"50 нюанса сиво" и продълженията "50 нюанса по-тъмно" и "Петдесет нюанса освободени" на Е. Л. Джеймс са еротични книги, в които има изречения като: "И тя усети прилив на кръв към половите си органи". Не е задължително да имаш диплома по литература от Харвард, за да разбереш, че тия романи са по-евтини от салфетки в магазини "Всичко за по един лев". Но те се превърнаха в световен хит сред пейпърбек изданията, които седят със смачкани корици под възглавницата, вместо на рафта в библиотеката. След публикуването си трилогията беше преведена на 51 езика, продадена в повече от 100 милиона екземпляра в електронен и хартиен вариант. Това я направи най-печелившата и бързо продаваща се поредица за всички времена.
Какво следва? Разбира се, в името на достигането на още повече маси фенове - филми. Първият беше заснет за 40 милиона долара и донесе 571, а вторият - за 55 милиона донесе и продължава да носи около 160 . И докато разни критици с дипломи не спират да раздават ниски оценки за творбата, пачките се трупат.
У нас филмът тръгна миналия уикенд, точно за Свети Валентин, и ей така за нула време стана най-гледаният. Според данните от киносалоните историята на Анастейжа Стийл и Крисчън Грей, в чиито роли са Дакота Джонсън и Джейми Дорнан, започва първия си уикенд у нас с 46 815 зрители и 440 847 лева приходи. Това не е изненада за страна, в която певици без гласови данни, но със сериозни деколтета, са милионерки. Изненадата е, когато сериозни, образовани, възпитани и успяващи хора с вина в очите признават, че в търсенето си на сексуално интригуващи произведения на изкуството, стигат до "50 нюанса сиво". Естетическите рецептори на човека са като цветя - без грижи, повяхват и умират. За това в помощ на всички, които се чудят как да разнообразят събота вечер предлагаме осем еротични филма, които са по-красиви, по-интелигентни, неграничещи с домашно насилие, и безспорно по-възбуждащи от "50 нюанса сиво" и "50 нюанса по-тъмно". И тук няма да видите ужасно надценения еротичен провал "Девет седмици и половина" с Ким Бейсинджър и Мики Рурк.
"Кама Сутра: приказка за любовта"
"Кама Сутра: приказка за любовта" е предложение номер едно за романтиците. Филмът пренася в мистиката на Индия от XVI век, където освен аромати и цветове, царуват любовта и страстта. Утоляване на фините желания е висшо изкуство за индийците. Филмът предлага прекрасни еротични сцени и разтърсващ сюжет.
Малкото момиченце Мая е дъщеря на танцьорка, и двете с майка си живеят в двореца на махараджата. Разрешават й да шие част от дрехите на нейната връстница принцеса Тарa, да посещава уроците по танци и да слуша лекции за любовта от древната книга Кама Сутра. Минават години и момичетата израстват прекрасни и женствени. За принцеса Тара се сватосва красивия принц Радж Сингх. Но под жаркото слънце на Индия, любовта не признава слоевите различия. Принцът не устоява на красотата и ненадминато изкуство на съблазняванате на Мая. С ролята изгря звездата на Индира Варма, която сега киноманите познават като Илария Санд от "Игра на тронове".
Гаспар Ное е смел в "Любов"
"Любов" от 2015-а на Гаспар Ное е смел филм що се отнася до еротиката - предлага много красиви и без преструвки сцени. Но носи леко подвеждащо заглавие, което претендира за задълбочено изследване на природата на любовта и нейното физическо изразяване. Всъщност обаче филмът представя страстната връзка между двама студенти, които без задръжки и с любопитство изследват секса, но със същото усърдие изследват и кокаиновите магистрали.
Ное използва характерния си обратен метод на разказване - от края към началото, както и в "Необратимо". Изпълнен с препратки към киноманските влияния на Ное – от подобния на Малик разказ до междукадровите надписи а ла Годар.
На 1 януари, начинаещият млад кинорежисьор Мърфи - в ролята е Карл Глусман се събужда от упорито телефонно позвъняване с натежала глава след тежката Новогодишна нощ. В парижката му квартира до него спят пленителната му съпруга Оми - Клара Кристин, която той ненавижда, но с която живее заради двегодишният им син Гаспар. На телефона е обезпокоената майка на бившата му приятелка Електра, която повече от два месеца няма новини от дъщеря си. Мърфи връща лентата назад във времето на голямата любов, която излиза извън контрол, когато стават трима.
