"Ако на света имаше повече хора, които желаят собственото си щастие повече, отколкото нещастието на другите, за няколко години бихме постигнали рая!".
Това са думи на английския философ Бертранд Ръсел. Този човек е мислил така, сякаш е живял в България. Подобен манталитет наистина е характерен за нашите географски ширини.
Всеки, посетил страната ни, казва, че ние сме добър и сърцат народ. Но защото не е имал времето да опознае истинската същност на коренно променения българин. Ние отдавна не сме онези хора, които са склонни да си помагат взаимно.
Единственото, което явно може да ни обедини, и то не изцяло, са зловещите трагедии, като тази, която ни сполетя преди няколко дни. А до колко тя е дирижирана - времето ще покаже.
Нечия, уж небрежност, успя да затрие цяло село. А кадрите, които видяхме по новинарските емисии, бяха нагледен пример за младото поколение как изглежда селище след ядрена война.
Ситуацията постави черен отпечатък върху края на 2016 г. Въпросът е какво ще правим оттук нататък, за да не предизвикваме собственото си нещастие. Защото след такава трагедия, каквото и да се каже, няма как да се компенсира мъката на хората, чиито животи са опропастени. Да не говорим, че на мнозина от тях предстои една от най-тежките битки в живота – тази със собствените им мисли, които непрестанно ще нахлуват в съзнанието им.
Затова нека помним, че „щастието идва капка по капка, за да си отиде като река, а нещастието идва като река, за да си отиде капка по капка".
Поклон пред всички хора, които в такъв момент без страх изпълняват професионалните си задължения, и още по-дълбок поклон пред БЪЛГАРСКИЯ ЛЕКАР, в чиито ръце са поверени съдбите на пострадалите. Точно такива моменти ни доказват, че колкото и да не харесваме родните медици – НЕ МОЖЕМ БЕЗ ТЯХ. ТЕ СА НАШИТЕ АНГЕЛИ-ХРАНИТЕЛИ и би било по-добре да ги ценим и пазим, а не да ги подлагаме на системно преследване с цел да ги омаскарим.
Едва ли обикновеният човек има представа на какво напрежение са подложени тези професионалисти, когато им се докарват хора в насипен вид. В кризисни ситуации като тази хората с бели престилки правят дори и невъзможното, за да върнат от онзи свят някой, който вече се е запътил натам. Вярвате или не, за лекаря е в пъти по-важно повереният му пациент да оцелее, отколкото за самия пострадал и неговите близки.
„Не трябва да очаквате награда за труда си, но всяко добро дело в края на краищата обезателно носи плодове" - Махатма Ганди. Затова, ако искате да направите добро някому, не чакайте одобрение! Защото в битката за живота, чиято основна причина е болестта, има трима основни играчи - лекарят, пациентът и смъртта. Но най-лесно е да се дава оценка и съвети отстрани. Така човек хем изглежда начетен и разбиращ, хем не носи отговорност.
Най –лесно е да кажеш на лекар, който се опитва да помага в терминални състояния, д-р Менгеле. И защо ли световната цивилизация не забрани неговите трудове, така, както ние забранихме комунистическите знаци? Както например "Mein Kampf".
Да, понякога чуждата гледна точка помага да преосмислим своите решения и бъдещи действия, но тя никога не може да бъде мерило за точност.
Единственото нещо, на което безрезервно можем да се осланяме в трудни моменти, е собственaта ни вяра и интуиция. И двете рядко биха ни подвели. Първото е онова нещо, което ни крепи духовно, а второто ни дава силата да постигнем резултати въпреки липсата на логическо решение за тях.
Психологията обяснява феномена интуиция, като „способност на индивида да познава правилните решения на съответните проблеми" (д-р Юнг). Тя е онзи процес, който ни дава възможност да предприемаме бързи действия. А в днешно време ние ежедневно се сблъскваме с редица ситуации, изискващи това от нас.
Може да се каже, че хората с най-силно развита интуиция, са лекарите. Защото те всеки ден се сблъскват със случаи, в които нито пациентът може да опише това, което изпитва, нито пък изследванията показват съществени отклонения, будещи притеснение.
Но, както казва Уейн Дайър: „ Ако молитвата е твоето послание към Бога, интуицията е Божието послание към теб". Заболяванията също са вид съобщение, което ни се изпраща, Бог знае от къде. Те са онзи сигнал, каращ ни да се спрем и да помислим къде точно сме сбъркали. Те са и виновниците да търсим непрестанно някой, който да ни окаже помощ.
