Дългоочакваният роман за прехода "Милиоер по назначение" на Теодора Колева вече е на книжния пазар. Ето какво написа в рецензията си за творбата Юлия Пискулииска, член на Съюза на българските писатели и автор на десетки книги.
"Признавам – очаквах с нетърпение новата книга на Теодора. Да, сложих точка, преди да напиша фамилията. Защото за мен тя е от хората, към които се обръщаме по име. Тук, разбира се, ще трябва да добавя фамилията – Колева. Познавам я отдавна. Беше най-младата в авторитетно-претенциозния вестник „Антени". Перото й, и извън журналистиката, се движеше свободно из лабиринтите на словото, езикът – жив, сюжетът – с акценти, които го разграничават от банално познатото; характерите – плътни и истински. Има нещо в общия портрет на нейните творби, които ги правят различни и те предизвикват да се вглъбиш в тях.
Тънката граница между срещания по-рано и на много места белетристичен тон – и тези акценти –винаги са ме предизвиквали. Уж това го знаеш, но не – то звучи по своему уникално. „Влязох" в страниците на „Милионер по назначение". Всъщност, това е животът ни сега точно такъв, какъвто е. И да съм била изкушена да поема по този път – на романа– слава Богу, останала съм си само с изкушението. Защото истината тук е сериозен предупредителeн знак. Само реалността – с всичките й травми и надежди...Очевидно Теодора е разказвач от класа, щом не отвърнах поглед от битието, дишащо на всяка страница в книгата. Ато е – меко казано – тъжно. Меко казано – драматично. Журналистът с дарование , а не просто отразяващ пишещ, проличава навсякъде в книгата . Няма страх да се каже всичко, то не е обвито в някаква двусмисленост, не се разтваря в неопределеността. Разследващата журналистика може да се поучи от безстрашието да се казват нещата по единствения начин, от гледната точна на морала. Животът тече невъзвратимо и няма как да поискаме втори шанс за себе си.
Но в цялата драматично икономическа, политическа, сложна обстановка на съвремието има дефилета на надеждата. Проломи, през които се промъкваме, за да вървим към бъдещето, независимо от безцеремонната олигархия, угодническата й взаимосвързаност, пълноводните и непресъхващи канали на корупцията. Един от тези боази е на любовта. Той прорязва цялата сурова действителност и ни напомня, че има чувства, човечност; друга територия, която преобразява не само един човек...Теодора Колева успоредява съдбата на един милионер с любовта. Нашето време произвежда милионери. Те са „назначените", предпочетените, с качества, които могат да бъдат употребени за нечисти каузи. Писателката противопоставя смело двете линии – на нечистоплътното социално присъствие – и на характери с чист човешки заряд. „Нашите" милионери не печелят, защото са достатъчно умни и успешни. Успешни са, защото умеят да угодничат, защото са приели старта на измамата и подкупа, защото им е все едно какво мислят другите за тях. Самоуверени, те демонстрират силата си на недосегаеми. Целият този плътен и неизмислен образ ще усетите в „Милионер по назначение".
Образът, който безспорно ще ни привлече, е на Георги Асенов. В известен смисъл той е дори симпатичен на читателя. Теодора умее да се разграничи от типовите шаблони. Не е непременно задължително милионерът да е с масивен врат, глупак, с идиотско поведение. Той може да е със съвсем подчертан стил, да е с достойнствата си, да не тъпче околните – просто да печели под санката на покровителя си, да пере пари, да не слиза някъде надолу по схемите на служителите – и горе, в облаците, да не знае какво се случва долу. Милионерът по назначение изпълнява поръчки от онези, с които го свързват парите и властта. За да ни го покаже с цялата дълбочина на човешката му същност, авторката го поставя върху скелето на миналото и го оставя там, незавързан за спасително въже, такъв, какъвто е. Виждаме го в развитие. Виждаме как се променя. Теодора Колева още веднъж иска да ни напомни какво представлява човешката същност, какви пътеки могат да отдалечът човека от самия него. Наивната и светла младост може да се превърне в едно грубо, алчно и безсъвестно бъдеще. Някога Георги Асенов е обичал. Бил е обичан. Някога – в миналото, когато хората са се обвързвали с един идеал, зачертаващ егото. Промяната, която се превърна у нас в нескончаем и хаотичен преход, донесе промяна и за много хора.
Сюжетът, вплел партийни страсти, корупция, смачкани човешки съдби, е линия, която можеше да остане безизразна и скучно права, ако не беше умението на авторката да го насити с много и различни характери, с изключително точен анализ на всяка ситуация, с прецизна икономическа характеристика. Ще призная, че ме удиви зрелостта на Теодора Колева, нейнато умение да пресъздаде цялата икономическа плетеница на отношенията. Романът не е фриволно пътешествие, нито просто белетристичен порив – той е зряла творба, един цветен и богат наръчник на безпътицата и недомислията, социалните несъответствия в родината ни. Читателят едва ли ще обърне внимание, преди да е прочел до последната страница, малките букви в началото „роман за живота ни през прехода". „Милионер по назначение" е точно това. Но събужда чувства и предизвиква по съвсем различен начин от медийните препускания върху тази тема.
От другата страна на анализа е началникът на данъчната служба, Бистра Огнянова. Някогашната любов на Георги. Жоро, който още не е станал олигарх... Ще се питаме дали любовта ще погази принципите, съвестта на безпогрешната Бистра ще се поддаде ли на слабостта да се скрие истината. Ще си задаваме още много въпроси, защото живото слово на Теодора ни е приковало в събитията, в ситуациите. Един роман не може да бъде разказан. Пък макар и само в три части – Данъчна ревизия, Един град на колене, Бог обича чистите по сърце...Но се надявам да разчетете в тези мои думи, а и в наименованиета на главите, че може да се надяваме на промяна. Че можем да излезем от отчаянието на прехода.
Теодора Колева ни дава този нов прочит на прехода. Като рисува картината му с всички багри от палитрата, тя ни превежда в надеждата за човечност, разум и истина. Ще я намерим, тази надежда, в поантата на книгата, в думите на Георги Асенов. Той е анализирал пътя си на богат, видял се е в мрежата на партийните назначения, излиза отттам с желанието да се откъсне от това минало – като си поеме вината. И ще каже на Бистра Огнянова: „Ако се случи нещо с мен, искам ти да отгледаш малката ми дъщеря".
Това е упованието в чистата съвест, в онези, които живеят с принципите си, с човечността си. И живеят по-леко.
Знам, че сюжетът, актуалноста, интригата – нищо не би могло да остане в света на чувствата ни като читатели, ако не беше талантът на автора. Той променя познатото, той разгръща неподозирани светове пред нас. Защото съчетава гъвкавото, цветно, самобитно слово, толкова трудният диалог – с дълбок анализ, с познания. Така четенето не е просто приятно. Увлича ни съдбовно нарисуваната картина, нейното многопластие. И така, както Георги Асенов получава своя ревизионен акт, ние получаваме сигнал да ревизираме нечии поведения. Но и някакви свои разбирания. Един поглед към самите нас – и към това ни предизвикна талантливата Теодора Колева", завършва Юлия Пискулийска. Издателство „Жанет 45", което издава книгата ще участва на "Алеята на книгата" от 05 до 11 септември в София на бул. „Витоша", палата № 14. Авторката Теодора Колева ще бъде сред читателите си и ще раздава автографи на 8 септември (четвъртък) от 18,00 ч.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
