Още в началото на управлението си като президент на САЩ Доналд Тръмп се зае да изпълнява, и то с пълна сила, обещанията от предизборната си кампания. Той подписа указ, с който налага 5-годишна забрана за представители на администрацията му да се занимават с лобистка дейност. В някои отделни случаи забраната е доживотна. Инициативата на президента Тръмп e част от програмата му - "Пресушаване на блатото", на която той заложи в предизборната си кампания.
Програмата му предвижда да ограничи влиянието на така наречените "инсайдъри във Вашингтон", които според него, както и според общественото мнение, работят за корпоративни и чуждестрнни интереси.
Указът на Тръмп срещу лобизма замени указа на неговия предшественик Барак Обама, който също беше забранил на бившите федерелни служители да се занимават с лобиране за 2 години. Коментирайки своя указ, Тръмп заяви, че работещите в неговия екип трябва да насочат усилията си към интересите на американския народ, а не към собствената си изгода, извличана от влиянието им върху правителството. Тръмп припомни, че на няколко пъти по време на предизборната си кампания е подчертавал необходимостта да се забрани лобизма и сега просто изпълнява обещанието си.
По данни на американската статистиката, в периода 1998-2016 г. разходите за лобизъм в САЩ са между 1,45 млрд. и 3,55 млрд. долара в различните години. Докато през 1998 г. те са били 1,45 млрд. долара, по време на двата мандата на президента Барак Обама се удвояват. От 2008 г. до 2015 г. те трайно са над 3 млрд. долара и достигат най-високите си стойности за изследвания период. През 2016 г., последната година от управлението на Барак Обама, те отново се връщат на нивата си от 1998 г. – 1,6 млрд. долара. Регистрираните активни лобисти в САЩ през 2016 г. са 11 000.
Американски експерти по етиката в политиката и бизнеса смятат, че указът на Тръмп срещу лобирането е добър, но същевременно той може да отвори още по-широко врата за така начереното "лобиране в сянка", т.е. използването на методи за оказване на влияние, които излизат извън официалната дефиниция на явлението лобиране. Например организирането на срещи и съвещания с хора, от които зависи вземането на решения или включване на имената на известни личности в списъка на някоя група на интереси. Тези трикове се изключват от подписания от президента Тръмп указ.
Една от днешните най-ефикасни схеми за лобиране е бивши служители в президентската администрация да провеждат лобистки кампании и да се опитват да влияят на официалната политика на правителството, твърдейки, че формално не могат да бъдат квалифицирани като лобисти, коментира за агенция "Блумбърг" Тревър Потър, президент на "Кампейн лигъл сентър". Центърът води кампания срещу корупцията и за предотвратяване на връзката между парите и властта. Цитирано от "Блумбърг" изследване показва, че през 2012 г. във Вашингтон е имало около 31 000 специлисти, работещи за правителството, а лобистите, които са опитвали да влияят на правителствените политики и решения са били двойно повече.
В САЩ искат по-решителни
правила срещу корупцията
В САЩ лобизмът възниква като явление в политиката и икономиката през първата половина на 19-ти век. Тогава представители на различни заинтересовани в политиката и бизнеса групи прекарвали часове и дни в кулоарите на американския Конгрес, за да могат да говорят със законодателите и по един или друг начин да повлияят на вземаните от тях решения и приеманите закони. Тези хора били наречени лобисти - от думата lobby, която в Америка се употребява като название за кулоар, хол или вестибюл. Така постепенно терминът навлязъл в политическия жаргон и започнал да се използва за всички, които се опитват да влияят на правителствените решение в нечия полза.
Често и частни лица, организации и корпорации също са подлагани на лобистки натист от заинтересовани групи или влиятелни лица.
Лобистите често използват за своите цели методи и прийоми на ръба на закона, затова понятието лобизъм съдържа и негативен отенък и по принцип обществеността се отнася отрицателно и недоброжелателно към лобистите.
Но въпреки това лобизмът в известен смисъл
като че ли допълва конституционната система на демократичното общество, като позволява на различни групи, които нямат възможност по друг начин, да участат в приемането и реализацията на политически и други решения в държавата.
В САЩ има различни типове лобизъм: корпоративен лобизъм, лобизъм на организациите в защита на обществен интерес, външно-политически лобизъм на диаспорите в САЩ.
Лобирането в САЩ се заражда в първата половина на 19 век, но първият закон в тази област e приет едва през 1946 г. Той цели да се създаде ефективна система за разкритие на лобизма. При създаването му се имат предвид предишните неуспешни опити, но той има доста слаби страни. Десетилетия наред Конгресът на САЩ се опитва да го модифицира, защото се оказва неефикасен при регистрирането и разкриването пред обществото на федералните лобисти. Идеята за въвеждане на регламенти и ограничения на лобистките практики възниква най-напред в САЩ като част от усилията за противодействие на корупцията. Преди десетилетия американската политика е била до такава степен просмукана от корупция, че се е приемало, като „част от играта" да се дават пари на федерални и щатски служители, най-често конгресмени и сенатори, за да се приеме или отклони някакво законодателно решение.
Със засилването на обществената нетърпимост към корупцията със закона от 1946 г. се въвежда изискване всички организации и лица, които извършват лобистка дейност, да се регистрират в публичен регистър. И да разкрият информация с каква цел лобират, в кой закон търсят промени, в чий интерес са тези промени и какъв бюджет, какви финансови или не финансови средства изразходват за тази дейност. По онова време се прима не само първият закон за регламентиране на лобистките практики в САЩ, но и закон за регистрация на чуждестранните агенти. Законът предвижда организациите и лицата, които чужди правителства наемат да лобират пред американските власти в техен интерес, да се вписват в публичен регистър.
Гражданското общество и медиите в САЩ вече десетилетия водят борба за по-решителни мерки срещу лобистите. Тази борба продължава и сега. В нея се вписва и инициативата на новия американски президент Доналд Тръмп, който наложи забрани за определен срок или за винаги на федерални служители да лобират.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
