Левент Море се завърна на БГ сцената

Левент Море се завърна на БГ сцената | StandartNews.com

Левент Море се завърна на БГ сцената с изключителна експозиция в елитната столична галерия „Нюанс". Роденият в Казанлък, учил в Академията за изящни изкуства в Истанбул и завършил класа на професор Адолф Фронер в Hochschule fuer Angewandte Kunst във Виена художник не е правил солово събитие у нас от 1992-а. Неслучайно зрелищната експозиция в „Нюанс" се нарича Revitalisation. Към заглавието има и своеобразно и безкрайно във философските си преливания пояснение: „Лазаре, стани". Но картините, в чиито силни багри и в провокираните от тях емоции зрителят може да се изгуби с удоволствие, нямат заглавия. „Заглавията са легитимни при тематични произведения, свързани със сюжет и история. За някои картини е по-добре да останат без заглавия – ако ги има, биха ограничили фантазията на зрителя и тя би останала зависима. Нека асоциациите да са напълно свободни", категоричен е авторът. Според него, платната - сътворени след петгодишна „живописна" пауза специално за „Нюанс" – разказват история, изпълнена с чувства. А самият той пък споделя как се е случило отключването. „Получи се след 10 дни в Лисабон – затова в работите ми има нещо много португалско. Поривите се задействаха в музея на Гулбенкиян – един от най-големите петролни магнати и меценати през първата половина на миналия век, който умира в Лисабон. Видях неговата сбирка от поп арт, който досега никога не ме е интересувал. И останах толкова предизвикан от нея, че в платната ми със сигурност има и поп арт звучене. Тази откровеност на цветовете, тази откритост, атмосферата в Лисабон, видяното от мен в галериите, самият град – така ми въздейства, че нещо ми „текна", както се казва по македонско. И започнах серията, която виждате", откровен е Левент. След 1992-а излага в Швейцария и Австрия, но най-вече снима телевизионни филми за Германия. После започва да рисува, но без да показва. „Ако пианист не свири дълго време, му трябва още по-продължителен период, за да се възстанови. Затворих се в ателието и само близки приятели виждаха нарисуваното. Между тях беше и архитект Волф Брикс, който откри изложбата в „Нюанс". Тъкмо той преди две години погледна последните ми неща и каза, че отсега нататък ще бъде моят куратор. Живописта не е лесна работа. Но не знам какво друго бих могъл да творя. Правех тв продукциите не толкова заради факта, че и те са визуално изкуство, колкото, за да получа глътка финансова свобода и да устроя живота си. Инвестицията в живописта е огромна – от платната и ателието до необходимостта да обикаляш световните музеи. Гледал съм изложби от Хонконг през Европа до Ню Йорк. Беше много полезно", категоричен е Море. Според него в работите на художниците винаги има национална особеност. Но тя не идва от езика и родовата принадлежност, а от проблематиката на самото общество. „Ненапразно светът се дели на страните на изгряващото слънце и тези на залязващото. А сега сме в глобална глобализация - всичко се разми, няма значение кой откъде е. Днес социалните проблеми станаха общи – както и изразните средства на артистите. Но все пак – в историята на западната цивилизация има много място за живопис. А в историята на източната цивилизация има много място за графиката", твърди Левент.
Тъкмо заради това не изпуска от поглед съсловието – от родния му Казанлък, дал силни художници на България, през Истанбул, където има състуденти и приятели, до Европа, където също е у дома си. „Художниците в Турция са силно интернационално изявени. Един от тях, Ахмед Оран, е доста напред в ранг листата по продажби. Особено в мегаполисите на Изтока, където милиардерите купуват постоянно. Има собствени ателиета в Истанбул и във Виена. Винаги споменава, че в началото на европейската си кариера е правил изложба в българския културен център в австрийската столица „Витгенщайн". Ние сме състуденти от Виена, а понеже житейските ни философии са близки, именно негова е идеята за „Лазаре, стани". Даде ми я, когато в Измир седнахме в кръчма, наречена „Скопие". Беше след премиерата на голяма негова изложба в бившата Смирна", връща лентата Море. След този разговор попрочита повече за историята на Лазар – генералната репетиция за възкръсването на Исус. „Много ми хареса. В медицината съществува така нареченият ефект на Лазар – когато науката не може да обясни възкръсването. Научното му название е revitalization. Дъщеря ми обясни, че дори Еминем има албум Revival". В темата се вписват и черно-белите работи от 1991-а, които Левент открива из чекмеджетата и добавя към Revitalisation.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай