Минималната работна заплата ще скочи с 50 лв. от 1 януари. От 460 лева ще стане на 510 лв. Година по-късно - от 1 януари 2019 година тя да стане 560 лв. и да достигне 610 лв. от 1 януари 2020 година е прогнозата на финансистите, обяви "Канал 3", позовайки се на публикувания от Финансовото министерство Проект на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 година.
При разработване на разходите за пенсии за периода 2018-2020 г. е взето предвид увеличаването на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст на 180 лв. от 1 юли 2017 г. и на 200 лв. от 1 октомври 2017 година.
В средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. е предвидено поетапно увеличаване на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование с цел постигане на удвояването им в 2021 година.
Според документа, данъчната политика за този период не предвижда значителни промени на основните данъци и ставки. За периода 2018-2020 г. е повишаването на събираемостта и намаляването на дела на сенчестата икономика.
Увеличават базата, върху която самоосигуряващите се лица внасят сумите в бюджета. За 2018 година, съобразно облагаемия им доход, се увеличава съответно в размер на 510 лв., 550 лв., 600 лв. и 650 лв.; за 2019 г. - 560 лв., 600 лв., 650 лв. и 700 лв.; за 2020 г. - 610 лв., 650 лв., 700 лв. и 750 лева.
Осигурителната политика за периода 2018-2020 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО). За 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на ДОО с един процентен пункт.
Дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) за 2018 г. и за 2019 г. да се запази на 1 % от БВП и на 0,5 % от БВП.
За 2020 г. е планирано постигането на балансиран бюджет. Общото ниво на приходите по КФП в средносрочен план се предвижда да бъде в диапазона 36,5-36,6 % от БВП, се казва в проекта на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 година.
Съобразено със заложените цели за бюджетното салдо по КФП и очакваното ниво на приходната част на бюджета, възможностите за финансиране на публични разходни политики са ограничени в рамките от 37,5% от БВП през 2018 г. до 36,5 % от БВП през 2020 година.
С документа са определени средносрочните цели на фискалната политика, обвързани със заложените в Закона за публичните финанси правила, ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси. В него се определят и таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за следващите три години. Прогнозата бе започната от експерти на служебното правителство
Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост, премахването на макроикономическите дисбаланси и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика. Очаква се тази политика да допринася за подобряване на бизнес средата, за насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар. Надеждите на икономистите са да се постигне икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС.
Данъчната политика за периода 2018-2020 г. в средносрочен план не предвиждат значителни промени на основните данъци и ставки при запазване на данъчната система и ниския дял на преразпределения от държавата БВП.
С оглед поддържане на устойчиво ниво на бюджетните приходи при запазване на тежестта на данъчното облагане, основна цел на данъчната политика за периода 2018-2020 г. е повишаването на събираемостта и намаляването на дела на сенчестата икономика, както и намаляването на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
Осигурителната политика за периода 2018-2020 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО). За 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на ДОО с един процентен пункт.
Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход, се увеличава за 2018 г. съответно в размер на 510 лв., 550 лв., 600 лв. и 650 лв.; за 2019 г. - 560 лв., 600 лв., 650 лв. и 700 лв.; за 2020 г. - 610 лв., 650 лв., 700 лв. и 750 лева.
Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2018-2020 г., съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП се очаква да отбележи спад и да достигне до ниво от 22,3 % към края на периода в резултат основно на погашения по дълга в обращение.
Вследствие на постигната фискална консолидация нивото на публичния дълг е стабилизирано на ниско и устойчиво равнище, далеч под средното ниво за еврозоната и ЕС, както и Маастрихтския критерий за публичен дълг към БВП.
За целите на международните сравнения, бюджетната рамка е представена както по национална методология (на касова основа), така и на базата на европейската методология ЕСС 2010 чрез показателите за сектор "Държавно управление", като следва да се отбележи, че фискалните параметри отразяват по еднакъв начин фискалната политика.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
