След 2030 година на България, на Балканите и Унгария ще са необходими най-малко 2000 мегавата мощности. Това обяви проф. Александър Тасев, ръководител на екипа на БАН, изготвил доклада за АЕЦ Белене. Документът е с обем 1000 страници. Учените са разработили различни варианти според икономическия растеж и потреблението на Балканите.
Финансовият модел на БАН от различните проиграни варианти показал, че АЕЦ Белене ще ни е нужна след 2047-2050, когато се извадят от строя двата блока в АЕК Козлодуй. Проектът може да е осъществим с инвестиция 10.5 млрд. евро. Според различните сценарии на академията проектът би бил жизнеспособен, ако имаме 70% осигурено финансиране от стратегически инвеститор и 30% собствен капитал - от държавата.
На срещата енергийният министър Теменужка Петкова отбеляза, че всичките тези цифри ще бъдат предоставени на широка обществена дискусия и едва тогава ще се вземе окончателно решение дали да се съживява проектът за втората атомна. Затова министърът не се ангажира и с конкретен срок за вземане на окончателното решение.
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова не заяви категорично дали ще има АЕЦ "Белене", който дотук носи само загуби и съмнения за корупция на България.
"От доклада на БАН стана ясно, че има сценарии, в които АЕЦ „Белене", заяви тя. - Въпрос, на който трябваше да получим отговор от БАН, беше има ли възможност и при какви параметри този проект може да бъде реализиран. От доклада на БАН стана ясно, че са разработени сценарии в много широк диапазон – песимистични, умерени, оптимистични, в които този проект може да се реализира и той е финансово жизненоспособен", допълни тя.
По думите е разработен и сценарий, при който оборудването може да бъде продадено, но според БАН това трябва да бъде последната възможност, тъй като опитът до сега показва, че подобни действия не се увенчават с успех.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
