В "Дамасцена" връщаме емоциите от златната епоха в седмото ни изкуство, казва сценаристката продуцент Мария Лалева

Анахид Тачева, която влиза в киното преди 57 години с роля в "Любимец 13", сподели във Фейсбук за "Дамасцена": "Това е най-хубавият български филм, който съм гледала напоследък. Излязох от "Люмиер" пречистена". Неслучайно сагата за мечтите, които са по-големи от молитвите, в премиерния си уикенд се класира директно след четирите американски продукции. Тя се върти на 41 екрана в независими салони из цялата страна, а от големите вериги - само в Сине гранд. Другите отказват да вземат творбата на сценаристката продуцент Мария Лалева и режисьора Тодор Анастасов, в която участват 70 актьори и 1500 души масовка, били пред камерите в продължение на четири сезона. "Може би ще ви прозвучи странно, но зрители в едно от градчетата в Розовата долина споделиха след финалните надписи: "Хем ни се плаче, хем ни се пее", разказва Тодор Анастасов. Той не се страхува нито, че може да бъде обвинен в сантименталност към предишния половин век от националната ни история, нито че може да бъде заподозрян в преекспониране - на събития или личности. "Това е животът ни", категоричен е Анастасов, който е научил много за киното от големия Емил Лотяну.
"В зависимост от това кой какви очи има, ще се види и ще се разпознае. В зависимост от това до къде е стигнало духовното му развитие, ще си зададе въпросите. Ние не даваме отговори. Колкото повече преследваш мечтите си, толкова по-навътре в себе си влизаш - и толкова повече осъзнаваш, че не си равен на Бог. Течо постепенно стига до прозрението, че човек не притежава нищо и никого. И че егото е заложник на демоните", коментира Мария Лалева посланията на "Дамасцена". В продължение на два часа зрителите ще се потопят в рая на розите, ще се сблъскат с псевдо хуманизма на вчерашни и днешни маргинали и демократи, ще вдъхнат от романтиката в долината на траките.
Мария Лалева и Тодор Анастасов са патриоти на Балканите - на магията в природата, на различната цивилизация, на бъдещето. "Не е случайно, че Балканите са родина на Азбуката и Алфабета. На Демокрацията. На Философията. Къде на друго място може да се усети толкова чувство за хумор, въпреки страданията. Ако кацне марсианец на Балканите, веднага ще забележи, че са хубаво място за живеене", не се колебае режисьорът. "Дамасцена" е филм на ръба на поезията, апология на смелостта в личния избор. Човек е единствено отговорният за красотата, честността и свободата, които е създал. Или за тяхната липса", твърди Мария Лалева. Дуетът се подписва под нещо много значимо - рестартира най-добрите традиции в правенето на кино у нас. Възражда аурата на седмото изкуство от златната му епоха, от времената на Въло Радев, когато личните драми в киното се случваха на фона на историческите събития - но в цвят, в респектиращ монтаж, с музика, достойна за холивудски класации. И най-вече - с лица, родени за кино, а не със случайно попаднали в него. Лалева и Анастасов снимат кино, което стимулира националното самочувствие, а не съсипва психиката на зрителите.