Разположен на два континента и столица на четири велики империи, Истанбул е град, в който винаги се завръщаме, за да преоткрием нещо ново. Градът на контрастите - две култури, две религии, два континента. Изток-Запад, Ислям-Християнство, история-модернизъм, море-хълмове. Истанбул не е просто град, той е живот! Сега обаче е по-различен от всякога. Дали се дължи на обтегнатата политика или на студеното време е въпрос на гледна точка. Но неговият чар не може да бъде заличен. Великият Константинопол, империи, владетели, султани и везири, джамии и църкви - всички тези контрасти го правят много специфичен и неповторим. За идеален център се счита площад "Таксим", от където започват всички бунтове и революции. Паметникът на Кемал Ататюрк в центъра на площада се смята за опорна точка на негодуващите. Таксим и излизащата от него търговска улица Истиклял /„Независимост"/ са едно от най-оживените места в града. В петък и събота там преминават над 30 хиляди души дневно. Винаги е препълнен с хора, които се движат хаотично във всички посоки. Но този път там имаше повече гълъби от хора. Патрулките и бронираните джипове са нещо напълно нормално за градския интериор напоследък. Заедно с потока от туристи улиците кръстосват въоръжени с автомати военни, които бдят денонощно за сигурността. Засилена е охраната пред руското и гръцкото консулство, както и пред католическата катедрала „Св. Стефан", намиращи се точно в средата на улицата. В делничните дни впечатляващо се набива на очи нетипичното спокойствие и рехавост на търговската улица. Цените са два пъти по-високи от преди две години, но по това време на годината може да се хване голям "indirim"- демек разпродажба. Нещата коренно се променят в мига, когато слънцето залезе. Ярките светлини и красивите витрини мамят посетителите, като пеперуди от светлината. Съблазнени от богатата цветова гама на най-модните световни тенденции магазините се пълнят с купувачи, които не могат да устоят на шопинг-манията от 70% намаление. Продавачите вече не говорят на руски, всички са превключили на арабски. Повечето собственици са наели евтина работна ръка - сирийски бежанци. Клиентите също са предимно от арабския свят, и най-вече от Залива. От тази клиентела най-печелят златарите, които
продават бижутата направо с килограми
на жените в бурки. Освен безкрайно многото магазинчета и търговците седнали на улицата и предлагащи своята стока, из града щъкат безброй щарлатани, носещи стоката по себе си. Находчиво следват минувачите, опитвайки се да пробутат чорапи, часовници и парфюми ментета. Иновация в пейзажа са уличните музиканти, които напоследък са буквално на всеки ъгъл. Най-весели и атрактивни са сирийските бежанци, които пеят и свирят великолепно и то само весели песни. Около тях тълпата не стои безучастно, а танцува. Каква ирония на съдбата – най-изстрадалите да се веселят. Просяци няма, има бедни, които нещо продават, та било то и носни кърпички. От главната улица „Истиклял" плъзват няколко тесни преки, в които човек трудно може да се размине с насрещната тълпа. Тези местенца са истинския колорит на града. От двете страни са наредени сергии с прясна риба, скариди, екзотични плодове и зеленчуци. Ако искате да си купите хубав локум – това е мястото. Денят започва най-добре с чаша фреш от нар, турско кафе на пясък и баклава. Това хич не е трудно, тъй като на всеки няколко метра ви чакат количките със съблазнителните червени нарове. Ароматът пък на турско кафе и наргилета омайва всеки минувач денем и нощем. В никакъв случай не подминавайте продавачите на уникалния турски сладолед – "дундурма" от натурална бита сметана. Многобройните ресторантчета по стъргалото буквално се вплитат едно в друго, надпреварвайки се за клиенти. Алкохолът се е превърнал в лукс. Не е забранен, но е толкова скъп, поради покачването на акциза, че не всеки вече може да си позволи чаша турска „ракъ" или вино. Ще бъдете поставени пред дилемата - едно питие или 6 пуловера! Във всички заведения в Истанбул хората пият чай или айран. Айран се пие предимно вечер. А иначе прясната риба в капанчетата под Босфорския мост е хит. Напоследък са на мода сандвичите с прясна пъстърва или печена скумрия на жар. Те са евтини, само 8 турски лири или 4 лв. Навсякъде из града има продавачи на царевица и на печени кестени. Впечатляващи са не само джамиите, които доминират в силуета на града, наблюдаван от лодка по Босфора, а и многобройните турски знамена, развяващи се от сгради, мостове, лодки и яхти. Бидейки заобиколена от червеното знаме с полумесеца все повече се убеждавам, че турците са доста горда от себе си нация. Със знаменца са окичени дори сергиите за гевреци в градинката между Синята джамия и Света София. На входа на Синята джамия ни посрещна прецизна проверка с четири скенера. След като охраната се убеди, че сме безопасни, ни допуснаха вътре. Това е единствената джамия в света с 6 минарета. Историята разказва, че когато Султан Ахмет заръчвал на архитекта да конструира джамията,
той казал, че иска куполите й да са от злато (altın). Архитектът обаче чул altı (шест)
и преценил, че това значи минаретата на джамията да са шест... При влизането всички се събуват, а жените покриват главите си с небесно сини шалове. В близост до изхода се намира пано на най-големият мюсюлмански град в света - Мека, а под него - макет от втория по големина град - Медина. Вътре в джамията се говори тихо, както е правилно за всеки Божий храм. На излизане всеки може да си вземе напълно безплатно по няколко броя от преведеното на всички езици Тълкувание на Корана. На български обаче нямаше. След джамията продължихме към Света София. Решихме, че „Bir mısır" – печена на жар царевица или печени кестени поднесени в обикновена пергаментова хартия, ще ни се отразят добре преди да влезем в култовия храм на двете религии. През 6-ти век Света София е конструирана с цел да бъде най-големият християнски храм на Византийската империя. По-късно, когато Константинопол пада под Османско влияние, османците искат разрушаването на църквата. Султан Мехмед II Завоевателят влязъл вътре и бил толкова покорен от мощта й, че отсякъл:
"Никакво рушене! Добавете 4 минарета и я направете джамия!"
Казват, че Ислямът е продължение на Християнството. В мюсюлманската религия няма икони, нито каквито и да било изображения на светци - това е забранено и се смята за идолопоклонничество. Именно затова всяка икона в Света София била заличена от мюсюлмански надписи от Корана. Единствено серафимите в четирите ъгъла на храма остават, като на лицата им биват поставени златни звезди. Остава и образът на Света Богородица с младенеца. Доста по-късно, когато Ататюрк идва на власт, възниква спор между турците и гърците, живеещи в Истанбул. Гърците искат Света София да бъде техен, християнски храм, докато турците настояват да остане джамия. Ататюрк не дал преимущество нито на едните, нито на другите. Света София става музей. От тогава започва изтриването на пластовете мюсюлмански знаци над християнските, за да се открият уникалните византийски златни мозайки. Някои от ислямските калиграфски надписи остават, за да може Света София да събира в себе си едновременно двете религии: Исляма и Християнството. Сега до златната мозайка на Дева Мария и Младенеца стои пано, изработено от камилска кожа и изписани със златна боя върху него „ Аллах е най-милостивият и милосърдният" и „Мохамед е неговият пророк".
Продължихме нашата обиколка към двореца Top kapı (top -оръдие, kapı - врата), който е бил обитаван от 36 султана. "Топкапъ" е построен през 1460 г. от завоевателя на Истанбул султан Мехмет II (Фатих султан Мехмет) и е служил за резиденция на турските султани и приближените му до средата на XIX в. Фатих построява най-напред "Чиниената резиденция", а впоследствие дворецът и го нарича "Сарай-и Джедит" (нов дворец). В градината на лалетата може да се види добре запазената вана за кръщенета, останала от византийския период. Това е показателно за позитивното отношение на османската власт спрямо културното наследство на предшествениците си. Трите страни на двореца "Топкапъ" са заобиколени от море. Към морето са изградени дворцови стени, а на сушата обсадни стени, дълги 1400 метра, наречени "Сур-и Султани". Построен на площ от 700 000 кв. м, дворецът се състои от три основни части - бирун, ендерун и харем. "Топкапъ" има три врати: Баб-ъ Хюмаюн, Баб-юс Селям и Баб-юс Саде - главна врата, 4 двора, харем, голяма градина "Гюлхане" и други градини. Султанската хазна, свещените реликви и императорските архиви са останали на съхранение в "Топкапъ". През 1924 г., след отхвърляне на османското управление през 1922 г., дворецът се превръща в музей.
