Предложението ни не е каприз, а реална необходимост, която е постижима, каза д-р Грозев
3,855 млрд. лева да бъдат заделени за здравеопазване през 2018 г., предложи Българският лекарски съюз. Изготвените разчети са балансирани, като разходите отговарят на приходите. Съгласно разчетите, прогнозните приходи и трансфери в бюджета на НЗОК могат да достигнат 3 784 000 хил. лева, а има възможност да нарастнат и до близо 3,9 млрд. лв. Така увеличението е в рамките на 330-402 млн. лева, изчислиха от БЛС. То ще дойде от повишените минимална работна заплата и здравноосигурителни прагове, променената вноска за сметка на държавата в размер на 5% за здравноосигурените лица, както и на по-успешната събираемост на здравноосигурителните вноски.
Изготвената от БЛС макрорамка има за цел да изчисти дефицита за медицинските дейности, заяви председателят на Съюза д-р Венцислав Грозев. Според него е крайно време да се спре планирането на бюджет с дефицит, който не може да покрие нуждите на пациентите, като например за достатъчно направления за специалисти и необходимите изследвания за диагностициране. Завишение на бюджета със 7-7,5% спрямо 2017 г. е съвсем реално и може да донесе спокойствие в системата на здравеопазването, посочи още д-р Грозев.
Според д-р Галинка Павлова, зам.-председател на БЛС, недофинансирането на здравната система предизвиква недоволство сред пациентите, които в някои случаи може да премине в агресия към лекарите.
„Искането ни не е каприз. Това е реална необходимост, която е постижима. Финансовите ресурси на държавата позволяват на българския народ да получи финансов израз на медицинската дейност - такава, каквато заслужава", каза още д-р Венцислав Грозев.
От БЛС предлагат още да се повишат цените на клиничните пътеки, които не са вдигани от 10 г. "Сега лекарите са в ситуация да дотират здравеопазването", каза д-р Грозев.
Ако експертите с вслушат в предложението на БЛС, няма да се налага да се вадят спешно пари от консолидирания държавен бюджет, за запушване на дупки през годината.
Другото предложение на съсловната организация е с нормативни промени резервът на здравната каса да бъде намален и фиксиран на 5% от заложения бюджет и да бъде разблокиран само при извънредни случаи. Такива са природните бедствия, влошената епидемиологична обстановка, тежките пътно-транспортни произшествия или повишената заболеваемост в резултат на евентуална бежанска вълна към нашата страна. В резерва може да постъпва и финансовият поток от надсъбраните средства, предлагат още от БЛС. Идеята е при нужда тези пари да бъдат разпределяни за попълване на дефицитите в системата в зависимост от тежестта в разходите на всяка от медицинските дейности.
Д-р Грозев подчерта, че преди да има остойностяване на труда на медиците, не може да има реален бюджет за здравеопазване. От БЛС са изготвили методика за остойностяването, имат и обещанието от министъра на здравеопазването проф. Николай Петров да се създаде междуведомствена комисия, която да се занимае с проблема. Очаквам Висшия медицински съвет да се свика в края на август, каза още д-р Грозев.
"Когатно седнахме на масата да готвим рамката на бюджет 2018, стъпихме на това, което се консумира в момента - миналата и тази година", каза проф. Огнян Хаджийски, зам. председател на БЛС.
"Много са факторите, които налагат промени – населението застарява, което означава, че е добре лекувано
и преживява по-дълго, но се нуждае повече от лекарски грижи. Откриват се нови болници, има много недооценени пътеки и такива, които не са актуализирани от 10 години", обясни проф. Хаджийски.
"Исканото увеличение е инвестиция в икономиката ни", каза зам.председателят на БЛС д-р Галинка Павлова. "Ние искаме пациентите сами да избират болницата, екипа и мястото, където ще се лекуват, а не това да е обект на административни указания. Стремим да се приближим към безлимитна дейност в сектора, защото разходите за здраве са инвестиция в икономиката", заключи д-р Павлова.
БЛС ще изпрати своите предложения, заедно с обосновката за тях, до Народното събрание, парламентарната Комисия по здравеопазване, Министерството на здравеопазването и Надзорния съвет на НЗОК.
До 7% от хазната да
се заделят за системата
Миналата година БВП на страната ни е бил 92 млрд. лева, от които 3,680 млрд. /около 4%/ са заделени за здравеопазване, каза главният секретар на БЛС д-р Стоян Борисов. За ЕС процентът е 6,9. В Германия се отделят 11 на сто или 321 млрд. евро, а в Холандия - около 15-16%. "Трябва да се вземе политическо решение и у нас сумата да се увеличи до 6-7%", предложи д-р Борисов. Като аргумент той посочи, че у нас се приемат европейски стандарти в здравеопазването, чието спазване е трудно със значително по-малко пари. Българите предпочитат да се лекуват в чужбина не защото у нас липсват добри специалисти, а защото нямаме модерна апаратура и сградният фонд е в окаяно състояние. От 1991 г. в България не е откривана държавна болница, каза още д-р Борисов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