Но, както често се случва – подадеш ли пръст, ти захапват цялата ръка. В последно време доста модерно се оказва да намериш някой корифей в областта на медицината. Стигаш до него, изплакваш си мъката и болежките. Той на свой ред започва с изследвания и хоп - пациентът изчезва като с магическа пръчка. Няма го месец, два, три и от нейде се появява с претенции. Дайте ми това, дайте ми онова, не ми минава. Такова поведение се нарича нехайство и наглост, или т. нар. модерно деяние – постановка.
Но що за идиот си, та да продадеш собственото си здраве и да участваш в някакъв телевизионен сериал, от който ще получиш жълти стотинки?
Навсякъде по белия свят в момента, в който човек затвори вратата на лекарския кабинет от външната страна и не се появи две-три седмици, той повече няма нужда от „услугите" на съответния лекар. И не му се полагат искания. Защото, ако не е намерил „всесилния лечител", то значи, че и здравето му не се е подобрило. Даже точно обратното – заболяването е ескалирало до степен, трудна за овладяване.
Ама нали все пак някой трябва да го отнесе! При 99% от случаите в България, честта се пада на чичо Доктор. То и затова не останаха български лекари. После някой си обяснява, че трябва да си върнем интелигенцията в България!
1. Въпрос
Какви може да са усложненията от грипа?
Пневмококовата инфекция
е животозастрашаваща
Нека обърнем малко внимание на зачестилите грипни състояния, уж характерни за зимния сезон. Практиката показва, че често пъти прерастват в тежки усложнения.
Грипът е сезонно респираторно заболяване, което идва внезапно, най-често с висока температура, болки в тялото и суха кашлица. Обичайно пиковите месеци са от декември до февруари. Протичането му изцяло зависи от общото здравословно състояние на индивида и по-малко от възрастта му.
Типични признаци и симптоми на грип включват треска, която се изразява с повишаване на телесната температура. Малките деца са склонни към по-висока такава при подобно състояние, която може да достигне до 41.1 °.Треската може да продължи до една седмица. Кашлицата, която е друг индикатор, първоначално е суха, устойчива и болезнена. Опасното при нея е, че има тенденция да се влоши, тъй като инфекцията се развива с висок интензитет. Често срещано е и чувството на задух или дискомфорт при дишане. Налице са също така главоболие, мускулни болки и други.
При тазгодишната грипна инфекция все по-често се наблюдават и симптоми като повръщане и диария. И двете не са безобидни, защото водят до силно обезводняване на организма, който и без това е достатъчно изтощен. Поради тази прична силно се препоръчва повишеният прием на течности.
По-голямата част хората се възстановяват в рамките на 5-7 дни, макар че чувството на неразположение може да продължи и по-дълго.
За жалост усложненията не винаги могат да бъдат избегнати. Моят дългогодишен опит в източната медицина доказва, че съществена роля за тях не са вируси, а бацили, паразити и микози. Благодарение на същите в много случаи се стига до пневмония – изключително сериозна инфекция на белите дробове, която изисква далеч по-продължително и тежко лечение. При някои индивиди дори се налага и хоспитализация.
Възрастните, малките деца, както и хора с предшестващи здравословни проблеми, са много лесна жертва на пневмонията. Тя често пъти се оказва трудна за диагностициране (атипична бронхопневмония, а тя е такава за тези, които не знаят причината), заради симптомите, припокриващи се с тези на други заболявания.
И запомнете: развиването на пневмококова инфекция е животозастрашаващо!
За нея е виновна и бактерията S. Pneumoniae. Въпросната или пневмококите обичайно се намират в носната кухина, слъзните канали и евстахиевите тръби. Тя е един от най-честите причинители на инфекциозни болести в света.
Пневмококите предизвикват по-тежки инфекции при хората, отколкото при други бозайници. Нещо, което досега остава загадка. Въпреки това учени намират начин поне малко да обяснят защо това е така. Според тях всичко се дължи на специален вид захарна молекула в човешкия нос.
Назалният секрет съдържа сиалова киселина, която се използва от пневмококите като източник на енергия за растежа и оцеляването им. С помощта на един ензим, тази киселина се освобождава и се поема от бактериалните клетки за преобразуване на енергия. Сиаловата киселина кара пневмококите да растат по-добре и да бъдат по-устойчиви спрямо имунната защита. А дали това не е и една от причините за диабета?!
„Сладката" киселина е една от осемте основни захари, нужни за уж доброто здраве и функциониране на човешкото тяло. N-acetylneuraminic acid (често наричана сиалова/слюнчена киселина) е от ключово значение за развитието на паметта, познавателната ефективност, мозъка. За нещастие от нея черпят енергия и патогенни микроорганизми.
По този повод Демокрит с право е казал: „От което черпим добро, от същото може да черпим и зло, а и начин да избегнем злото. Така например дълбоката вода е полезна в много отношения, но е и вредна – може да се удавиш в нея. Ала това може да се избегне – научи се да плуваш"!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
