Васко Кръпката вози платната му до Холандия с прочутия си бус
В класическото пространство на елитната столична талерия "Нюанс" се случва изискана хиперреалистична метаморфоза – върху стените, познаващи флуидите и посланията на старите майстори, са подредени големи платна, на които са нарисувани храни в различни превъплъщения. Те звучат толкова едно към едно, че Бойко Колев е нарекъл експозицията Live. Самият художник твърди почти сериозно, че почти не може да анализира творенията си и чака публиката да му обясни какво е искал да каже. «Щом ви харесва, до края на годината ме наричайте хиперреалист. Но през 2017-а като ме обяват за абстракционист, ще бъда като бременна лесбийка", коментира той в типичния си стил и добавя, че не вижда нищо сюрреалистично при Дали. „Приближенията на Бойко Колев са стряскащи. Може да разбирате от живопис, може да не разбирате. Във всички случаи той ще ви приближи. По невъзможен, ироничен, дяволски направо начин. И няма спасение: Ще усетите лекия присмех на дните, дъха на истинското". Това пък казва Любен Дилов-син, който се оказва фен, спечелил на търг картина на Колев.
Няма съмнение, че 16-те работи, създадени с фотографска точност и обединени с логото „Food" /»Синът ми направи плаката – нали знаете, младите пишат по-лесно на английски»/ направо ни хвърлят в провокацията. Неслучайно Лилия Владимирова получи шест плюс още на откриването заради факта, че е поканила в своята галерия артист, приел изкуството повече като технология, отколкото като философия. А картините на Бойко Колев ни припомнят, че животът е ясен и категоричен – стига да притежаваш сетива и акъл, за да го осъзнаеш и приемеш. И, разбира се, да се наслаждаваш на всичките му изненади. Има един страхотен чесън – огромен, съвършен в детайлите си, на отровно жълт фон. Направо имаш чувството, че долавяш аромата му. "Като че ли е малко истерично, нали?", подхвърля авторът. Ами супените лъжици? Те са "59 нюанса сиво" – до една от личната му колекция. 60-тата му подарява приятел на премиерата в "Нюанс". Между екземплярите има дори един от Олимпиадата в Берлин през 1936-а – със свастика. "Тези лъжици изглеждат доста еротично", мотивира Колев заглавието им, препращащо към романа, тълкуван като скандално-сексуален от Лолитки и домакини.
Книгите, храната за ума и душата, са подредени една върху друга. Първа е «1984» на Джордж Оруел. «Не че ми е най-любима. Но е предсказание. Най-класическото. Въпреки това обаче нямам Апокалипсис в помислите. Следват "Сто години самота" на Маркес, "Полет над кукувиче гнездо" на Кен Киси, "Парфюмът" на Зюскинд – до "Спасителят в ръжта" на Селинджър. Няма връзка между заглавията, сюжетите и писателите. Друга тема е, че ни наблюдават. Но просто обичам сложните неща да се казват с прости думи", споделя Бойко. Той първо прави фотографиите, а после ги пренася върху платното, възползвайки се от богатството на маслените бои. Две моливчета, на които пише Ван Гог и Мона Лиза. "Обичам ги така, както преди време обичах и рисувах клечки кибрит. На това, на което пише Джоконда, се вижда номер. Тя е вечно обсъждана – с някакви цифри, с някакви номера, вековно анализирана. А Джокондата всъщност е прекрасен портрет. Извадиха му втори вариант преди време от някакъв сейф в Швейцария, но не ми прилича на Леонардов. Карандаш много ми е говорил за нея, за божествената геометрия на Да Винчи. Правил съм 5-6 копия на Джокондата – за хора, които искат да имат Мона Лиза в дома си. Първата ми рисунка беше с темперни бои – но не посмях да нарисувам лицето й. Изплаших се. Баща ми ме провокира. Харесвам я - нищо, че я обявиха за мъж, за болна от псориазис и какво ли не още", разказва Бойко. Бутилка бира в смачкана хартия пък е задявка със забраната да се пие алкохол по улиците на Англия и в Щатите. Но има носталгия в капачката от нашето детство. Много впечатляваща е "9, 99 долара". "Те също са храна - консуматорщина, търговщина. Иска ми се да съм създал усещане, че банкнотите и центовете все едно падат върху плоскост. А това е халба на 100 години - ръчно рисувана. Купих я от антиквариат. Има магия - пяната в нея никога никога не спада". За Колев, като за всички творци, най-интересното и най-важното е пътят. Сега се кани да рисува Витоша – голяма, реалистична, да се вижда всяко дръвче, всеки да познае Черни връх и Камен дел.
И понеже си е пътуващ човек, преди време преживява приключение в компанията на Васко Кръпката. Поканили Бойко да прави изложба в градче за много богати на 40 километра от Амстердам. И тъкмо се чудел как да превози картините, тъй като транспортът е безбожно скъп, верният му авер Кръпката му рекъл: "Аз ще ги отнеса с буса. Имам концерти пред българите, тръгвай с мен".
"Дойдоха, разгледаха – имаше и кибритени клечки, отидоха си. Не купиха нищо. Но с Васко си прекарахме страхотно. Много положителен герой е той. Между "храните" има негова касета с Боб Дилън." Бойко не обича да обобщава – какви сме, защо сме. "Наскоро се бях ядосал на Петко Славейков – вид предателство е да казва "Не сме народ, а мърша". Ако е мислел така, си е жив провал за възрожденците. А как да се справи днешният българин? Като се започне от сутрешните блокове, та до вечерта – мачкане безкрай. Какво самочувствие да има? Как да пожелае да хвърли фаса си в кошчето? Разбирам го". Колев се радва, че синът му е нарисува изключителен портрет на Пикасо – и му го е подарил. Но на младока не му се иска да бъде художник в традиционната версия. "Тяхното поколение иска бързо и веднага – да не мирише на масло и темпертин", мъдро твърди Бойко.
Опорните live точки на Бойко
Чаша с кафе
Халба със студена бира, чиято пяна никога не спада
Люта чушка
Лъжици от детството и от миналото
Нарязан хляб
Салфетка от масата на приятелката
Фенер
Любими книги – Оруел, Селинджър, Маркес, Льоса, Борис Виан, Оскар Уайлд
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
