След три часа дебати парламентът прие решение, в което се казва, че признава масовото изтребление над арменците в Османската империя и обявява 24 април за ден на възпоминание на неговите жертви. В подкрепа на документа вчера гласуваха 157 депутати, а 36 бяха против. След гласуването депутатите от ДПС напуснаха пленарната зала, но в кулоарите на парламента отказаха да коментират действията си. През това време колегите им запазиха минута мълчание в памет на жертвите. Преди да замине за съвместното заседание с правителството на Румъния, премиерът Бойко Борисов отиде в парламента, за да се срещне с ръководството на Народното събрание по повод обсъждането на проекторешението за признаването на арменския геноцид в Османската империя.
"Историята си е история, жертвите са си жертви и този ден трябва да бъде възпоминаван в тяхна памет", каза премиерът. "Това, което предложиха от ГЕРБ, е масовото изтребление на арменците да бъде признато и аз мисля, че ще се намери консенсус в тази посока", обясни Борисов. На въпрос дали ще бъде признато като геноцид, Бойко отговори: "Казах много ясно: масовото изтребление на арменци - това са българските думи". "Действително винаги в ГЕРБ сме отчитали това, че на границата ни с Турция има проблеми. Те направиха жестове към нас с износа на месо, където контрасанкциите от Русия ни удариха много в селското стопанство", припомни премиерът. Той апелира да се прави ясно разграничение между Османската империя и настояща Турция и безспорни исторически факти, че са изтребени хора тогава. "Ние не можем да направим по-различно от това да признаем масовото изтребление на арменците, защото ГЕРБ е партия, която винаги е била против това", каза още Борисов.
Грозни скандали белязаха преди това старта на пленарното заседание. Причината беше настояването на "Атака" първа точка в програмата на депутатите да бъде признаване на трагичните събития от преди 100 години в Турция като геноцид над арменския народ. Представители от турското посолство пък наблюдаваха събитията от балкона в пленарната зала. Депутатът от "Атака" Десислав Чуколов предложи точката за арменския геноцид от трета да стане първа. Така започнаха и дебати около предложението да се определи като геноцид масовото избиване на арменци през Първата световна война. По време на дебатите Борис Станимиров от Реформаторския блок напомни на колегите си от ГЕРБ, че декларацията на ЕС и ЕНП съдържа думата "геноцид", а не изтребление или убийства.
Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов пък подчерта, че партията спазва и европейските ценности, но и добрите добросъседски взаимоотношения. "Не ми харесва дебатът да бъде разговор за отношенията на България с Турция и Армения. Защото същността на дебата не е такава. Решението, което предстои да вземем, е решение не на двустранни отношения и партийни боричкания, а решение за нашата европейска идентичност", каза Станимиров. И прочете изречение от резолюцията на Европарламента от 15 април, която е гласувана от всички парламентарни групи: "Европейският парламент отдава почит пред паметта на 1,5 млн. арменски жертви, присъединява се към отбелязването на 100-годишнината от арменския геноцид в духа на европейската солидарност и справедливостта". "Когато искаме да постигнем консенсус, да можем да почетем историческите факти, искам да ви обърна внимание, че трябва да гледаме преди всичко настоящето и бъдещето на страната и да знаем къде се намираме и какви са геополитическите проблеми в световен мащаб", каза Цветан Цветанов и допълни: "Нека да избягаме малко от популизма и от всеки, който иска да си прави пиар на гърба на българския парламент. Ще подкрепим всяко решение, което води до политически консенсус и е национално отговорно."
Лидерът на ДПС Лютви Местан пък обясни защо категорично парламентарната група на движението няма да подкрепи "определението за геноцид" и няма да направи стъпка към влошаване на отношенията ни с Турция. "Кому е нужен този исторически деструктивизъм? При това, като имаме предвид, че ние сме страна съсед на една от страните в този конфликт - Турция, с която се намираме в общ международен договор, наречен НАТО, и сме в стратегическо партньорство. Неслучайно подчертавам този външнополитически аспект на проблема, за да ви призова и още нещо - да прочетете много внимателно и позицията на американския президент по темата. Той се въздържа да използва думата "геноцид" и дори в геополитическо измерение на казуса се позовава и на статута на другата страна, която в общ военен договор с Русия, докато Турция е страна член на НАТО. Ние гласуваме против проекта за решение именно защото се позоваваме на резолюцията на Европейския парламент, но и по още една причина - България не може да бъде първата страна, която с решение ще оцени тези събития, което ще доведе несъмнено до трайно влошаване на отношенията с една стратегически важна съседна страна", каза Местан.
БДЦ ги помири с нови поправки
Предложение на съпредседателя на БДЦ Красимира Ковачка потуши страстите в парламента по повод на 100-годишнината от гибелта на хиляди арменци в Османската империя. Ковачка внесе редакция в текста, предложен от "Атака" и настоя да отпаднат част от текстовете, а именно: "влиянието отговаря напълно на състава на постановителните актове на ООН, Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид 1948 година, Конвенция за неприлагане на срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпления против човечеството 1968 година", както и последното изречение от проекторешението "Като се присъединява към позицията на Европейския парламент в подкрепа на този диалог".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
