Три дни поред Монтана живя в ритъма на духовата музика. В петък, събота и неделя градът бе огласян до среднощ от оркестри. Това явление се повтаря на всеки две години. Започнало е преди 30 години, а сегашното бе 16-тото издание на обичаните празници на духовите музики. Повод на домакините да ги организират е фактът, че самородният композитор Дико Илиев е изживял последните си години, починал е и е погребан в този град. Малцина знаят, че приживе е пожелал да свирят Дунавското, когато го спускат в гроба. Така е и станало.

И до днес има много хора, които помнят този човек - тих, миловиден и с нищо непарадиращ възрастен мъж. Помнят го като бай Дико. Всяко поредно издание на празниците съживява спомените за него – едни го помнят като сляп, но застанал пред градския духов оркестър да го дирижира, други – като добър дядо и мъдър събеседник на всеки, спрял го да поговори с него. Също малцина знаят, че е писал специално поръчани песни за рождени дни на деца и роднини, на познати или непознати. Без пари - само срещу касетка ягоди...

Последните – 16-ти празници, през уикенда събраха в Монтана 12 оркестъра – едни от най-добрите в България, както и от Черна гора, Полша и Румъния. Домакините се представиха с градския оркестър – все още има и музиканти, които на младини са свирили под неговата палка. Днес този оркестър носи неговото име. И младежкият „Виво Монтана", който също е едно чудо на жанра. Седем музиканти, водени от енергичния, безкрайно отдаден педагог и талантлив музикант Пламен Крумов, свирят от деца до днес духови мелодии. Започнали са заедно, когато са били в четвърти, пети, осми класове, днес някои са завършили висше образование, но

тази музика ги обединява

Излезли са от училището, в което са започнали да се учат и днес обикалят страната. Канят ги и ги посрещат като скъпи гости на много градски празници и фестивали. България видя отдадеността и страстта им към духовите мелодии в състезанието „България търси талант", което те превзеха без сериозна конкуренция.

Най-ревностният участник в Дикоилиевите празници в Монтана е представителният младежки духов оркесътър на Троян с ръководител Тотко Рогашки. Той пристига с можоретния си състав. Познат на публиката е и представителният младежки състав на Елин Пелин. Но над всички български оркестри се извисява военният - представителният на националната ни гвардейска част. Той изпълнява и хореографски музикални композиции, комбинира музикалните изпълнения с шоу. Това го прави по-атрактивен и запомнящ се. По майсторство го следва и софийският духов оркестър...

Монтана е аплодирала музики от Украйна, Словакия, Сърбия. Този път – от Полша, Черна гора и Румъния. Това говори достатъчно за престижността на монтанските празници. На тях не идват музиките на Балей или Бело поле. Идват вече утвърдени състави, преминали през сцените на национални конкурси и международни фестивали, отличаващи се с оригиналност и високо духаческо майсторство. Такава бе градската музика на Будва, Черна гора. Тя изпълнява родни мелодии, но и класически – изсвири „Маршът на славянката" на Васиилй Агапкин, „Валс №2" на Дмитрий Шостакович, оркестрови варианти на „ Скорпионс" и „Абба голд", поп и рок мелодии. Тази градска музика е създадена през 1906 година. В нея свирят и професионалисти, но и любители, млади музиканти и по-възрастни, цели фамилии продължават традицията.

Музиката от град Могилно, Полша е най-известната в страната си. Създадена е през 1970 година от един тромпетист, известен с музикалната си страст към този жанр. Удостоен е с Възрожденския кръст на Полша. През 2015 година съставът е класиран на трето място в национален конкурс за духови оркестри, а на осмия Феликс – Нововиейски фестивал в Олштин вече е сребърен медалист. Празниците в Монтана са първото му международно участие. Доведе ги ръководителят им Мариуш Миколайчик.

Това е вторият оркестър от Полша

който участва в монтанските празници. Първият е бил „Сташиц" от град Катовице, който е свирил през 2010-та.
Румънският „Яковений" още си пробива път между родните духови състави. Духачите са млади музиканти, които още залагат на оригинални родни мелодии.

Празниците в Монтана предложиха на посетителите си и други прояви. Като изложбата на рисунки на деца от 34 държави по темата им : „Тъпан бие, хоро се вие". Или изложбата на държавния архив с нотни листове и снимки на бай Дико, с книги за него. Тази година имаше и краеведска конферениця на тема „Музиката за векове". Читалищни дейци и краеведи изнесоха доклади, които са труд на техните изследователски усилия върху историята на духовите музики в 18 селища от областта.

И родните, и чуждите музиканти знаят кой е бай Дико. Затова всички дружно изпълниха марша му „Сливенци при Драва" и Дунавското хоро. „Сливенци при Драва" е била неговата мъка и гордост. Защото 14 години радио София е започвало сутрин програмата си с него, без да съобщава името на автора му. Когато той лично се обадил в радиото и ги помолил за това, без да иска нищо, оттам се удивили и му отговорили, че това е народно творчество. Чак по-късно се разбрало, че е негово. А Дунавското му е носило винаги радост. Той признавал, че то звучи като талазите на зряло жито, полюшквани от вятъра в неговата любима дунавска равнина...