Бюрокрацията и клиничните пътеки ограничават лекарите в безумни рамки
Д-р Ваня Митова, която скоро навършва 29 години, е специализант по хирургия в Университетска болница „Лозенец". Тя спечели първо място вв категория „Лекар-специализант" на конкурса "Млад медик 2017", организиран от вестник "Стандарт" и Българския лекарски съюз. Д-р Митова завършва образованието си през 2013 г. с пълно отличие в Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски". През цялото си следване работи като санитар, след това като помощник-медицинска сестра в Клиника по хирургия към Университетска болница „Лозенец", а през 2014 г. започва да специализира там „Хирургия". От 2015 г. е асистент по хирургия към Медицинския факултет в СУ на студенти от специалност "Медицина" и "Медицинска рехабилитация и ерготерапия". Д-р Митова се е обучавала допълнително за период от един месец първо във водещи хирургични клиники в Унгария, а след това за месец и в Клиника по детска хирургия в Полша. Тя има над 35 научни публикации, част от които в международни издания, както и доклади на международни и национални конгреси.
------------------------------
- Д-р Митова, Вие ли сте първият лекар в семейството Ви?
- Първи и единствен засега. Моите родители трудно понасят гледки на болен човек или кръв.
- Защо избрахте да учите медицина?
- Медицина не е избор, а призвание. Нито за миг не съм се замисляла какво да уча, нито за миг не съм съжалявала за избора си. Ако нямаш това призвание, то по-добре да не практикуваш.
- Защо избрахте хирургията?
- Хирургията не е просто избор или специалност. Тя е страст! Идеята ми да уча Медицина беше свързана с това да бъда хирург. През цялото ми следване всички усилия, които съм полагала, са били насочени точно към тази специалност. Ходила съм на много допълнителни квалификационни курсове. Бях на специализации във водещи клиники в Унгария и Полша. Като пример още мога да дам и това, че "Асоциацията на студентите по медицина - СУ" организират Национална студентска академия по хирургия всяка година, където съм била и участник, и в организационния комитет, а след дипломирането си - и демонстратор.
- Каква е разликата между нашето здравеопазване и това извън България?
- Смея да твърдя, че
през последните години медицината в България по нищо не отстъпва на тази в чужбина
Ходим постоянно на конгреси, курсове, допълнителни квалификации в чужбина и това, което установяваме, е, че в България може да се прави качествена медицина, стига да има необходимия ресурс – и материален, като съвременно оборудване, и човешки, в лицето на мултидисциплинарни екипи от специалисти. За съжаление, на много места едно от свързващите звена липсва, а това неминуемо води след себе си недоволството на пациентите и неудовлетвореността на лекарите. Но истината е, че в България качествена медицина се прави, и в частност - в хирургията. Визирам клиниката, в която работя, както и другите клиники, в които съм била. Минусите са предимно от организационен характер и всички ги знаем. Те са в клиничните пътеки, в начина на специализация, в сферата на финансовия ресурс и т.н.
- Какво трябва да се промени в системата на здравеопазването, за да бъде то по–ефективно и по-достъпно за пациентите?
- Всъщност достъпът до медицинско обслужване в България не е толкова затруднен, колкото по принцип се пропагандира. В Европа и в Америка нещата стоят по следния начин - ако случаят не е наистина спешен, пациентът се записва в листа на чакащите и планово се повиква. Например за една ехография на коремни органи може да се чака 2 месеца. Докато българският пациент е научен, че идвайки в болницата, автоматично трябва да получи това, което иска, ако ли не - намира начин (друг лекар, друго здравно заведение) и прегледът пак се случва в рамките на дни. Да не говорим, че в международен план достъпът до доценти и професори е изключително труден. Пациентът ще премине първо през специализанта, през лекаря-специалист, и чак тогава, ако състоянието му го изисква, лекарите, които вече са го прегледали, ще се допитат до хабилитираното лице. Докато в България щом искаш преглед при доцент или професор, си записваш час и в рамките на една седмица вече си прегледан. А относно здравната система - има доста наболели теми. Като цяло бюрокрацията и клиничните пътеки са нещото, което ограничава много лекарите в едни безумни рамки, относно болничен престой, изследвания, лечение. Има много недообмислени неща. Какво се случва, ако опериран пациент не се е възстановил до петия ден, а касата не плаща за повече и клиничната пътека е 5 дни? Изписваме ли го? Не!
- Какви са трудностите, с които се сблъскват специализантите по медицина?
- Трудностите, които лично аз съм срещала, на първо място бяха свързани със зачисляването на специализация. Зачислих по Наредба №34 – на място, финансирано от друг източник след писмен конкурсен изпит, за който се готвих денонощно. А място, финансирано от друг източник означава всъщност, че трябва да намериш сам кой да финансира обучението ти, въпреки че си спечелил мястото, работиш в болница и си пълноправен лекар. Това може да бъде частно лице, фирма, самата болница, в която се специализира. Може да се сключи договор с друга болница (например от провинцията), че тя ще поеме специализацията в рамките на 5 години, но след това ще работиш там за определен период от време като отплата. В моя случай - финансирането от друг източник беше договор с баща ми. Аз нямах друг източник затова подписах договор пред нотариус с баща ми, че той ще ми осигурява две минимални работни заплати и ще плаща по 180 лв. на университета. И другата небезизвестна трудност на всеки млад лекар - финансовото възнаграждение, което е унизително ниско и крайно демотивиращо за работата, която вършим, за желанието, което имаме и за времето, което сме посветили на медицината.
