Потапянето в замърсена с патогена вода може да доведе до тежки инфекции на ушите и очите
„Истинският приятел идва при теб, когато всички други бягат" е казал италианският писател Пиетро Аретино. Споменаваме тази сентенция, за да припомним в какви моменти и как можем да разберем кои са хората, които наистина държат на истинската дружба. Приятелството не е просто дума, която се използва с цел определяне на някакви взаимоотношения между хората. То е действие, непрестанен акт на доказване на отношението ни към определен човек. Да си приятел не e лесна задача. Смисълът не е в това да премълчаваш нещо от притеснение да не засегнеш човека срещу теб, а по-скоро да си готов да споделиш всичко, независимо добро или лошо е то. Да си готов да протегнеш ръка на изпадналия в беда ближен. Днес повечето приятели се определят като такива, докато не се случи някакво събитие, което много бързо ги премества в графа „неутрални наблюдатели". Вероятно поради този „скромен" факт се е „родила" мисълта: „приятелите се броят на пръсти", и то на едната ръка. За истински такъв, и то не само на един човек, ами на цял град и дори държава, можем да определим българския лекар д-р Илия Матакиев, роден на днешната дата. Забележителна личност, която отдавна вече не е сред живите, но пък историята го помни като човека, спасил цял град от болестта холера. Тази личност не само предотвратява масова епидемия, но и се превръща в инициатор за създаването на първия родилен дом във въпросния град, първата аптека, втора градска лечебница и старчески приют. Както сами можем да забележим, за пореден път се убеждаваме, че функцията на българския лекар не се свежда само и единствено до опазване на хорското здраве, а и до обществено-значими дейности, които имат за цел да облагородяват живота ни въобще. Едно време такива действия са били приветствани и оценявани от населението. Днес ситуацията е коренно различна, тъй като всеки, който „дръзне" да направи постъпки за добро дело е обявен за мошеник и златотърсач. Нали не мислите, че в онези далечни години българският лекар е живял на фотосинтеза? Едва ли! И тогава той е получавал възнаграждение. Но това не е било всичко – бил е уважаван от малки и големи, а на никой не му е минавало и през ум да му посегне физически. Което на практика означава, че е имал необходимото спокойствие, за да служи на призванието си.
Но за холерата. Въпреки, че тя се счита по някакви си незнайни причини за екзотична болест спрямо географските ни ширини, то оказва се това не е било така, а очевидно няма и да бъде. Бактериите от рода Vibrio се откриват предимно във водна среда, но също така присъстват и в някои морски дарове, чиито сезон наближава. Част от видовете са в състояние да причинят конкретното заболяване при хората. В тази графа попада Vibrio cholerae (Вибрио холера), предизвикваща холерата. Тя е епидемичен щам, който намира „уют" в човешкия организъм посредством водни източници и храни, както споменахме. Други патогенни видове са Vibrio parahaemolyticus (Вибрио парахемолитикус) и Vibrio vulnificus (Вибрио вулнификус), с които можем да се сдобием предимно, чрез контаминирани морски дарове (например сурови стриди). Макар първичната клинична проява на инфекцията с тези щамове да се оприличава на гастроентерит, те също така могат да причинят инфектиране на рани и септицемия, особено при хора с чернодробно заболяване или имунокомпрометирани такива. Инкубационният период при заразяване с V. parahaemolyticus е в рамките на 24 часа от попадането на бактерия в организма. Следва внезапна тежка водниста диария, гарнирана с коремни болки, гадене, повръщане, треска. При навременна реакция ситуацията може да бъде овладяна в рамките на 72 часа, но при хора с придружаващи заболявания е възможно периодът да бъде по-дълъг. Този патоген обикновено си „показва рогата" в началото на есента и през лятото, когато по-високите температури на водата благоприятстват за повишаване нивото на бактерии в нея. Най-често срещаните морски дарове, които могат да ни трансферират „нашественика" са калмари, скумрия, риба тон, сардини, раци, скариди, стриди и миди. Потапянето на тялото в замърсената с патогена вода може да ни докара и сериозни инфекции на ушите и очите. Особено опасно е, ако имаме открити незарастнали рани.
Въпрос 1. До какво може да доведе заразяване с
Вибрио вулнификус ?
V. Vulnificus води до инфекциозен целулит
По-сериозна обаче е клиничната картина при V. Vulnificus. Изолираната през 1976 г. гадинка е в състояние да ни докара инфекциозен целулит, както и септицемия. При нея също наблюдаваме симптомите, характерни за предходните два вида. Но за разлика от другите патогени, този е изключително вирулентен бактерий, влачещ след себе си остър гастроентерит, инвазивна септицемия, некротизиращи инфекции, а може би и други неща, за които все още не знаем. При хора с увредена имунна система, най-вече тези с хронично чернодробно заболяване, е възможно да зарази кръвта, причинявайки тежко и животозастрашаващо състояние, характеризиращо се с повишена температура, усещане за студени тръпки, септичен шок (понижено кръвно налягане) и тъканни изменения. При всички случаи наблюдаваме и потене, което е един от сигурните признаци, че организмът ни се бори с някаква инфекция. Това се получава така, тъй като задачата на имунната система е да реагира на бактериални или вирусни атаки, произвеждайки антитела, които пък имат за задача да борят с инфекциите и да убиват патогенните микроорганизми.
Въпрос 2. Кога и защо се потим обилно ?
Потта пренася информация
Появилата се активност на имунната система води до повишаване на телесната температура и треска, което ни кара да се потим. Треската преминава през различни етапи, за да „воюва" с инфекциите. Потенето е основно средство за терморегулация на телесната температура. Интересен факт е, че максималното количество потоотделяне може да бъде между 2 и 4 литра на час. Тъй като огромна част от количеството се изпарява, ние не усещаме, че отделяме такъв дебит течност. Потта е съставена предимно от вода. А както ни е добре известно тя има памет. Тоест в състояние е да съхранява информация (позитивна и негативна). Определението за феноменалния ефект е епитаксия. Правени са редица научни опити, които да докажат въпросната теза, и то успешно. След като водата бива „подложена" на различни външни влияния се замразява, а ледените кубчета се наблюдават под микроскоп. В тях се разглеждат разнообразни по форма кристали. Интересното е, че когато водата е „облъчена" с положителни вибрации тя образува красиви ледени кристали. При излагане на отрицателна информация, наблюдаваните ледени фигурки са хаотични. Изхождайки от тезата, че водата има памет, а пък потта е съставена в по-голямата си част от същата течност, то бихме могли да предположим, че потта вероятно също пренася информация. И то такава, касаеща здравословния статус на организма. Да вземем за пример човек, болен от заболяването „Х". Напълно възможно е, здравият индивид, който полага грижи за страдащия, чрез физическото съприкосновение да попива от болестните „данни", които автоматично разболяват и него. Но потните жлези също могат да бъдат засегнати от болестотворни микроорганизми, които да предизвикат заболяване. Например хидраденитът – инфекция, най-често причинена от хемолитичен стафилокок. Той се появява, когато апокринните жлези (потни жлези) и космените фоликули под мишниците, слабините, задните части и около гърдите се инфектират, в резултат на което се обуславя възпаление. Космените фоликули и жлези, които генерират пот, понякога се запушват, което възпрепятства изхвърлянето на мъртвите клетки. Когато това се случи, запушеният фоликул или жлеза осигуряват място за размножаване на болестотворни микроорганизми. Невъзможността на инфекциозния материал да се освободи от блокирания космен фоликул води до образуване на киста, подобна на голяма, дебела пъпка. Когато кистите се спукат, съдържимото се разпространява до близките космени фоликули и процесът започва отново. След известно време се развиват връзки между кистите, наречени синусови пътища, които свързват заедно фоликулите и улесняват вторичната бактериална инфекция. Хидраденитът, особено гнойният често се диагностицира неправилно като инфекция на кожата от типа циреи, форункули, карбункули. В повечето случаи състоянието хронифицира. Лечението за него отново е антибиотична терапия, за която се използват няколко добре известни медикамента. Това, което може да улесни положението е конкретизирането на причинителя, защото би могло да се наложи прилагането на лекарство, което не спада към групата на общоприетите, използвани при кожни проблеми. Другото изискване за реализирането на оздравителния процес е проявата на ината на пук на болестта и нестихваща вяра, че ще бъде победена. Такава силна вяра, каквато имат всички, почитащи големия християнски празник на Свети Дух, познат още като Ден на Света Троица. И помнете думите на Хелън Келър: „Аз съм само един човек, но все пак ме има. Не мога да направя всичко, но все пак мога да направя нещо. И само защото не мога да направя всичко, не ще се откажа да правя това, което мога"!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
