Паола Гонсалес е на 35 – млада, красива, със зашеметяваща усмивка. Ернан Лопез е на 43. Те са семейство пред Бога, а не на хартия. Радват се на две прекрасни деца - Луа на 3 и Лиан, който на 9 септември направи годинка и вече не е бебе, а достоен спътник на своите родители– авантюристи. А те са аржентинци от китното туристическо градче Мар Дел Плата, разположено на 400 километра от столицата Буенос Айрес. /На първата снимка - в София с посланика на Аржентина, Н. Пр. Алберто Труеба/.

На пръв поглед нищо интересно в тази двойка, но от втори поглед става ясно, че това изобщо не е така. Въпреки че в Аржентина живеят на едно и също място, никога не са се срещали в него. Запознават се в Палма де Майорка – там се зараждат любовта и страстта. Ернан заминава за испанския остров преди 18 години - просто на почивка с двама приятели. Много се забавлявали тогава. Пили коктейли по плажа и закачали момичетата. Прекарали в нехаен и безгрижен живот цял месец. Връща се в Аржентина, за да разбере, че Палма де Майорка го е омагьосала завинаги. И иска да се върне там, но всички пари са похарчени. И решава да си потърси работа – там, на острова.

А Паола вече седма година живеела в неописуемо магнетичната Палма. Имала и приятелка, също аржентинка. Не се виждали често, но една вечер я поканила у дома да хапнат и пийнат по случай пристигането на брат й Ернан. И така се срещат, за да установят, че никога досега съдбата не ги е сблъсквала, въпреки че са се разхождали по едни и същи улици.

И на двамата очите им пламват

Ернан и до ден днешен не може да си обясни защо точно в Палма е открил жената на своя живот. Нямат намерения да се „подписват", защото смятат брака за остаряла институция. Неотдавна са се преместили в Сан Себастиян, но и това тяхно местожителство е относително като понятие. Защото семейство Лопес решават да продължат живота си на колела.

Купуват стара и евтина каравана, стягат я малко и се впускат да обикалят света заедно с децата. Малчуганите твърдо са убедени, че това е техният дом. Луа не помни друга къща, братчето й също. В караваната се техните легълца, плюшените им мечета, столчетата за пътуване и за храна. Растат, гледайки през прозореца на караваната. Нямат компютър и таблет. Родителите им смятат, че те са бич за съвремието, че увреждат мисленето на децата и пречат на възпитанието. Родителите гледат телевизия, само когато децата заспят.

Двамата Лопес изобщо не се смятат за авантюристи или за луди глави. Напротив, те са убедени, че животът на колела ще възпита у децата им ценни качества. Да уважават различните страни, да виждат хора с различен цвят на кожата и форма на очите, да обичат еднакво морето, планините и пустинята. Те вярват, че малките ще се адаптират навсякъде и ще развият у себе си по естествен начин инстинкта за самосъхранение във всякакви условия. Татко Ернан обожава да пътува. Той е човек, който и пет минути не се задържа на едно и също място и това обяснява професията му – професионален фотограф. Мама Паола е журналист с кратък стаж. Един ден, когато се върне към бюрото в някоя редакция, видяното ще я направи по-добър и обективен журналист.

Преди да се впуснат в дългото пътешествие, са загрявали в пределите на Латинска Америка . Като начало обикалят Аржентина, за да опознаят родината. После прескачат до Панама, Коста Рика и други съседни държави. Става ясно, че се справят отлично и Ернан започва да планира околосветското пътешествие – докато децата са малки, а те са млади. Кога, ако не сега?! Това ги изстрелва от старта. Нямат разногласия, единни са – кога, ако не сега. Ще пътуват, докато малчуганите пораснат и станат ученици. Само по този начин хлапетата ще могат денонощно да бъдат с родителите си. Нещо, което все по-рядко се случва в младите семейства. А мама и татко са непрекъснато заедно. Няма скандали, няма дрязги от сорта „Защо не си измила чиниите?" и „Къде си бил до 12 през нощта?". Няма изневери, лъжи и измами. Няма фалш и лицемерие. Няма баби и дядовци, разглезващи децата. Има семейна общност с единни интереси, свързани от четири колела.

До тук всичко звучи логично и доста правдоподобно, освен едно - парите. Семейство Лопес твърдят, че финикийските знаци при тях са вторични. Никога не мислели за финансите и затова те сами идвали при тях. С малко средства може да се направи много, смятат Лопез. Въпреки таксите по магистралите и не особено евтиният бензин. За първоначален капитал са използвали спестяванията си. Вместо да си купят апартамент в Испания, ще тръгнат по света с приготвената сума за жилището. Но когато парите започнали да привършват, Паола се заема да

шие фирмени торбички

които продава във всеки град, където паркират. Тя е приспособила сергия от прозореца на караваната и така се прехранват. Понякога разчитат и на спонсорство или на помощта на добрите. За Лопез парите са само средство за предвижване и препитание, а не цел в живота. Човек може да е щастлив с малко, ако до него са любите му хора. Така възпитават и децата си – в щастие и разбирателство без разкош и глезотии, но с достатъчно любов. След България наред са Гърция, Кипър и Турция. Лопез са възхитени от страната ни, от морето и планините ни. Изумени са от кухнята ни и от гостоприемството. Те вече са били в Сърбия, Унгария , Австрия, Чехия, Германия, Франция, Испания и Португалия. Ще продължат за Иран, Пакистан и Индия. Едва ли биха останали за дълго в Ирак и Пакистан. Искат да са сигурни, че децата им са в безопасност. Така че посоката е към Сингапур, Лаос и Камбоджа. А после може би Тайланд, може би Тайван.

* * * * *

Ернан:
Кога, ако не сега?

- Ернан, как се решихте на околосветско пътешествие?
- Сега му е времето да видим света и да го покажем на децата ни. После те ще трябва да посещават училище и ще бъдем принудени да пуснем котва. Докато този момент е все още далеч, ще обикаляме и ще преподаваме география на живо.

- Не те ли е страх от изненади по пътя?
- Каква е разликата, ако се разболеят в къщи? Лекари и аптеки има навсякъде. Но децата боледуват, когато отслабне имунитетът им, а той отслабва при дискомфорт. А ние с Паола им създаваме само комфорт – интересен , разнообразен живот. Така че имунитетът им е силен. Те не боледуват, слава Богу! Дори когато голямата започне училище, през ваканциите ще пътуваме постоянно. Нашето скромно семейство харесва номадския живот. Няма нищо по-ценно от това децата да са заедно с родителите си. А това вече е толкова рядко явление в наши дни. В повечето така наречени нормални семейства майката и бащата ходят на работа, по цял ден не виждат децата си, които се възпитават от гледачки, баби и дядовци. В най-добрия случай от ясла или градина. Защо е необходимо това?. Малките напълно се отчуждават от майка си и баща си. Те не ги познават – като някакви чичко и леля, които вечер се прибират, слагат ги да спят, дори нямат сили да им прочетат и една приказка и на сутринта ги захвърлят някъде, за да отидат в офиса. Не, това определено не е нашият модел. Ние искаме да сме заедно – аз , Паола, Лиан и Луа.

- Кое е най-важното в този живот?
- Свободата. За мен, Паола, за децата. Няма нищо по-ценно от свободата. Тя ти липсва, дори когато имаш приятна и доходна работа. Хората зад бюро са продали свободата си на своя работодател, получавайки в замяна сигурност, постоянство и заплата. Но не и гаранция, че всичко това ще го има и утре. Затова няма нищо по–ценно в този живот от семейството и свободата.

- Как се забавляват децата?
- Слушаме музика, пеем всички заедно! Просто е прекрасно. Понякога само с Паола си тананикаме нещо, а малките са нашата многоуважаема публика. Ако се налага да пътуваме нощем, децата спят. Имат играчки, от нищо не са лишени, но и нямат нищо излишно. Просто мястото е малко. Така те свикват само с абсолютно необходимото.

- Какви са непредвидените разходи?
- Веднъж караваната се повреди. Наложи се да се отбием при монтьор. Но винаги се справяме. Всички извънредни и непредвидени ситуации в живота ни се дават именно за това – да се справим с тях, а не да им се наслаждаваме.

- Коя ще бъде най-далечната ви точка?
- Ще отидем до Австралия задължително. Децата трябва да видят истинско кенгуру. След Австралия ще продължим за САЩ. Имаме още четири години на колела – докато дъщеря ни навърши 7. В Испания децата тръгват на училище на 6, но е възможно първата година да мине като частна ученичка или на домашен образователен процес. След полагането на тестове ще бъде приета директно във втори клас. Така че всичко сме изчислили и никой нищо няма да загуби.

- А кой ще й преподава?
- Паола, разбира се. Майката на децата ми е изключително добре образована - нищо, че живее в каравана и продава торбички по света. Тя е с висше образование – журналистика с профил новини в радиото и телевизията. Така че докато аз се занимавам със сина ми и ритаме топка на поляна до караваната, Паола ще преподава на Луа.

- С какво ще се занимавате, когато приключите пътешествието си?
- Може би първо ще направим филми или ще напишем книга. Паола е по писането, аз съм по снимането. Всичко запечатвам с камери и обективи. А след това, като му дойде времето, ще го мислим. Не правим дългосрочни планове. За нас най-важното е да сме заедно!

- Какво най-много ви впечатли у нас?
- България е прекрасна страна, която надмина очакванията ни. Имате прекрасна природа. И вие си го знаете, но едва ли го цените, така, както ние, които сме тук за няколко дни. Въздухът е много чист, а вечер чуваме щурците. Направо е страхотно. Хората са мили, не са изнервени и намръщени. В София много ни хареса пешеходния център на улица „Витоша" и сме във възторг от храма „Свети Александър Невски". Влязохме в България от Ниш и мислихме, че ще е същото, но в действителност намираме доста разлики. Посрещна ни посланикът на Аржентина - Негово превъзходителство Алберто Труеба. Много топло и сърдечно ни приеха в нашето посолство.

- Осъществяват ли се мечтите ви?
- Мечтаехме за това пътешествие и то се сбъдна. И колкото са по-големи мечтите ви, толкова сте по-голям и значим в този живот. Не мечтайте на дребно. Мечтайте на едро. Мечтите поддържат младия дух. Мечтите са без възраст. Бъдете винаги в движение. Не преставайте да пътувате, та дори и до съседното село или град. Не се закотвяйте - ще дойде време, когато искате или не, ще пуснете котва, а докато можете – опънете платната и тръгнете по течението. Не го мислете – попътен вятър винаги ще има. И нещо много важно – не мислете за пари. Не бъдете материални, това блокира движението. И с малко пари е възможно човек да бъде щастлив!