В него са изложени 12 000 експоната от китайски порцелан, 900 - японски порцелан, единствена по рода си колекция от турски платове от XVI и XVII в., килими, колекции от оръжия...В библиотеката се съхраняват 22 000 ръчно написани книги. На арабски, персийски, турски език, славянски, гръцки, арменски, латински и унгарски език...Мястото, където е живял Фатих султан Мехмет, е превърнато в съкровищница. В тази част на двореца, до османския трон е изложен и тронът, подарен от Иран, различни подаръци от Индия от епохата на Бабурите, свещени реликви от времето на византийците, безброй скъпоценности, както и рядко срещан вид елмаз. Едни от най-интересните помещения на османския дворец са неговите кухни. Тук могат да се видят и няколко султански каляски от сарайския двор. Най-високата сграда в двореца е Кулата на справедливостта, където се е събирал Султанският съвет (Imperial Consul). На заобиколения от тези сгради среден двор веднъж на три месеца се организирали церемонии, на които в присъствието на чужди посланици еничарите получавали паричните си възнаграждения. Харемът е мястото, където са се подготвяли подбрани за двореца млади момичета. Тук те се обучавали на четене, писмо, мода и музика. Харемът е прочут със своя порцелан и блестящи шедьоври на османската калиграфия.
Дворецът е изпълнен с духа на поезията и музиката. Тук хората на изкуството винаги са били удостоявани с награди. Всеки султан е имал творчески заложби. Селим III е бил композитор, Ахмед II - изящен калиграф, Махмуд II - калиграф и музикант, Сюлейман Великолепни - златар, Абдюлхамит II - дърводелец, Мурад IV - спортист и изкусен калиграф, Мехмет II - хуманист от ренесансов тип, който знае гръцки и пише стихове на персийски език. След толкова много история събрана на едно място, мечтаехме за разходка с яхта по Босфора - това, което всъщност чакахме най-дълго.
Качихме се на корабче само за 12 лири, което е 6 лева
Потеглихме от фериботното и яхтено пристанище „Кабаташ". От корабчето виждахме същите квартали, но в друга светлина. Маршрута бе покрай няколкото величествени красиви двореца по крайбрежието на Босфора, построени за султанските дъщери в стил „Рококо" и „Барок". Първи влиза в кадър двореца Долмабахче, а после и накацалите като малки гларусчета къщички в Европейския Истанбул. Минахме под моста над Босфора - Галата, висок 64 метра, дълъг почти 3 километра.
Капълъ-Чарши, където се отбиваме по-късно, е едно истинско ориенталско вълшебно кътче с вещи за продан от „1001 нощ". Пазарът е затворен с доста еднотипна стока- предимно кожени изделия, шалове, сетове за чай, сувенири. Всъщност това е един огромен битак, в който може да се намери всичко – от маркови стоки до антикварни ценности на безумна цена. Една малка сребърна табакера се продаваше за 500 долара. Впечатляващи са сервизите за чай и съдовете от синя глина с типичните небесно-розови шарки. По-впечатляващо е, че целият град е една огромна Капалъ-чарши и от всякъде ти предлагат стока, а продавачите буквално дърпат минувачите за ръкавите, за да си купят нещо. Уличните търговци са най-впечатляващите полиглоти, които съм срещала. Могат да завържат разговор поне на 6-7 езика. Към българите са много приятелски настроени. Викат ни: „ комши, комши, ела тука, как си комши". Забаламосват майсторски.
Не забравяйте да се отбиете и на Истанбулската гара в любимият ресторант на Агата Кристи. Там писателката е отсядала да похапне след пътешествието си с „Ориент Експрес".
Много може да се напише за това място, обитавано от четири велики империи. Истанбул – е една приказка без край или по-скоро завършваща всеки път по различен начин. Този град е бездънен извор, незалязващо слънце, неугасващ вулкан, забулена в бурка ханъма и танцуваща съблазнителка. Всичко това се побира в една-единствена дума – Истанбул.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
