Балет „Арабеск" закрива 50-ия си юбилеен сезон навръх Петровден. Звездите ще танцуват на 29 юни в Музикалния театър за две премиери. "Свободно разположени мисли" на хореографа от Германия Аршак Галумян е спектакъл за Времето, което тече и никога не спира, но и за часовете в човешкия живот. В центъра на сценичното пространство са поставени дърво и пясъчен часовник – вечен символ и своеобразен модел на Вселената и на човека по принципа на подобието. Абстрактната постановка дава възможност на публиката да сътвори свои собствени истории. „Бях много щастлив да работя с толкова интелигентни и талантливи танцьори, които ме вдъхновиха", споделя Аршак Галумян, дългогодишен солист на Щатсбалет в Берлин. В репертоара му влизат спектакли на почти всички световни колоси на хореографското майсторство - Джон Ноймайер, Иржи Килиян, Уилям Форсайт, Начо Дуато, Джером Робинс, Баланчин.

Втората премиера на 29 юни е на юбилейния албум „50 години балет „Арабеск" – С корени дълбоко в небето". Двете събития увенчават финала на наситена година, в която трупата се опита да направи равносметка с поглед в бъдещето. Албумът не е история и хронология на трупата, макар че ги съдържа в себе си. Тук са снимките на различни фотографи – всяка от тях е прозорец към световете, които артистите от „Арабеск" имат щастието да обитават. Сърцето на албума е поетичният текст на хореографката Мила Искренова, посветен на танцуващия човек, на микрокосмоса на трупата. Заглавието „С корени дълбоко в небето" е аналогия със заглавието на последния спектакъл на Маргарита Арнаудова за „Арабеск", което пък е заимствано от стиховете на поета Биньо Иванов.

В програмата на гала-вечерта публиката ще види и пиеси на гост-хореографи, работили с трупата през последните години. „Три чаши" по музика на Георги Арнаудов е постановка на Ноа Атар от Израел с Ангелина Гаврилова, Андрея Андонова, Виктория Петрова. Творбата е вдъхновена от съвременните идеали за красота и успех и стремежа на жените да се вместят в тях. „Бла, бла" с музика на Джони Транк и Джус ансамбъл е с хореография на Морис Кози от САЩ. Той превръща хлапашкото безгрижие, младежката свежест, култът да бъдеш готин, cool модата и веселия непукизъм в ироничен и безжалостен инструмент за разобличаване на късмета да живееш в постпостмодерните времена. Спектакълът е в задъхано, почти шеметно темпо, цветен, пъстър и нахакан. „Двойнственост" с музика на Астор Пиацола е на Лиз Лий от Англия по стихове на Пабло Неруда. Езикът на творбата съчетава по изключително атрактивен начин традициите на Изтока и Запада, танца и бойните изкуства.