Единият важен нюанс на нашето председателство на Съвета на ЕС са Западните Балкани, а вторият - бъдещето на кохезионната политика, заяви министър Лиляна Павлова на работна среща.

Павлова отбеляза още, че 2018 г. е годината на европейското културно наследство и добави, че желанието ни е да имаме културна програма, която да показва българското културно наследство. В рамките на културната програма има решение България да даде шанс на младите си таланти, информира министърът. Самото откриване ще бъде в Народния театър, ще има и съпътстваща културна програма в общините.

Основните заседания на българското председателство ще се провеждат в Брюксел - там ще се проведат малко над 1500 заседания за шестте месеца. Капацитетът на постоянното представителство в Брюксел е удвоен и там ще работят 200 човека.

Общо 1200 души ще работят за председателството, разпределено в около 1500 заседания в Брюксел и около 200 заседания в България.

Първоначалният календар на събитията е изготвен от генералния секретариат, който ни подпомага, съгласуван в рамките на триото и екипите на българската администрация, и първият вариант за предложение за календар на българското председателство е изпратен.

В рамките на календара са предвидени 11 неформални срещи на съвета. Предвижда се един голям неформален европейски съвет в комбинация страните от ЕС плюс Западните Балкани. Ще има две допълнителни срещи във формат ЕС - Азия, предвижда се и среща ЕС - САЩ в сферата на правосъдието и вътрешния ред, пет срещи от парламентарното измерение, над 170 експертни и технически работни срещи. До края на май ще приключи на техническо ниво съгласуването на политическите приоритети в рамките на триото.

Министър Лиляна Павлова коментира, че председателството е тема, по която не може да си позволяваме политизиране, и България единна трябва да поеме председателството. През септември се предвижда и специално обучение за медии.