Всеки меломан благоговее пред Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев, но малцина познават четвъртия голям – уникалният бас Рафаеле Арие. В предвоенните времена едно малко момче запява божествено, за да покори по-късно Миланската скала. Дори българите в чужбина тогава не са били наясно, че е сънародник, твърди оперната певица Надя Савова, която се среща с Арие в Италия.
Рафаеле е роден през 1920 година в София в еврейско семейство. Учи в Консерваторията цигулка, пеене, история на музиката и актьорско майсторство при професор Станиславски. Баща му и двамата му чичовци са собственици на малката българска „Каза Рикорди" в София, където точно както във фамозната едноименна фирма в Милано, продават партитури и инструменти. Надявайки се, че синът му ще поеме семейния бизнес, бащата държи на тематичното му образование. Малкият пее и в детски хор. Талантът му не подлежи на съмнение. Преподавателите бързо го забелязват и точно когато гласът му започва да мутира, всички са единодушни, че Рафаеле е създаден за оперна кариера. Но баща му, като всеки амбициозен евреин, който си е направил добре сметката, не иска и да чуе – в изкуството рядко има печалби. Майката обаче подкрепя детето си и му дава тайно пари за уроци по пеене при известния Христо Бръмбаров, при който вече учат Николай Гяуров и Димитър Узунов. Не след дълго започва Втората световна война, която коренно променя живота на семейството. България не допуска нейните евреи да бъдат депортирани, но въпреки това младият Арие преживява много несгоди заради произхода си. Той е отведен в лагера във Ветрен, където
оцелява сред студ, мизерия, болести и глад
Повече от естественно е, че няма как и защо да пее. Превъзмогвайки пълното отчаяние, Рафаеле запазва творческия си дух . Така минават три години, през които той дори успява да организира спектакли и концерти с участието на други талантливи хора зад телените огради. Когато най-после се завръща в дома си, Арие открива голи стени и празни стаи. С много трудности продължава музикалното си образование и започва професионалната си кариера. Отначало му дават малки роли в Софийската опера. Дебютът му е с Анджелоти в „Тоска". През 1946-а е избран за международния конкурс в Женева заедно с Димитър Бойков, Лиляна Барева, Надя Беровска и Серафина Димова. След тридневно изморително пътуване с влак, първият човек, с когото се среща Рафаеле е швейцарският равин Сали Мейер. Тъкмо от него получава кураж и финансова подкрепа. Арие грабва първата награда и това автоматично му обезпечава не само слава, но и договор с голяма звукозаписна компания, която пуска първите му плочи. Животът на Арие тръгва нагоре. Той става все по-популярен. Печели многобройни фенове, гласът му звучи на световните сцени. Не след дълго цялата фамилия Арие се преселва завинаги в Израел, а Рафаеле остава в Италия. Отива на особено прослушване в Миланската скала – артистите пеят зад завеса, а журито ги оценява, без да знае имената им и въобще кои са. И тук Арие става първи. Така на 30 декември 1947-а той дебютира в Скалата в „Любовта на трите портокала". Не след дълго е Разколников в едноименната опера по „Престъпление и наказание" на гениалния Достоевски. Блестящите изпълнения на Рафаеле го превръщат в истинска звезда – в Милано, Ню Йорк, Виена, Лондон и целия свят.
Не успява да стигне единствено до Япония
Споделя спектакли и концерти с Николай Гяуров, Борис Христов, Лучано Павароти, Ди Стефано, Марио дел Монако, Мирела Френи, Мария Калас, Рената Тебалди под палката на най-големите диригенти.
През 1978 г. Рафаеле Арие става професор в Академията "Рубин" в Тел Авив и собственик на музикално студио в Милано. През 1950 г. се запознава с жената на живота си – прекрасната Елзе, която след две години отвежда до олтара. Тя е неговата муза, на която той е предан до края на дните си. Отива си от този свят на 17 март 1988 г.с несбъднатата си мечта – да дойде отново в България, да се срещне с роднини, приятели и колеги, да чуе аплодисментите на родната публика и да получи нейното признание.
"Рафаеле Арие беше уникална личност - голям и всестранно надарен творец. Изключителен педагог. В гилдията в Италия все още си припомнят за чаровната му усмивка, весел характер, типично еврейския тънък хумор, добрина и отзивчивост", разказа за „Стандарт" Надя Савова, която неведнъж е излизала на една сцена с него. Тя си спомня как Рафаеле е помагал неведнъж не само на нея, но и на много музиканти. Подавал е ръка в най-трудните моменти, през които неизбежно минава всеки артист. Когато Надя печели с конкурс италианска стипендия за летните курсове за оперни певци в Академия "Киджана" в Сиена, все още не знае нищо за сънародника, който вече е прочут на Ботуша. Но му носи книга от хоровия диригент на Софийската опера Любен Кондов и баритона Иван Попов. Томчето е за Ботев, Левски и всички други патриоти от Възраждането. "Бях много развълнувана и въобще не отчетох факта, че книгата е на български", връщата лентата Надя. И дори учи наизуст на италиански изреченията, които трябва да изрече, когато поднася армагана от България. Звъни на Арие по телефона, а той я кани у дома си. След продължително пътуване с градския транспорт Надя се озовава в изискания дом на Рафаеле и съпругата му. Закъснява с много, но те са изключително мили и любезни. Домакинът я разпитва за Кондов, Попов и България на италиански, но се чувства като в небрано лозе, тъй като не е на "ти" с езика. Но «мъчението» не продължава дълго. «Арие се извини, че има ангажимент със свой ученик. И изведнъж ме попита дали желая да присъствам на урока му. Съгласих се на секундата и той ме поведе към студиото. И едва след като момчето си тръгва, той я пита на чист български език: «А вие бихте ли изпяла нещо за мен?»
И Надя, която не е завършила Консерватория, но вече има договор за ролята на Леонора в «Трубадур» в операта на Любляна, започва Манон Леско. И в най-драматичния момент звъннал телефона - световноизвестният диригент Карло Мария Джулини. Арие му казал, че при него се намира българско сопрано с прекрасен глас и изключително висок регистър.
Маестрото веднага поискал да чуе Надя
След година Савова излиза на Берлинския фестивал под диригентството на Джулини. "След Тоска и Аида вие вече сте в големия свят на операта", казва й той. Във времето Надя има идея за честване на Борис Христов, Николай Гяуров и Рафаеле Арие с диригент Карло Мария Джулини. Писателят Руболи е написал посвещение на именитият български евреин: „На теб, Рафаеле! За теб - Бог знае кой си ти!" .
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