Ненадминатият Брандо в "Последно танго в Париж"
Марлон Брандо в най-върховата си форма + младата и сексапилна Мария Шнайдер + майстора на седмото изкуство Бернардо Бертолучи = на еротика, която омекотява сънищата. Класиката "Последно танго в Париж" от 1972 г. е филм за бруталната, ирационална страст между зрял мъж и млада жена. Твърде скандална за времето си, днес тази еротична драма се възприема като стилен документ за духовната безпътица на 70-те години на ХХ век. Самотата, отчуждението и липсата на любов се темите, които се прокрадват между еротиката. Лентата има две номинации за „Оскар" – за режисура и за актьор на Марлон Брандо.
Само едно слабо място има филма - сцената, в която Марлон Брандо насилва своята непозната любовница, използвайки масло като лубрикант. На страна стои въпросът дали маслото засилва еротиката в сцената или не. Онова, което я прави провокативна е разкритието на Шнайдер, че тя не е знаела какво точно ще става по време на сцената. Скандалът предизвика възмущението на много звезди. Самият режисьор се наложи да отговаря. Бертолучи каза, че единственото, за което Мария не е била наясно, е маслото. Той и Марлон Брандо са авторите на идеята за използване му. Бертолучи обяснява: "Искахме спонтанната й реакция срещу ненормалната употреба на маслото. Някой си мисли, че Мария не е била информирана, че ще преживее насилие. Това не е вярно. Тя беше чела сценария и беше наясно с всичко. Много години по-късно разбрах, че това е обидило Мария. Силната работна привързаност, която имахме по време на снимките, бе отровена с времето. Мария ме обвини, че съм я ограбил от младостта й и днес се чудя дали няма истина в това. Тя беше твърде млада, за да понесе въздействието и бруталния успех на този филм."
Тийн страсти в "И твойта майка също"
Причината мексиканският култов филм "И твойта майка също" да е в тази класация е, че в него всички секс сцени са естествени, макар и не естетически изпипани. През 2001 г. все още непризнатите както днес режисьор Алфонсо Куарон и операторът Емануел Любецки постигат еротизъм чрез витална поетичност.
По време на семеен празник тийнейджърите срещат Луиза, 28-годишна испанка, и флиртуват с нея с целия стил и чар, който 17-годишните владеят. На шега я канят да замине с тях на пътешествие до плаж, наричан "Устните на Рая". Тримата тръгват заедно на път, в посока не толкова "Устните на Рая", колкото към онова странно, неуловимо място в живота на всеки, където невинността, сексуалността и приятелството се сблъскват, откривайки път на зрелостта.
Мила Кунис и Натали Портман в "Черен лебед"
В "Черен лебед" Дарън Аранофски отново прави брутална психологическа дисекция на героите си. Но снима и една страстна и красива любовна сцена между Мила Кунис и Натали Портман. Психологическият трилър не бълва от еротика, но тази сцена е достатъчна за търсачите на истинския Ерос, а пък и Аранофски се е доказал като майстор на вглъбяването.
На прицел му е Нина - нестабилната балерина, обсебена от желанието за успех. Ролята донесе "Оскар" на Натали Портман. Нейната конкурентка в палци е новодошлата Лили (Мила Кунис). "Лебедово езеро" изисква балерината да може да изиграе едновременно невинния бял лебед и сладострастния черен. Първият идеално пасва на Нина, а втория - на Лили. И все пак прима балерината трябва да бъде само една. Надпреварата ражда неочаквани отношения, които стигат до крайност. Със смелостта си да изиграе тази роля, пуританката Портман учуди всички, които знаят, че в миналото тя е отказвала дори Лолита. Самата тя споделя колко много се е срамувала от снимките. А след това се ужасила, когато дошло време баща й да гледа филма.
Режисьорът разкрива, че двете актриси е трябвало да изпият бутилка текила, за да успеят да снимат секссцената между тях. По-късно Кунис отричаше факта с текилата, но пък друг свидетел на снимачната площадка потвърдил пред "Холивуд рипортър", че е вярно. И нищо чудно, като се има предвид пуританския нрав на Портман, която по принцип отказва да се снима в секс сцени.
Лесбийска страст в "Синьото е най-топлият цвят"
"Животът на Адел" или "Синият е най-топлият цвят" е френски филм с Леа Сейду и Адел Ексарчополус, който спечели "Златна палма" на фестивала в Кан и номинация за "Златен глобус" за най-добър чуждоезичен филм. Лентата изобилства от продължителни секс сцени между двете героини, които могат да спрат слабите сърца на някои пуритани. Други просто ги определят като порнографски. Тричасовата история включва доста подробни интимни сцени, снимани отблизо. Но също така разкрива и стръмния път към съзряването. Специално провокативните кадри са заснети за 10 дни, а двете актриси не са били съвсем голи, носели са предпазители на интимните части.
Филмът е вдъхновен от графичния роман "Синьото е топъл цвят" на Жюли Маро. Режисьорът Абделатиф Кешиш го дал на звездата във филма си Леа Сейду преди сценария, за да добие представа в какви голи снимки ще трябва да участва. Актрисата била доста изплашена. "Исках да стигна до дъното на героинята си, да се изследвам и да покажа себе си. Исках да изпитам какво е да снимаш подобни секс сцени", разказва красавицата, която след този филм стана и момиче на Джеймс Бонд. Тя обаче допълва, че снимките са били "изключително трудни", "унизителни" и "груби". "Трябва да излезеш извън тялото си. Това е твърде сложно", споделя още тя. Идеята на режисьора Абделатиф Кешиш била героините да носят имената на актрисите, но Леа категорично отказала. "Това беше невъзможно. Трябва да има някаква дистанция", категорична е тя. Оказва се, че Кешиш е бил обсебен от филма и бил способен да снима една сцена по 200 пъти. "Това харесвам в неговото кино - не е изфабрикувано, а е автентично. Трябваше да пресъздам героинята, да дам всичко от себе си, но едновременно с това и да защитя себе си", допълва Леа.
Алмодовар нарушава традициите
Освен майстор на драмата испанският режисьор Педро Алмодовар е майстор и на нетрадиционна еротика, но много чувствена. "Матадор" е първият му международен хит и първа среща с Антонио Бандерас. Хитът от 1986 г. показва странната страст на пенсиониран матадор, който се възбужда от убиването, и жена адвокат със същия фетиш. За тях тоталният оргазъм може да бъде постигнат само чрез убийство. Насилието и желанието са парадоксално съчетани, но както в "Лолита", нередният секс не дразни, нито отблъсква.
Бандерас е сексуално неконтролируем младеж, полудяващ заради свръхрелигиозно възпитание, и начинаещ бикоборец Анхел. Той е подтикнат от чувството си за вина да признае убийствата на няколко млади мъже и жени.
Три години по-късно в "Ела, завържи ме!" Педро отново снима Бандерас в рискованата еротично-романтична комедия с черен хумор. Испанецът е Рики, преборил психично заболяване и наскоро освободен от институция, който иска да има нормален живот с Марина (Виктория Абрил), но нещата не се развиват гладко, колкото му се иска.
"Нимфоманката" на Триер
Лошото момче на киното Ларс фон Триер направи преди три години своя 4-часов сексуален епос, който сериозно може да увреди психиката на по-чувствителните зрители. Филмът е предизвикателство дори и за сериозните киномани. Той е брутален, с истински порнографски сцени, за които режисьорът е наел порно актьори. В някои държави беше цензуриран повече, в други по-малко. За Триер не е новост да показва във филмите си истински полов акт. В шедьовъра му "Антихрист" също си позволява кратък подобен кадър.
Обявен за скандален филм още преди да е плъзнал по големия екран, „Нимфоманката" е наситено произведение, създадено да шокира, да провокира, но и да вдъхнови. Филмът показва и смешната, и сериозната страна на пътя към сексуалното освобождаване, правейки препратки към изкуство и музика, засягайки проблеми като раса и религия - и на моменти изпадайки в режим на откровена порнография. Натуралните сцени не обезсмислят дълбочината на филма, напротив - изострят я.
Шарлот Гензбург е Джо - крехка и самотна жена, пристрастена към секса. Лентата показва нейната история от бебе до 50-годишна възраст, чието извикване наяве е провокирано от разговор със Селигман (Стелан Скарсгард), нейният личен вагинален изповедник. Филмът започва с мрачно-дъждовна сцена, в която застаряващият ерген Селигман намира окървавената и пребита Джо на улицата. Той я кани в стилния си дом, за да й предложи утеха и чаша топъл чай. „Открих вагината си на 2-годишна възраст", започва своята история нимфоманката.
Събеседникът й сравнява нейната одисея с тази на проститутките от Вавилон, съпругата на римския император Клавдий, композициите на Бах и с риболов. Последният пример изниква в ума му, когато Джо му разказва как тя и нейна приятелка се състезавали с колко мъже могат да правят секс във влак. Двамата водят изключително ерудиран разговор за такъв наситен със секс филм - не само за първоизточника на желанието, но и за култура, политика и за вечната тема в творчеството на Ларс фон Триер - слабост ли е да се родиш жена.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
