"Напускане на спомена" е дебютната стихосбирка на младия поет Вангел Имреоров. Тя беше представена официално за първи път през месец октомври в София. Издадена е от "Жанет-45", редактор на книгата е Аксиния Михайлова, а корицата и илюстрациите са от Люба Халева. Какво кара един млад човек да се завърне в България след много време в чужбина и защо писането дава смисъл, коментира Вангел за "Стандарт"

Как се оцелява в Англия

Вангел е роден в Пловдив, там е завършил Английската гимназия. Малко след това с по-големия му брат заминават да следват в Англия. Там младият автор завършва "Дигитални медии". По време на следването си работи много неща, за да може да се издържа сам - от редене и сканиране на стоки в магазини, до паркинг на големи сватби и пред стадион, в складове, разчистване на офиси. "Не подбирах работата, беше ми полезно и интересно да се науча да се адаптирам бързо във всяка една от тези ситуации и среди, да покажа увереност и да общувам с хората, с които тези работи ме срещаха. Към края на университета работих за по-дълго в магазин на най-големия телеком на острова - EE. След като завърших, последваха много промени. С Аня, приятелката ми тогава, се преместихме да живеем от Брадфорд, Йоркшир, където и двамата завършихме, в Бирмингам, близо до нейното семейство", разказа пред "Стандарт" той.
Признава, че там му е било трудно да си намери работа за около 4-5 месеца, дори е бил на социални помощи в тяхното бюро по труда. "В крайна сметка намирих работа, но не и реализация - работих малко в един склад, после с Аня се преместихме от Бирмингам в едно малко градче, където живееше сестра й със семейството си. На този етап усещах отчуждение и не се чувствах на мястото си. Не бях щастлив, където живеех, работата не беше това, което исках и връзката ни не вървеше", обяснява той. Тогава напуска приятелката си и се връща да живее и работи в Йоркшир. Там нещата доста бързо са потръгнали. "След десетина дни в Лийдс, вече работех на две места - склад за разпределение на пратки от 5:00 сутринта до към обяд и рецепция на офис сграда следобед. След няколко такива двойни смени се отказах от склада и започнах да работя редовно на рецепцията. Там много ме харесаха и ми предложиха работа в самия офис. Компанията се казваше "Аркива" и осигурява по-голямата част от телевизионната и радиопредавателната инфраструктура на Oстрова. "Аркива" има много дълга история и престижни партьорства и договори. Работихме с почти всички радиа и телевизии на Острова", коментира Вангел. В последните 2-3 години от престоя си в Англия той работи за тях.

За писането и смисъла

Младият поет споделя, че писането винаги му е било приятно, увличало го е и го е интригувало. Постепенно става много важно за него, започва да му дава смисъл. "Имам спомени от пети и шести клас, когато бяха чели мои съчинения пред класа и съучениците ми наистина слушаха, а тогава сме били просто деца. Писането е свързано и с четенето, с намирането на автори, фрази, страници, които остават с мен; с формирането и развиването на вкус, с обогатяването и укрепването на усещанията, които то носи", казва той.

Завръщането

На въпроса защо след близо 8 години в Англия решава да се върне у нас, Вангел Имреоров отговаря, че иска отново да е до най-близките си хора, да бъде активна част от живота им и те от неговия. Споделя, че в Англия е постигнал много от нещата, които е искал - имал е стабилна работа за добра компания и е бил в позиция да помага на семейството си, но е усещал, че нещо се е изчерпало. "Чувствах се отчужден от средата там и неразбран от тамошните си приятели и колеги. Имах нужда от ново начало. Престоят ми в чужбина ми даде много. Помогна ми да науча какво означава наистина да извоюваш независимостта си и да се справяш самичък в непозната среда. Беше вълнуващо и плашещо на моменти. Там срещнах много скъпи за мен хора. Там пораснах", разказва той.

Първата стихосбирка

Текстовете в книгата са писани в последните 3-4 години, каза за "Стандарт" авторът. Той разкри, че отдавна е искал да има своя книга, но му е отнело много време да започне да звучи като себе си в писането си, да намери своя глас и изгради собствена поетика около него. "Това става постепенно и с постоянство и се радвам, че не избързах. Много хора - познати и непознати, са ми писали покрай блога ми и фейсбук със страхотен ентусиазъм и подкрепа за това, което правя. Сред тях имаше и пишещи хора, които ценя и уважавам. Благодарен съм на всички, които искаха и помогнаха това да се случи", обясни Вангел. Той отбелязва, че за него разстоянието между пишещия и четящия е ценно. То дава свобода на четящия да го изпълни със свои идеи, опит и възприятия. Това обогатява смисловото единство на текста, без да го променя или пренаписва.
"Така това става форма на изкуство само по себе си. Изкуство, което продължава живота на вече създаденото, дава му още от историята на четящите, позволява им да влеят себе си заедно с пишещия в общия поток на времето, в една по-голяма история", смята той.

За вдъхновението

Вангел харесва американски и полски поети като Луис Глюк, Марк Странд, Къмингс, Уилиям Карлос Уилиямс, Чеслав Милош, Вислава Шимборска, Загаевски. Вдъхновява се от музика и музиканти, които имат какво да кажат - Пати Смит, Боб Дилън, Ник Кейв, Ленърд Коен, Том Уейтс, Джеф Бъкли, Елиът Смит. "За мен е важно да мога да общувам с хора, които носят смисъл - начетени, фини, разбиращи, събрали болка в себе си, но изразяващи я по най-нежния начин. За мен е голяма радост, че познавам такива хора и те са една от причините да се върна тук", коментира Вангел.