Парижкото споразумение, ратифицирано от 43-ото Народно събрание на 21 октомври, влиза в сила за България на 29 декември 2016 г., съобщиха от Министерството на екологията. От всички държави, които са го одобрили, то ще се изпълнява от 2021 г. Историческият документ от Париж е голяма крачка в борбата с изменението на климата. За първи път всичките 196 държави по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата се съгласиха да предприемат действия за ограничаването на вредните последици от изменението на климата. Това е сигурен знак, че политиката по изменение на климата е на дневен ред във всяка държава.
Споразумението цели да ограничи повишаването на средната глобална температура значително под 2°С спрямо прединдустриалните нива, като ще продължат усилията увеличението й да не надвишава 1,5°С. Приемането на тази цел не носи допълнителни задължения за България спрямо вече поетите в рамките на ЕС. Всички анализи, на база на които се основава рамката на политиката по изменение на климата на ЕС до 2030 г., са направени, отчитайки целта от 2 градуса.
Евросъюзът е сред най-амбициозните участници в политиката по изменение на климата, като до 2030 г. е приел да намали емисиите на парникови газове с 40% спрямо нивата от 1990 г., а приетата от ЕС вътрешна дългосрочна цел за съкращаване на емисиите на парникови газове е 80-95% до 2050 г., спрямо нивата им през 1990 г. В този смисъл приемането на Парижкото споразумение не предпоставя повече задължения от тези, които Съюзът вече вътрешно е поел.
Задълженията, които бизнесът следва да изпълнява в периода след 2021 г., ще произтичат от европейското законодателство по климат и енергетика. На 2 декември 2016 г. ЕК представи т. нар. Зимен пакет – осем законодателни предложения на Европейската комисия в областта на енергетиката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