- Какво трябва да се промени, за да се улесни специализацията на лекарите?
- Трябва да бъде достъпна. Новата Наредба №1, по която сега зачисляват колегите, може би е по-добра, но и там има пропуски, които бяха изтъкнати по време на форума "Млад медик 2017". А именно, че местата трябва да се обявяват на едно място, за да може колегите да се ориентират къде има свободни позиции. Друг болен момент е какво те учат по време на специализацията.
Огромна част от колегите смятат, че не им се предоставят практическите умения
които те трябва да усвоят. За радост мога да кажа, че аз имам ръководител на специализацията – доц. д-р Радосвет Горнев, който е изключително отворен към младите хора и ежедневно предава уменията и знанията си на специализантите, а не рядко се вслушва и в казаното от нас. Ако има повече преподаватели като него, студентите по медицина и специализантите ще бъдат в пъти по-доволни. Защото, повярвайте ми, ние няма как да вземем нито професионалния опит, нито утвърденото име, нито пациентите на великите в съответните области. Ние можем само да се поучим от тях. Те са хората, които трябва да предадат опита си, придобит през годините.
- Да разбираме ли, че по време на специализацията ваши колеги се сблъскват със случаи, в които лекари на високо ниво не желаят да предадат натрупания опит ?
- О, да, има за съжаление доста такива хора. Аз имам колеги от моя випуск и от випуските след мен, които казват: „Много искам да науча това, но те влизат в кабинета и си правят изследването, ехокардиографията, да речем". Ти можеш отстрани да стоиш и да гледаш как се прави ехокардиография, но ти самият да направиш е почти невъзможно. Има пациенти, които не желаят върху тях да се обучават. Казват: „Аз не желая да бъда опитна мишка". Истината е, че болниците, които предоставят практическо обучение за съответните специализанти, са университетските болници, в които хората отиват да се лекуват, когато искат най-добрите специалисти.
- Битува ли все още мнението сред пациентите, че трябва да бъдат задължително прегледани от професор или доцент и дразни ли Ви това?
- Не ме дразни, даже на моменти ме забавлява. Хабилитираните лица са хора с богат опит, които са корифеи в своята специалност. Но младите лекари също имат предимства. Те са с много енергия, пресни знания и ако лекуващ лекар е млад специалист, не мисля, че пациентът ще получи по-лоши здравни услуги. Младият лекар ще изчете в пъти повече литература за съответното заболяване, ще бъде изключително заинтересован от успеха на лечението, защото това гради името му. А освен това той винаги има човек зад гърба си (ръководител), до който може да се допита при необходимост. Истината е, че младите специалисти имат страхотен хъс, енергия и желание, които трябва да се използват в помощ на клиниките, в които работят.
- До каква степен заплащането влияе върху избора на младите специалисти да практикуват в България или да заминат?
- Няколко пъти съм си събирала куфарите за чужбина. Получавала съм и предложения. Имам и доста приятели в чужбина, които постоянно казват: „Не бива да си пропиляваш времето, ела тук!". Но смятам, че в България има бъдеще. Просто трябва да има повече млади, амбициозни хора, които да вярват, че могат да успеят тук. Амбициозните хора успяват нявсякъде и смятам, че от
България може да стене по-добро място за живеене, ако ние се постараем
Просто трябва да създадем по-добрата България!
- Мислите ли, че само парите могат да задържат един млад човек, за да работи тук?
- Заплатата безспорно е водеща. Първо, ако възнаграждението е значително по-високо, много хора биха се замислили да останат след завършване на медицина, за да практикуват в България. Второ, ще има по-голям наплив за студенти по медицина, защото тенденциите са за намаляване на броя желаещи да учат медицина. Основните неща са заплащането и възможността за следдипломна клалификация. Ако тези неща са добре, смятам, че ще има много повече студенти по медицина, които след това да остават и да бъдат лекари в България.
- В последно време все по-често ставаме свидетели на агресия, проявена към лекарите. Вие притеснявате ли се, че може да станете жертва на агресия?
- Надявам се никога да не ми се случи. Разбирам, че пациентите в дадена критична ситуация, когато те самите или техен близък е в тежко състояние, са под голям стрес. Те са силно афектирани и в желанието си да помогнат на близък или на себе си, могат да бъдат една идея по-груби. Но да удряш лекар, да посягаш на медицинска сестра, да биеш до степен такава, че да се причиняват дори тежки телесни повреди, е недопустимо. Лекарят винаги и навсякъде е поставян на пиедестал в обществото. Даже и най-лошият лекар е по-добър от никаквия. С тази агресия единственото, до което може да се стигне, е да се остане без лекари. Така че ще отправя един призив към пациентите: Уважавайте лекарите си, доверявайте им се, защото те са хората, които пазят Вашето здраве!
- Какъв съвет бихте дали на тези, които изберат да тръгнат по вашите стъпки?
- Ще се радвам, ако има такива. А иначе аз, като асистент по хирургия, казвам на моите студенти: "Сега е времето, когато не трябва да се радвате, че нямате дадено упражнение, че преподавателят отсъства и т.н. Напротив, грабете с пълни шепи, защото когато станете лекари, никой няма да ви хване за ръчичка и да ви каже: ти си хирург, но ела да видиш в неврологията какъв интересен казус има". Затова нека приемат обучението си по медицина като последната възможност, която им се дава, за да научат нещо ново в различни области, да обогатят кръгозора си. И другото, което бих ги посъветвала, е след като завършат медицина, да продължат непрекъснато да се усъвършенстват. И най-важното, с което започнахме - да бъдат лекари с призвание.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
