежко болна. За да не я вижда любимият й в това състояние, девойката се скрила далеч в планината. Царят я дирил дълго и неуспешно, докато след време, по време на лов, случайно отседнал в закътано село. Там местните му разказали за чудно хубавата, но немощна девойка, която пристигнала незнайно откъде. Сърцето на царя трепнало и веднага се отправил към дома на момичето. Там девойката го прегърнала и целунала за последно, преди да издъхне в ръцете му.

Берат пази мощите на св. Горазд и св. Ангеларий

В Албания християнството и мюсюлманството съжителстват мирно и без излишно съперничество и напрежение. Затова и страната на орлите и хилядите бункери също е добър вариант за посещение по великденските празници. Най-българските светини могат да се видят в Берат, където и днес живеят много християни от български произход. Това естествено не е случайно. Обявеният за град-музей и включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО е бил неразделна част от Първото и Второто българско царство, както и от Охридската българска архиепископия. В църквата в старата крепост се пазят и до днес мощите на двама от учениците на Кирил и Методий - св. Горазд и св. Ангеларий. В близост до олтара има и икона на светите Седмочисленици - Кирил, Методий и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий, които са създали и разпространили глаголицата и кирилицата. В църквата може да се види и уникална икона на Богородица с младенеца.

На нея Божията майка, за разлика от другите светини по света, държи младенеца в дясната си вместо в лявата ръка. Църквата пък е украсена с щраусови яйца, които пазят иконостаса от вредители. Към нея има и музей с уникални икони, някои от почитания иконописец Онуфрий. Задължителна спирка за всеки българин е и старата българска крепост, от която се разкрива невероятна панорама към съвременния 45-хиляден Берат. Не е за пропускане и кварталът "Горица", който и днес е известен като "българския".

Най-големият православен храм на Балканите

Църквата "Свети Сава" в Белград има амбицията да се превърне в най-големия православен храм на Балканите и втория по големина в света, отстъпвайки единствено на катедралата на Христос Спасител в Москва. Строежът на църквата е започнал през 1894 г. и, след като бъде завършен трябва, да бъде с височина 70 метра. За сравнение "Света София" в Истанбул, на която храмът наподобява, е с височина на купола от 56 метра, а софийският "Св. Александър Невски" - 53 м. Освещаването на основите на "Св. Сава" е извършено на 15 септември 1935 г. от патриарх Варнава. Четири години по-късно е осветен и олтарът на църквата от патриарх Гаврило. По време на Втората световна война изграждането на храма е спряно и чак през 1984 г. сръбската държава дава позволение за доизграждане на църквата. Тогава тя е повторно осветена от патриарх Герман в присъствието на всички сръбски архиереи. "Св. Сава" е издържана в неовизантийски стил. Има четири камбанарии, високи по 44 м. Храмът е украсен с осемнадесет позлатени кръста. През 2004 г. е завършено изграждането на външната облицовка, но интериорът все още не е изцяло готов.

Аязмо лекува в сръбски манастир от XIII век

Само на 10-ина километра от граничния пункт Стрезимировци от сръбска страна се намира уникалният манастир "Рождество на Пресвета Богородица". В момента от светата обител в Паля е останала единствено църквата и камбанарията, но за сметка на това можете да разгледате пощадените от времето уникални стенописи в олтара на църквата и по част от стените, които са сътворени векове след градежа на църквата. Надписите на старославянски и проучвания на археолозите говорят, че храмът е издигнат от българска фамилия, като историците твърдят, че става въпрос за семейство Деяновичи. Манастирът е известен сред местните и заради лековитото си аязмо, което според легендите цери болежките и измива неволите. В момента храмът се реставрира, а до него води чисто нов път, направен с евросредства. В непосредствена близост е и почти порутената църква "Св. Никола", чиито надписи върху иконите също са на кирилица. В нея можете да запалите и свещичка за здраве.


Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай