Параграф 22 в БГ киното

Параграф 22 в БГ киното | StandartNews.com

Само прокуратурата може да разплете казуса с конкурса за игрални филми, смята Людмил Тодоров

Грандиозният скандал, разразил се в БГ киното, се превърна в Параграф 22. Тези дни шефът на комисията за игрални филми към Националния филмов център Евгений Михайлов подаде оставка. Причината са разкритията, че на последната сесия на НФЦ той е преписал мотивите от оценъчните карти на кандидатстващите сценарии от кинокритичката Геновева Димитрова. Димитрова се закле публично, че не е предоставяла оценките си на Михайлов. Общата версия на двамата е, че седели един до друг и Михайлов преписвал, а Димитрова не разбрала. Въпросните мотиви обаче, както "Стандарт" съобщи, са преписани съвсем дословно, със запетайките, и покриват общо 80 сценария, което прави 50 страници гъсто изписан текст.

Комисията реши да разпредели петте милиона лева между "Извън пътя" на Николай Волев, "Рибена кост" на Драгомир Шолев (продуциран от "Клас ЕООД") и "Шекспир като име на улица" на Валери Йорданов (с продуцент "Чучков брадърс"). Срещу това решение вече е подаден иск в съда. Сестрите Милена и Невена Андонови ("Маймуни през зимата"), които участваха с проекта "Пастир", са подали жалба до Административния съд. Писателят и кинорежисьор Людмил Тодоров ("Любовното лято на един льохман", "Шивачки", "Миграцията на паламуда") изпрати в редакцията на "Стандарт" писмо, което публикуваме тук.

"Случаят с "преписването" в НФЦ придоби институционални размери и е важно обществото да разбере това. Когато притиснат до стената Михайлов подаде оставка, той хвърли вината върху мен, задето съм огласил този случай. Същото направи Димитрова, която се "омерзи" и "потресе", но не от факта, че е била окрадена от Михайлов, а защото е злепоставена публично. Двамата признаха за еднаквите мотиви, но обърнаха специално внимание, че оценките им за кандидатстващите проекти са различни. Като оставим настрана какъв абсурд е това и разгледаме внимателно оценъчните карти, ще установим, че да, в тях няма съвпадения за всички 80 проекта (дали някога ще доживеем и това?), но за проектите, които са били важни за тях, оценките им са много сходни, да не кажа еднакви. В отворено писмо Михайлов казва следното: "Изпитвам отвращение от цялата кинообщност". Къде се е научил на такова безсрамие този човек? Вероятно в българския парламент.
И сега идва най-важният въпрос. Как реагираха институциите? В телефонен разговор с мен директорът на Националния филмов център Георги Чолаков каза следното: аз не отговарям за членовете на комисията, те се излъчват от киноасоциациите. Попитах Чолаков дали ще поеме отговорност за Евгени Михайлов, който е назначен лично от него, а той ми затвори телефона.
Няколко мои колеги запознаха със случая Министерството на културата, но от там не последва реакция.

Напрежението в гилдията ескалира

и на 15 юли Чолаков се принуди да свика Националния съвет за кино, който е консултативен орган към НФЦ. Съветът излезе със становище от три точки, настоявайки Министерството на културата да анулира сесията, да забрани на Евгени Михайлов да участва в комисии и журита в продължение на десет години и да отстрани Геновева Димитрова от комисията до изясняване на казуса.
Членовете на Съвета за кино са изходили от презумпцията за невинността на Димитрова, която твърди, че не е съучастничка на Михайлов. Тази презумпция ражда един любопитен въпрос - откъде Михайлов е взел оценъчните карти на Димитрова, щом не ги е взел от нея? Единственото възможно място е НФЦ.
И тук вече започва да мирише лошо. Членовете на комисиите в НФЦ нямат право на достъп до оценъчните карти на останалите, защото могат да стъкмят оценките си така, че да повлияят на класирането. От тук произтича и следващият въпрос: кой в НФЦ е предоставил на Михайлов оценъчните карти на Димитрова и дали са му били предоставени само нейните карти, или и картите на други членове на комисията.
Притиснати от обстоятелствата, чиновниците в Министерството на културата се размърдаха. Правната дирекция излезе със становище, адресирано до Националния съвет за кино, в което пише, че министърът няма юридическо право да предприеме действия по този случай, при положение че има внесени жалби от потърпевши в Административния съд. А жалбите на сестрите Андонови бяха внесени по съвет на директора на НФЦ Георги Чолаков. Така с общи усилия държавните чиновници пратиха случая в задънена улица. Те подведоха потърпевшите и сега те трябва да чакат решение, може би с години, което юристи с опит прогнозират да бъде следното: съдът пренасочва техните жалби към принципала, тоест министъра на културата, който има всички права да анулира сесията. Но дотогава одобрените филми ще са вече готови и няма да има какво да се анулира,

не можеш да анулираш готов филм

Параграф 22!
Защо НФЦ и Министерството на културата не предприеха нищо, когато това беше юридически възможно? На този въпрос може да отговори само прокуратурата. Единствено тя може да установи как точно се е провел конкурсът за игрални филми, по какъв начин чуждите оценъчни карти са попаднали в ръцете на Евгени Михайлов и защо директорът на НФЦ се опитва да потули случая. Защото версията, че последният конкурс е проведен при съмнителни обстоятелства, изглежда все по-убедителна. А тази намеса би следвало да доведе до поемане на административна и всякаква друга отговорност от замесените лица. Няма друг начин да се спрат опитите на най-различни хора и кръгове да корумпират кинопроцеса у нас.
Потърпевшите от тази жалка история са много. Аз лично нямам претенции към спечелилите субсидия, защото не съм чел техните сценарии - те може би са добри, а може и да не са. Едно е сигурно, спечелилите конкурса също са потърпевши, защото трябва да изчакат решението на Административния съд. Така целият процес се блокира заради бездействието на институциите и заради безобразията на Евгени Михайлов.
НФЦ провежда две сесии годишно - пролетна и есенна - за игрално кино, за първи филми, късометражни дебюти и идеи. Практиката на конкурсите обаче е гнила от години. В момента има само един изход от тази объркана ситуация:

потърпевшите да оттеглят жалбите

си и по този начин да дадат възможност на бъдещия министър на културата да анулира сесията (каквото е становището на Националния съвет за кино). Така през есента могат да се явят на конкурс отново всички проекти (без да плащат такса). Как обаче да разчита човек, че бъдещият министър ще свърши тази работа, която е безкрайно неприятна, а той има пред себе си двумесечен хоризонт?"

Волев принуден да чака

Проектът "Извън пътя" на Николай Волев спечели най-висок резултат на последната сесия на Националния филмов център сред 21 претенденти за държавна субсидия. Режисьорът, който е поканил за главната роля Михаил Билалов, обаче няма да може да сключи договор за реализация на филма засега. Проектът му е блокиран от жалбата срещу НФЦ, подадена в Административния съд от сестрите Невена и Милена Андонови. Магистратите ще бъдат във ваканция до септември, затова разрешаването на казуса ще се проточи. Ако все пак режисьорът на "Да обичаш на инат", "Двойникът" и "Господин за един ден" реши да снима със свои пари и решението на съда анулира сесията, той няма да получи нито лев.

"Не е приятно, но в момента се вълнувам единствено от сценария на филма, който продължавам да усъвършенствам. Защото по природа съм перфекционист", обяснява Волев пред сайта "Площад Славейков".

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай