Втората фаза на търговската война вече тревожи Уолстрийт

Втората фаза на търговската война вече тревожи Уолстрийт | StandartNews.com

ЕЦБ отхвърли вероятността за повишение за лихвите чак за 2020 г.

Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в "Елана Трейдинг"

Пазарите по света реагираха на войната с мита, която САЩ обяви на ЕС, Китай и останалите страни, с отрицателно салдо по външната търговия. Понижението на борсите обаче не отговаря на опасността от рецесия, която ще се появи при задълбочаване на противоречията между водещите икономики. Ето и пример с двата водещи индекса на Уолстрийт: S&P 500 е с 0.3% надолу за един месеца, а технологичният NASDAQ Composite дори е половин процент нагоре. Последната седмица всъщност е времето на натрупаните загуби, а преди това инвеститорите не обръщаха съществено внимание на търговската война. Но ситуацията се промени и този риск за икономическия растеж е дори по-висок от опасността от повишаването на лихвите, за което се грижи Федералният резерв. Европа и Азия пострадаха повече от новините, когато се гледа представянето на борсите на двата континента. Германският индекс DAX е 3.7% през изминалия един месец, което е най-слабият резултат в Европа и вероятно се дължи отчасти на политическите рискове в страната. Китайският пазар загуби два пъти повече за месец, откакто президентската администрация на САЩ извади списък със стоки за 250 милиарда долара, върху които ще бъде наложени отгоре 10% процента мито.
Това е нова фаза в търговската война след първия ход на администрацията на Тръмп да сложи мита върху стоманата и алуминия, които се използват за производството на други продукти, но нямаше да се отразят съществено върху цените за крайните потребители. И от там инфлацията щеше да остане без промяна, което означава, че централните банкери няма да променят политиката си и пазарите могат да продължат да растат. С новите мита върху половината стоки, които САЩ внасят от Китай, се ударят директно потребителите, като те ще трябва да платят по 10% повече за покупките си. Инфлацията би трябвало да се покачи и да провокира реакция от Федералния резерв. Тоест да доведе до по-бързо повишение на лихвите, до повече разходи и до края на растежа на икономиката. Инвеститорите обаче отхвърлят и този сценарий. Липсата на толкова силни разпродажби на акции, колкото има в Азия, например, се дължи на очакванията, че Китай ще обезцени валутата си и така ще компенсира негативните ефекти за своите компании. В същото време, процесите на инфлация ще се обърнат наобратно и цените ще падат, поне в Европа. Китай освен това, много бързо спря с политиката си на ограничение на кредитирането. Европейската централна банка отхвърли вероятността за повишение за лихвите чак за 2020 г. и в същото време започва да купува дългосрочни облигации на държавите от еврозоната. САЩ започнаха да правят така още през 2011 г., с което подкрепиха икономиката. Комбинацията от тези мерки в Европа, плюс поевтиняването на еврото означават, че негативните ефекти има шанс да бъдат сравнително ограничени. Лихвената политика от двете страни на Атлантика ще ограничи ръста на еврото през тази година и котировките му ще са близо до 1.20 EUR/USD. Акциите няма да покажат силния ръст от предишните години, но негативните ефекти върху щатския пазар всъщност ще накарат централните банкери да преосмислят политиката си и да задържат стимулите за по-дълго време. Нещо, което вече се прави от Китай и донякъде от ЕЦБ. Остава да видим дали търговската война ще премине при този благоприятен сценарий или ще доведе до криза.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай