Българският интелектуалец със световен престиж Цветан Тодоров почина вчера в Париж на 77 години. За смъртта на един от най-големите умове на съвремието първо оповестиха от италианския вестник „Република", който публикуваше есета и интервюта с него, а после тъжната вест бе потвърдена от "Figaro", "El Pais", "Stampa" и много други.
Тодоров, който е роден на 1 март 1939 в София, живееше от над половин век във Франция, но се прибираше през няколко години у нас.
Последно Тодоров бе в България през есента на 2014-та година. Тогава той участваше в кръглата маса "Бъдещето на демокрацията в Европа" по покана на Френския културен институт. Бе изключително студен ден, в който обаче се събраха десетки хора на опашка, за да го видят и чуят отблизо.
С него бе и дъщеря му Леа Тодоров, която представи филма си "Да спасиш човечеството в работно време". "Исках да кажа няколко думи за това, което аз наричам, по липса на по-добър термин, месианизъм. Става дума за религиозното клонение от средните векове и XVI век. Когато се очаква, че земният рай ще бъде построен в най-близко бъдеще и понеже тази цел е толкова висока, всички средства, които можем да хвърлим за нея, са добре дошли. Ние добре познаваме един такъв месианизъм - това беше комунизмът.
В съвременната епоха след края на Берлинската стена се е формирал един друг вид месианизъм, по-парадоксален, който иска да внесе човешките права и демокрацията с военни средства в страни, чиито ръководители не се държат добре.
Демокрацията обаче не може да се настани насила
- тя трябва да дойде от самото общество. Иначе средството се оказва по-силно от целта. Вместо да постигнем тази висока цел, ние разоряваме страната по начин, който не можем да оправим след това - така стана в Ирак и Либия. Страни, които имаха щастието да получат нашите подаръци под формата на бомбардировки", гласеше тогава предупреждението на Тодоров. За бъдещето на човечеството философът заяви категорично: "Нито революциите, нито напредъка на технологиите ни ще ни спасят. Вярвам повече в традиционната ценност на образованието и възпитанието".
Негов баща е библиографът Тодор Боров, а дядо по майчина линия — общественикът Иван Пеев-Плачков. Тодоров завършва гимназия в България и учи българска филология в Софийския университет. През 1963 г. като стипендиант заминава за Париж. През 1966 г. защитава докторска дисертация на тема „Литература и означаване" под ръководството на един от най-именитите семиотици и литературни критици в световен мащаб - Ролан Барт.
От 1987 г. Тодоров ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания. Изнасял е лекции в "Йейл" и "Харвард". Сред най-важните му книги са "Поетика на прозата", "Памет за злото, изкушение за доброто", "Живот с другите". На български са преведени и "Завладяването на Америка. Въпросът за Другия", "Страхът от варварите", "Несъвършената градина". Превеждан е на повече от 25 езика. Беше женен за родената в Канада писателка Нанси Хюстън, с която имат две деца. Двамата обаче се разведоха през 2014 г. след 35 години брак.
Философ, литературовед, антрополог, есеист, лингвист, семиотик, социолог, историк, културолог - списъкът със звания за него е предълъг. Може би защото Тодоров свободно мигрираше в различни научни полета и бе радикално нов, завладяващ и интересен във всяко от тях. Притежаваше изключително задълбочен интелект, който евристично откриваше скритите тайни на хуманитарните науки. Когато усещаше, че е посветил достатъчно време и текстове на определен проблем, внезапно сменяше фокуса към нова и вълнуваща идея, на която да отдаде ума и енергията си. Независимо от областта на работа обаче, Цветан Тодоров притежаваше едно всепризнато майсторство - да говори и пише на хубав и разбираем език, да бъде интересен както за специалисти, така и за обикновени читатели, посегнали към трудовете му.
Една от късните си лекции в Барселона Тодоров бе озаглавил "Възхвала на умереността". В нея той застъпваше убеждението си на традиционен демократ, който виждаше заплаха за обществените отношения заради неконтролируемата сила на пазарите. Новият световен ред, казваше Тодоров, е отнел властта от политиците и хората, за да я концентрира в ръцете на малцината, които имат контрол над големите финансови потоци. "Глобализирана икономика се е освободила от контрола на държавите, от всички правителства. Върховният съд на САЩ определи големи корпорации като индивиди и това им позволи да правят дарения без ограничения на кандидати по време на кампания. Това означава да продаваш демокрация. Който плаща, дава заповедите.
През ХХ век заплахата беше съветската система. Аз я изстрадах в България, където нямахме друга алтернатива, освен да подчиним публичния и частния си живот – отиваш в затвора, защото носиш тесен панталон и къса пола.
Но сега отиваме в другата крайност - държавата изчезва, за да дадем цялата власт на една група от индивиди, които вземат решенията на пазарите. Дотам, че всички държави, дори и така наречените демократични, им се подчиняват", бе заявил тогава Тодоров.
ЦИТАТИ
"Аз напуснах България, но България не може да напусне мен".
"Отдаваме много по-голямо значение на това, което имаме, отколкото на това, което сме".
"Разгневените" се осмелиха да заявят високо "Кралят е гол", но не знаят как да го облекат."
"Докато Европа е просто едно удобство, не може да събуди чувства; за това е необходимо тя да бъде и една идея."
"Трябва да приемем, че определени хора, в определени времена, не мислят така, както ние бихме желали да го правят. И въпреки това те си остават хора като нас."
"Дали съм оптимист? Зависи от деня и часа. Сутрин съм по-оптимистично настроен, вечер съм по-черноглед. Радвам се, че около мен все още виждам хора, които не са се превърнали в автомати."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
