Сафира Салех пазарува за себе си и седемчленното си семейство в супермаркет, разположен в бежанския лагер "Азрак", на час и половина път с кола от йорданската столица Аман. Освен журналисти и оторизирани сътрудници на хуманитарни организации, никой друг няма право да влезе в лагера от съображения за сигурност. Супермаркетът, насред прашното нищо на йорданската пустиня, предлага на хора като Салех, прогонена от бомбите от родния си град Хомс, оазис на нормалност. Магазинът обаче е необикновен: Световната програма по прехраната (WFP) на ООН го е оборудвала с технологията блокчейн.
Сред краставиците, брашното и яйцата, преминаващи по лентата, възможностите на този "нов интернет" стават видими.
Бежанците в лагера "Азрак", където Световната програма по прехраната за първи път изпробва технологията в мащабен пилотен проект с 10 000 бежанци през май 2017 година, плащат не с пари или чекове, а с поглед.
На касата е монтирано устройство, което сканира ириса (за момента най-надеждната форма на биометрия), и сравнява идентичността на бежанеца с блокчейна, където е отбелязано колко пари има на разположение всеки.
Всеки месец Салех получава от Световната програма по прехраната 140 йордански динара по блокчейн-сметка. Това са приблизително 160 евро - по 20 евро за всеки член на семейството. Жената не иска да похарчи за деня повече от 40 йордански динара, което успява да постигне благодарение на намаленията.
Салех и Зиад поставят пакетите с ориз и булгур на лентата. Следват домати, краставици и други зеленчуци. Мъжът на касата маркира баркодовете с лазер, след което насочва скенер към лицето на Салех. Екран над касата сега показва дясното й око, което мигва веднъж, след това се появява сумата и секунди по-късно - надпис "трансакция завършена". За наблюдателя това е само кратък момент, но на заден план се случват много повече неща.
В централата на Световната програма по прехраната в Аман иранецът Хуман Хадад, който отговаря за финансите на организацията, разказва какви процеси протичат, след като скенерът е идентифицирал ириса на Салех. Хадад и сътрудниците му са направили блокчейн-сметка за всеки бежанец, включен в програмата - около 100 000 души в двата йордански лагера "Азрак" и "Затари". След като блокчейнът получи запитване от супермаркета, системата проверява дали има достатъчна наличност и разрешава или отказва плащането.
Световната програма по прехраната вече няма нужда от банка за отделните сметки и по този начин си спестява 98 % от таксите или към 140 000 долара месечно. Необходим е само един банков превод седмично, за да се прехвърлят общо сумите, запаметени в блокчейна, на собственика на супермаркета.
За бившия инвестиционен банкер Хадад блокчейнът е "революция", тъй като замества могъщи играчи като Google или банките, които гарантират достоверността на съдържанието.
Благодарение на блокчейна не е необходимо да се минава през Google като централна база данни.
Според Хадад не трябва да се спира до сметките, тъй като блокчейнът предлага още много други възможности. Ако се включат и други хуманитарни организации, то в тази огромна база данни биха могли да се съхраняват и други процеси и по тях да се работи съвместно. Вместо множество малки парчета данни, чието съдържание е известно само на отделни организации, тогава би имало единен информационен масив и помощта би могла да се оказва по-ефективно и по-бързо.
Световната програма по прехраната иска да разшири използването на технологията до 500 000 бежанци. Целта е иновацията да се изпробва заедно с други неправителствени организации и агенции на ООН и да се разпространи до повече страни.
Салех не знае какво точно се случва на касата, но и не я интересува. В началото се е притеснявала, че скенерът може да повреди очите й, но вече възприема този начин на плащане като практичен и много удобен.
За покупките си тя е платила 44,61 йордански динара - малко повече от планираното.
Синът й окача две напълнени торби на дръжките на колелото си. Малки момчета с дървени колички предлагат да отнесат останалите й покупки срещу няколко монети до ламаринената барака, където живее семейството. Тя обаче предпочита да спести парите за следващото пазаруване в свръхмодерния супермаркет. Сбогува се любезно и понася сама торбите през прашната пустиня на Йордания.
-----------------------------------
Този репортаж на Ана Гауто, публикуван във вестник "Ханделсблат" и цитиран от economic.bg., се появи в публичното пространство у нас само броени дни преди 27-та Годишна среща на Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/ в Йордания. Всъщност съвпадението е случайно. Но историята за бежанците, които плащат с ириса си, показва една голяма тенденция - за все по-мощното навлизане на дигитализацията в разплащанията.
Ще направят ли новите технологии излишни банките, какви са предизвикателствата пред тях и възможно ли е класическото банкиране да бъде изместено от услугите на финансовите технологични компании?
Този въпрос е на дневен ред пред всички банки, които, въпреки че предоставят много по-широк спектър от услуги, все пак трябва да следват тенденциите в развитието на технологиите.
"Банковият сектор никога не е преминавал през такава мащабна трансформация, като протичащата в момента. Процесът стана особено осезаем през последните години по три основни причини: променящите се клиентски модели на поведение, регулаторните изисквания и потенциалните нови играчи в лицето на финтех компаниите", каза Андреа Диаманти /на снимката/, директор Корпоративно, инвестиционно и частно банкиране за ЦИЕ в УниКредит, който беше модератор на панел за иновациите по време на Годишната среща на ЕБВР. Сред предимствата на банките той посочи голямата клиентска база, изградените отношения и доверието, на което се радват. В полза на финтех компаниите пък е скоростта, с която могат да реализират една идея до продукт.
„Сега е моментът, в който добре установеният банков бизнес ще трябва да се справи с предизвикателството от навлизането на технологиите и да превърне дигитализацията във възможност, а не в заплаха", каза Диаманти. Според него внедряването на нови технологии не е новост, но появяването на повече конкуренция променя фокуса на бизнеса и вниманието към иновации. „Важно е те да се правят в диалог с клиента", коментира още Диаманти.
Той цитира данни, според които над 70% от американците под 35 г. и над 60% на възраст между 35 и 55 години биха купили продукт от технологична компания. „Това е тенденция, която може да се развие и в Европа", допълни Диаманти.
Според него банките не бива да гледат на финтех компаниите като заплаха, а напротив, трябва да работят заедно, за да предоставят по-добри услуги на клиентите.
„При иновациите е ключово улесняването на процесите. Важно е клиентите да получават бързи и качествени услуги, от които именно те имат нужда", допълни Джовани Лучини, директор Иновации и Търговска стратегия за ЦИЕ на УниКредит Булбанк, който също беше участник в панела. „Банкирането вече не е само предоставяне на услуги, а по-скоро консултантски бизнес. В него ние трябва да предоставяме на клиентите си услуги, все по-често не само в рамките на една държава", каза още Лучини.
През тази година УниКредит е направила първото си проучване на финтех компаниите в Централна и Източна Европа /ЦИЕ/. То показва, че периодът 2012-2016 е бил изключително силен за създаването на нови компании. По данни на Tracxn, в момента ЦИЕ е дом на повече от 600 финтех компании. Повече от половината работят в сегмента на трансакции и плащания или финансиране, докато 12% се занимават с инвестиции и управление на активи (платформи за търговия, анализ на лични финанси и др.) Останалите покриват широк сегмент от дейности, в това число криптовалути /60 компании/, проследяване на разходите, застраховки, управление на риска и превенция на измами.
Русия има най-големия дял финтех компании в ЦИЕ - 216, следвана от Турция - 101. В страните от ЕС в региона обаче отличник е България. У нac зaeтитe в тaзи дeйнocт фиpми ca 70, като страната ни е с дял от 12% от общия финтех пазар в региона. След България се нареждат Чexия /67/, Pyмъния /59/, Словакия /30/, Унгария /27/, Словения /15/, ce пocoчвa в дoĸлaдa.
Ocвeн чe е в тoп 3 пo бpoй нa финтex ĸoмпaниитe в ЦИЕ, имeннo бългapcĸo дpyжecтвo e ycпялo дa пpивлeчe нaй-гoлямo пo oбeм финaнcиpaнe пpeз изминaлaтa гoдинa.
B дoĸyмeнтa нe ce пocoчвa имeтo нa ĸoмпaнията, нo oт нeгo cтaвa яcнo, чe инвecтитopи ca влoжили 25 милиoнa eвpo във фиpмaтa, ĸoятo e зaeтa в cфepaтa нa финaнcoвитe ycлyги и yпpaвлeниeтo нa pиcĸa. Haд 20 милиoнa eвpo ca ycпeли дa пpивлeĸaт oщe двe дpyжecтвa oт Typция и Pycия.
Бългapия обаче cepиoзнo изocтaвa пo oтнoшeниe нa интepнeт бaнĸиpaнeтo. Cтpaнaтa ни e нa пocлeднo мяcтo в тoвa oтнoшeниe. Пo-дoбpe ce пpeдcтaвят дъpжaви ĸaтo Чехия, Турция и Cъpбия, където броят на потребителите на интернет банкови услуги се е удвоил от 2010 г. досега.
Използването на мобилни услуги надхвърля 100% (по повече от 1 абонамент на човек), докогато при интернет услугите проникването надхвърля 60%
Демографските тенденции в региона също подкрепят навлизането на дигиталните технологии. По-младите поколения, чиито представители са наричани милениали и поколение Z, представляват около 50% от населението в ЦИЕ. За сравнение, хората на възраст под 35 г. в Западна Европа са 40%.
Bъпpeĸи тoвa oбaчe зaпaднитe cтpaни нa Cтapия ĸoнтинeнт дъpжaт 91 нa cтo oт пaзapa, пpи пoд 9 нa cтo зa ЦИE.
„Доброто проникване на мобилните и онлайн услугите, демографските тенденции и бързото развитие на дигиталните услуги правят региона добра среда за извличане на най-доброто от дигиталното банкиране и внедряването му в традиционния макро и банков анализ", каза Матео Фераци, координатор Стратегически и корпоративни прогнози в УниКредит за ЦИЕ.
Регионът на ЦИЕ е идеална тестова среда за новите дигитални и IT решения, благодарение на бързото възприемане на иновативните идеи, категорични са експертите на Уникредит.
„Целта ни е по-нататъшна консолидация на нашата силна лидерска позиция в региона чрез органичен растеж на приходите и клиентската ни база. Това ще бъде постигнато основно благодарение на дигиталните технологии и иновациите, както и по-ефективното управление на риска и разходите", каза Карло Вивалди, директор на УниКредит за ЦИЕ.
„Дигитализацията не е нова тема, но сме сигурни, че трябва да бъде погледната през перспективата на ЦИЕ и пълният й потенциал да бъде разкрит, особено в банковия сектор. Нашата уникална клонова мрежа в региона е отлична възможност да съчетаем настоящата финансова и пазарна среда в страните от ЦИЕ с напълно разработено дигитално банкиране", коментира Андреа Диаманти, директор Корпоративно, инвестиционно и частно банкиране за ЦИЕ на УниКредит.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
