10 кофти типажи, които ходят на театър

10 кофти типажи, които ходят на театър | StandartNews.com

Ноември е, студено време, пък не се е зазимило както си трябва, че да пуснеш едно хубаво шкембе и затоплен по всички линии да къкриш на дивана за празниците. В една такава междинно есенна ситуация като настоящата, изведнъж ти хрумва странна идея – да вземеш да отидеш на театър! Звъннали са ти приятели, предложили са ти, ти си помислил-помислил, та си се съгласил. По принцип си ходил на една постановка преди четири години и като цяло не ти хареса кой знае колко, но не си го призна сред останалите, че да не изглеждаш прост. Напразно се притесняваш – тия неща, колкото и да се стараеш, въобще не могат да се скрият от околните. Ето кои са 10-те типажа, към които е добре да не се причисляваш въобще, щом си се озовал на театрално представление.

1. Дамата с ципчето и чантичката

Ти си млада дама на 26. Току-що си получила добре платена работа в бизнес центъра на „Младост". На интервюто, разбира се, никой не се е занимавал с дребни дефекти на характера ти. Знаеш два езика, това им стига - но тук е задължително да се занимаем със скромната ти персона. Накратко – ако може, спри да жужиш с ципа на шибаната си чантичка, поне по време на представлението! Не знаем какво толкова има вътре, но не е минало дори първо действие, а ти вече няколко пъти отваряш, бъркаш, изваждаш някаква безсмислена вещ, после я затваряш. Преди малко пък се сети, че от вчера си загънала станиолче с шоколад, защо да не го хапнеш? Разгъваш станиолчето, то започва да шупурка и шуполи по време на монолога на Хамлет и всички са крайно, крайно доволни.

2. Онзи, който мисли къде ще хапне после

Представлението си е представление. То обаче има една латентна функция – от него като цяло се огладнява. Ходенето на театър са си едни два часа, в които въобще не функционираш като телесна маса. През цялото време с едното око гледаш ставащото на сцената, а вътрешният ти взор обикаля мислено улиците около „Раковски", умувайки за най-доброто заведение. Някъде между монолога на Сирано дьо Бержерак и този на Кристиян, ти на ум сравняваш двете места: има едно, дето правят много хубави крилца, и едно с доста вкусни сиренца: къде ли ще е по-добре? На излизане от театъра ти просто вече имаш вълчи апетит. Погледни към останалите – толкова гладни хора, как и те само бързат да влязат да хапнат някъде! Гледай да ги изпревариш.

3. Бабата с другата баба

Нищо лично срещу бабите. Но когато са две, едната е със синя коса и са на театър, нещата загрубяват. Ние добре разбираме, че цял ден не ви е стигнал да съобщите една на друга онези всички тъй важни неща, които си съобщихте като цяло и вчера, но една двучасова пауза няма да ви се отрази зле. Проблемът е следният: вашето непрекъснато шушукане пропълзява като неприятно мравчо пълзене по врата на зрителя пред вас и той е адски сериозно раздвоен между ставащото на сцената и неволното старание на сетивата му да уловят вашият разговор.

4. Човекът, който отговаря на актьорите

Понякога - такива са правилата на драматургията - някой от персонажите задава реторичен въпрос. И винаги се намира някой от публиката, който да отговори, при това с известно доволство. Например, ако от сцената се чуе основателното питане "Какъв е смисълът на живота", има немалко фрапантни случаи, в които някой додава от третия ред: "А, де?" Нека кажем ясно: разговорът с актьорите по време на театрално представление няма да доведе до нищо добро. Когато някъде сте чували, че в храма на Мелпомена човек влиза, за да намери отговори на най-важните въпроси, да знаете, че нищо буквално няма в това изречение, метафора е!

5. Арт снобарът

За него всичко е кич. Повече от четирима актьора в представлението? Кич. Ефектна сценография? Кич. Различни музикални интервенции? Кич. Сълзите на главния герой? Кич. Сълзите на главната героиня? Кич. Арт снобарът по правило отива на театър, за бъде разочарован и колкото по-разочарован се почувства, толкова по-хубаво му става. Всяко естетическо преживяване служи за леко мазохистично задоволяване на егото му, което непрекъснато открива поводи за превъзходство над видяното. В началото е придобивал култура, за да се образова - сега го прави, за да гали и демонстрира самочувствието си.

6. Нахиленият масовчик

А ето неговият антипод. Това е човек, чиито критерии за добра постановка се изчерпват с "Ако може актьорите да са ги давали по телевизията..." Съответно през целия си живот не е гледал нищо, което да не е включвало Любо Нейков, Христо Гърбов, Захари Бахаров и Владо Карамазов. Правилото в живота на зрителя масовчик е, че той отива на театър, "за да се разсее малко". Още от първата минута вече е нахилен и готов да се смее широко и от сърце на всякакъв тъп клозетен хумор. Смехът на останалите в залата - сходни нему типажи - допълнително го заразява и насърчава в двучасовото весело изживяване. Когато по-късно препоръчва постановката на приятел, нахиленият масовчик винаги подшушва заговорнически "Спокойно, човек, не е нещо натоварващо!" Да бъде "натоварващо" е синоним на всичко онова, което поне малко го кара да се замисли или пък не дай си, Боже, разчувства - това е криза на съзнанието, невъзможна за изтърпяване.

7. Търсачът на автографи

Честно, има още такива хора. Какво толкова може да промени в живота ти един подпис, пък макар и на известен актьор, никога не е било особено ясно. Но понякога се случва така, че ти си двайсетгодишна студентка от факултета по журналистика и след края на представлението седиш и чакаш от задния вход на театъра да излезе Асен Блатечки. Асен Блатечки излиза, дава ти автограф, правите си селфи и после офейква, забравяйки на секундата за станалото. Е? Какъв все пак беше смисълът от цялата тая работа? Гледай завъртулката и се радвай. И не забравяй да се похвалиш на майка си по телефона. Тя ще разкаже на съседките.

8. Влюбената двойка

Отиването на театър за това момче и момиче въобще няма нищо общо със ставащото на сцената. Разбираемо - част от процес е, в който се спазват определени социални ритуали, преди да се стигне до интимни. И все пак, от всички изброени, това е най-симпатичната опция - по-добре е да я заведеш на театър, отколкото в Ориент 33. Макар че има момичета, които биха предпочели второто, а ако прибегнеш към арт варианта, после да разкажат на приятелки "тоз пък на многу умен ми са пра'и, заведи ма на идна гуляма прустутия, чуек".

9. Пляскащият непрекъснато

Това е човек с широка душа. Всяко нещо - смешно, тъжно, драматично - той е готов да го награди с аплодисменти. Почти никога не уцелва правилния момент - обикновено се чуват едни самотни пляскащи ръце някъде в дъното на залата, чиито притежател явно не е разбрал, че пак не е преценил кога настъпва сюблимният момент. Като цяло не е в час много-много с постановката, но бленува за нейния край, когато ловко и гордо ще се изправи на крака, за да запляска силно на покланящите се актьори и дори да прибави леки подвиквания "Браво, браво!" Браво.

10. Онзи с класациите

Това е зрител, посветил живота си да открие най, ама най-добрата постановка. Всичко, което е изгледал, присъства в съзнанието му в стройна класация, която непрекъснато се актуализира и обновява. Във всеки един момент е готов да разкаже кои са любимите му постановки, режисьори и актьори. Изпитва колекционерска страст към посещенията в театъра, която няма да заглъхне скоро. В никакъв случай не се опитвай да му съобщиш, че може би е сгрешил в преценката си - подлежиш на брутална атака, която ще вземе на прицел естетическото ти падение. Скритата му мечта е да стане театрален критик, но едва ли ще я удовлетвори, "понеже няма пари в тая работа, брато". Ще се наложи обаче ти да изслушваш устните му рецензии непрекъснато.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай