Разтърсващи разкрития от един сенчест свят: „Казах на началничката, че не мога да дишам край тази машина. Температурите във фабриката и бездруго са около 30 градуса, а когато работим с тази машина, става още по-горещо", разказва една жена, която изкарва прехраната си в текстилна фабрика в Сърбия. Началничката изслушала оплакването ѝ, след което насочила вентилационната тръба на машината право в лицето ѝ и казала: „Това си е ваш проблем. На който не му изнася - да си тръгва. Навън има достатъчно хора, които чакат да заемат вашите места. Вратата е ей там!".
И още един потресаващ разказ: работничка описва как ръководството на фирмата ги накарало да съберат пари за апарат за мерене на кръвното налягане, за да могат сами да си помагат, когато някоя от жените изпадне в безсъзнание.
И двете работнички искат да останат анонимни. Същото важи и за всички останали жени, имали смелостта да споделят мъката си пред експертите от "Кампанията за чисто облекло" (CCC). Нищо чудно, че не желаят имената им да бъдат споменавани - всички те се опасяват да не загубят работното си място. Защото си е истински късмет да имаш работа в страна като Сърбия, където безработицата достига 16%, а сред младите хора - дори 30 на сто. Страна, в която добре платените служби в държавните институции се раздават само на хора с правилната партийна книжка.
Особено работничките в текстилната промишленост, която е предимно в ръцете на чуждестранни инвеститори, са изложени на нечовешки условия на труд и всевъзможен произвол - постоянно ги заплашват с уволнение, не им отпускат целия годишен отпуск, а понякога дори им забраняват да ходят до тоалетна. „Работничките разказват, че ги третират като роботи, като роби, но не и като хора. Крещят им, унижават ги и ги подлагат на сексуален тормоз", свидетелства Бетина Музиолек, координаторка на CCC за Източна и Югоизточна Европа.
И всичко това заради едно работно място, което носи мизерни пари и безброй неплатени наднормени часове. Официалният екзистенц-минимум в Сърбия възлиза на 278 евро месечно, а едно четиричленно семейство се нуждае за оцеляването си от най-малко 652 евро. Работничките в текстилната промишленост получават средно по 202 евро на месец, а трудещите се в кожената и в обувната промишленост - по 227 евро. Този отрасъл дава хляб на близо 100 000 души в Сърбия, което представлява около 8 процента от всички трудещи се в страната.
При това Сърбия не е някакво изключение. „За глобалните играчи на пазара на модата страните от Източна и Югоизточна Европа са истински рай на ниските заплати", констатират експертите от ССС в свой доклад по темата.
Много от фирмите използват етикета "Made in Europe" или "Made in EU", с което внушават на потребителите, че им предлагат стоки, произведени при съвсем нормални условия на труда. Реалността обаче е съвсем различна. „Много от 1,7-те милиона работници в региона, които произвеждат облекла, живеят в мизерия", се казва в доклада на CCC.