Пчеларите от Странджа очакват решението през 2017 г.
Феновете на уникалния продукт всяка година отскачат до Царево
Пчеларите от Странджа, които добиват манов мед, задействаха процедурата продуктът да бъде регистриран като защитено наименование за произход от Брюксел. В същото време производители алармираха, че заради пролетните дъждове тази година има наполовина по-малко мед.
Пчеларите от Странджа чакат специално лого от Брюксел за мановия мед. В родната планина наричат уникалния продукт еликсир на безсмъртието. Има тъмен до черен цвят и специфичен аромат. В България основните количества манов мед се произвеждат от широколистни дъбови гори в Странджа, което се дължи на климатични особености и природни дадености. Влажният морски климат предразполага размножаването на листните въшки, които се явяват продуценти на маната. В Странджа няма земеделие и пагубните за пчелите пестициди. Най-много са пчеларите в близките на Царево села - Фазаново, Бродилово, Варвара, Велика, Изгрев, Българи и Кости, а пчелините им са разположени на 25 км навътре в планината в най-добрите места за получаване на този мед. По тази причина и благодарение усилията на пчеларите Странджанският манов мед е в процедура за регистрация като защитено наименование за произход.
В ЕС има разработена цялостна политика за защитени наименования за произход, географски указания и храни с традиционно специфичен характер. Целта е със специално лого като печат върху етикетите да се изтъкнат специфичните качества на определени типични продукти на пазара и да бъдат отличени от останалите в магазините чрез означаването им със на символите на ЕС. Защитата на географските наименования е насочена предимно към продукти от малък географски район в рамките на държава, а не продукт, произвеждан в цялата държава под наименованието "български".
В момента странджанските пчелари са на финалната права. След като приключи националната процедура, документацията ще отиде в Европейската комисия Брюксел, която в рамките на 5-6 месеца, но не повече от година трябва да се произнесе. След като Странджанският манов мен преодолее препятствията на европейско ниво, той ще получи лого, което ще гарантира защитеното наименование за произход. Пчеларите в Странджа се надяват това да се случи догодина.
От 13 години заради мановия мед в Царево се организира цял фестивал. Инициатори на изложението са пчеларското сдружение "Странджански манов мед" и общината, като събитието става факт с финансовата подкрепа на министерството на земеделието и храните. Традиция е в началото на август Царево да се превръща в царство на мановия мед. Странджанските пчелари от 2004 г. излагат своята продукция на площада в града. Началото поставят шестима производители, които опъват сергии на тротоара. Тогава дори и е имало пчелари, които са били против изложението. Тринайсет години по-късно 15 постоянни производители участват във фестивала, който пък за втора поредна година бе официално открит от министъра на земеделието и храните Десислава Танева. Целта е да се популяризират пчелните продукти, защото са полезни и имат лечебни свойства, и да бъдат наложени като марка. В началото на август към града се стичат хиляди хора от цялата страна, за да си купят манов мед. Бурканче от 400 грама се продава за около 6 лева, от 800 грама - за около 10. През останалото време на годината пък нашенци от различни кътчета на страната си поръчват онлайн от ценния мед.
Помага срещу анемия и при простуда
Странджанският манов мед се предписва като основно противоанемично средство. Дължи се на факта, че съдържа много повече минерали от останалите видове мед. Има противовъзпалително и диуретично действие.
Полезен е при простудни и заболявания на горните дихателни пътища, бъбреците и пикочния мехур. Стабилизира сърдечно-съдовата система благодарение на минералите и оказва изключително благоприятно влияние върху черен дроб и далак. Действа успокояващо на нервната система. Съдържа голямо количество антиоксиданти, имащи противотуморно действие. Богат е на калий, магнезий, литий. Пчелните продукти трябва да се консумират по всяко време с цел профилактика, а не когато човек се разболее. Това е предимството. Консумацията им като цяло води до по-добро състояние на човешкия организъм. Веществата в меда са лесноусвояеми съставки, които не се нуждаят от допълнителна преработка от човешкия организъм.
БЛИЦ
В пет общини може да се произвежда
Искаме в геномния център да изследваме всички съставки, каза пчеларят Манол Тодоров
- Господин Тодоров, какви са приоритетите на странджанските пчелари?
- Тази година приоритет за нас е регистрацията на Странджански манов мед като защитено наименование за произход. Самата спецификация е сложен документ. Успяхме да внесем документацията в пълния пакет в министерството на земеделието и храните. Сега ни предстои теренна проверка. Междуведомствената консултативна комисия ще дойде на място и ще проверява всеки производител, който е попълнил декларация, че ще спазва спецификацията на продукта. Ще бъде проверяван, ще се гледат помещенията за центрофугиране, складовете, помещенията за готовата продукция, за суровини и материали. Произвеждаме изключително качествен продукт, но това не е достатъчно, защото е необходимо да се спазват изискванията на европейското законодателство. С това ще се сложи край на националната процедура.
- Кой ще има право да произвежда Странджански манов мед?
- В самата спецификация е записано и има ясно очертан географски район. Всички пчелари, които се намират постоянно, има се предвид целогодишно, на територията на общините Созопол, Приморско, Царево, Малко Търново и Средец, могат да произвеждат и продават този продукт като Странджански манов мед. Трябва да подпишат обаче декларация за контрол.
- Какви са ползите от всички тези процедури?
- Нашият мед ще бъде разпознаваем продукт с гарантирано качество. Ще има добавена стойност на продукта. Европейският опит показва, че там където за първи път е регистриран продукт в началото е трудно. След това започва увеличаване на производството и продажбите. Сега произвеждаме между 50 и 100 тона мед. Така че не е изключено след време да произвеждаме по 1000 тона. Странджа ще се превърне в индустриална зона за производство на странджански манов мед. Това е сигурно.
- Благодарение на фестивала ли постигнахте тези резултати?
- Наложихме продукта като разпознаваем, но регистрацията е важна. Търсим обаче възможности за участие в подпроекти, за да можем в Съвместния геномен център в София със съвременна апаратура и по нови методики да докажем предимствата и качествата на странджанския манов мед. Всички неизследвани минерали и съставки да бъдат изследвани и приложени към качествата.
5000 тона по-малко от лечебния еликсир
Акациевият кът тази година, намалява и липовият
Наполовина по-слаб добив на пчелен мед очакват пчеларите тази година. Сериозният спад се дължи преди всичко на застудяването през май, което се е отразило крайно неблагоприятно на пашата на пчелите. "Годината е лоша, защото след топлия април, когато пчелите се развиха добре, дойде много студен и дъждовен май, което прекъсна активната им дейност," обясни инж. Михаил Михайлов, председател на Обединен български пчеларски съюз (ОБПС). Така пчелите са били лишени от събирането на нектар от акациите, които цъфтят през май. Потребителите ще бъдат разочаровани, защото почти няма акациев мед, който е най-търсен. Слаба е и реколтата от липов мед заради все по-намаляващите площи на липовите гори, обясниха от бранша. "Сега разчитаме изцяло на слънчогледа, както и на добив на ливаден или т.нар. полифлорен мед", обясни инж. Михайлов. Предстои събирането и на нектар от кориандър и магарешки бодил.
Като цяло очакваните количества от пчелния продукт през т.г. са едва около 5000-6000 тона при събрани 10 500 тона през м.г. и повече от 12 000 тона през 2014 г. 70% от продукцията се изнася.
Кошерите намаляват
Освен климатичните проблеми причина за спада в добива на мед е и намаляването на пчелните семейства, посочват от ОБПС. Агростатистиката показва, че броят им през 2015 г. се е увеличил до 815 000. Според председателя на ОБПС инж. Михаил Михайлов обаче тази цифра е прекалено завишена. Първо, защото заради евросубсидиите много новаци са влезли в бизнеса през последните години и регистрират на хартия кошери. "Много трудно е да се установи точно броя им, защото от агростатистиката не проверяват на терен, а правят интервюта", обясни инж. Михайлов. Освен това всяка година умират стотици хиляди пчелни семейства от болести и пръскания на земеделските култури с препарати. По данни на ОБПС годишно загиват около 30% от отглежданите пчели. Най-опасни са препаратите за борба с вредители от типа никотиноиди. Преди две години след протест на пчеларите в България бе забранено използването на три вида от тези препарати.
Пчеларите протестираха бурно и против пръскането срещу комари заради нодуларния дерматит по преживните животни, защото това трови и пчелите. На много места пилотите не се съобразиха с разпоредбата да се пръска само много рано сутрин и късно вечер, когато пчелите са в кошерите, недоволстват пчелари.
МЕТОД
Добива се от мана по дъбове и върби
Листата на широколистните и клонките на иглолистните дървета отделят гъст, сладък сок, който се нарича мана. Някои хора я наричат още медна роса. Най-често тя се отделя при дъба, липата, върбата, черешата както и при елата, бора и лиственицата. Изключително интересна роля за формирането на маната имат листните и щитоносни въшки, които паразитират по дърветата. С помощта на своя смучещ устен апарат те пробиват дупчици по листата. От тях изтича сладък, лепкав сок, който служи за храна на паразитите. Те поемат част от течността, обогатяват я с ензимите, които се отделят в храносмилателния им канал и я отделят на повърхността на листата под формата на ценен хранителен материал - мана. От този момент нататък, пчелите се заемат със своята част от работния процес. Те събират медния еликсир, добавят своите полезни секрети към него и го превръщат в манов мед.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
