Малките и средни предприятия в България са с над 20% повече в сравнение с ЕС. У нас делът на тези фирми в икономиката е 98%, докато средно за ЕС той е две трети. Това се посочва в проучване на Института за икономически изследвания на БАН, направено сред 1 023 български компании.
Над 90% от малките и средни предприятия (МСП) са със заетост под 10 души, като повече от 4/5 от тях са в сферата на услугите. Такъв тип предприятия не могат да бъдат гръбнак на стабилна икономика, смятат учените. Крупните производства съдействат за създаването на необходимото за тях обкръжение от МСП. Оттук произтича и необходимостта от целенасочена индустриална политика на държавно равнище – грижа за създаване на условия, заздравяване и поддържане на стабилни големи национални предприятия. Сред ключовите сектори за ефективно работеща и устойчива икономика у нас са промишлеността, селското стопанство, туризмът, строителството и транспортните подотрасли, посочват от БАН.
Според икономистите, ББР трябва да държи в полезрението си ключовите отрасли и да полага грижи за техния растеж. Това автоматично изключва банката да бъде фокусирана само върху МСП сектора, тъй като така ще изпусне от своя фокус категории, които са определящи за развитието на българската икономика, като например високотехнологичните, експортно-ориентираните и новосъздадените предприятия. Значителна част от анкетираните фирми считат, че ББР трябва да се ангажира в реализацията на мащабни национални стратегически обекти, както и че банката следва да създава и предлага добри финансови условия за фирми, спечелили проекти по оперативни програми.
Данните от изследването показват, че младите компании с до 2-годишна история обслужват дълговете си най-безпроблемно и подхождат отговорно към поемането на рискове. Въпреки това този сегмент от фирми е най-пренебрегван от търговските банки поради липсата на достатъчна бизнес-история. Най-често затруднения при погасяване на задълженията си имат компании от експортния сектор, сочат данните.
Икономистите от БАН смятат, че през 2017 г. нарастването на бизнес кредитирането ще се запази слабо, заради неустойчивото търсене. Изводът се основава на данни за очакванията на бизнеса за свиване на пазара и трудностите при намиране на клиeнти.
Едва около 30% от българският бизнес ползва кредити за дейността си. Избягването на заем се реализира чрез взаимно кредитиране между фирмите. Това се потвърждава и от данните, че над 22% от фирмите у нас имат задължения към контрагенти. 10% от компаниите пък се финансират чрез небанкови финансови институции.
Друг проблем е и значителният брой отказани кредити. Близо 1/3 от изследваните компании са получили неодобрение за кредитиране, основно заради недостатъчни обороти или обезпечения, както и заради задлъжнялост и лоша кредитна история. 45% от одобрените за финансиране компании сами са се отказали от вземане на кредит. Сред причините те са посочили високата цена на ресурса, прекомерното изискване за обезпечение, кратък погасителен срок, проточване на процеса по взимане на решения от страна на банката или по-добри условия, предложени от друга финансова институция.
Данните от проучването показват още, че по-голяма част от анкетираните фирми очакват цена на кредита около 5%. Над 5 на сто е приемлива цена за 46% от малките фирми, докато само 27% от големите биха се съгласили на лихва над 5%. Изследваните компании почти единодушно предпочитат кредит с фиксирана лихва. Очакванията на бизнеса са свързани и с предлагане на по-гъвкав подход и индивидуални условия, както и експертна подкрепа при структурирането на исканите от тях кредити.
Според икономическите експерти на БАН впечатление прави, че фирми от по-слаборазвити региони като Видин, Враца, Габрово, Ловеч, Плевен възнамеряват да търсят банково финансиране. Най-голям интерес са декларирали средните фирми с персонал от 10 до 50 души. 42% от големите компании планират да кандидатстват за кредити през следващите 12 месеца. По-голямата част от фирмите, които имат намерение да теглят заеми сочат, че се нуждаят от дългосрочен инвестиционен кредит със срок от 5 до 10 години в размер до половин милион лева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
