Императорът на киното онемя от перфектната актьорска реакция на Стефан Данаилов, разказва режисьорът
Трима арменци подписват тази вечер премиерен проект - спектакълът "Разхвърляна стая" от Гаро Мурадян, режисиран от първия му братовчед Бедо Манукян за Магическия театър на Астор. Две млади актриси разбулват интимния живот на жената. "Пиесата с времето ще звучи все по-убедително, защото предлага нюанси от безкрайните вселени на нежния пол", казва Бедо. Марина Александрова-Мандарина е Таня, а след бърз кастинг избират Диана Костова за Катя. Печеният кинаджия Манукян тъкмо я е гледал в "Омбре", където, според него, тя се справя отлично с ролята си. "Явно постигам творческа хармония с дамите, защото те не ме коригират, когато анализирам героините им. А аз го очаквах. Мислех си, че ще имат претенции дори към автора. Но влязоха в образите като ръка в ръкавица. Без уважение не може. В момента, в който необузданото и некултивирано его започне да търси изяви, екипът губи ценностите и целта си. Нервите са лош съветник. Отдавна съм свикнал да контролирам суетата си. Изкуството е колективна дейност. Всеки един от 150-те души в който и да е филм, е дълбоко убеден, че неговата идея ще спаси продукцията. И дебне режисьора, за да му обясни тази работа. Естествено, понякога има и бисери. Но ги хващаш, само ако си овладял егото си", анализира Бедо, който има сериозен опит в Холивуд. Личната му история е жив сценарий.
"През 1966-а семейно емигрирахме в Америка - авантюра, подклаждана от идеята фикс за забранения плод", връща лентата Бедо. Акостират в целта след серия от перипетии - от Истанбул до Бейрут, общувайки с роднини и тайни агенти.
В първите години отвъд океана е черен бачкатор - мъкне чували на гръб като шерп, но не срещу заплащане като в Тибет. Кара някаква трошка, която едвам пъпли по магистарлите в Страната на неограничените възможности. И после успява да влезе в Калифорнийския университет за изкуства в Лос Анджелис, където учи режисура и продуцентство. Още с първата си работа разбунва духовете - негови професори са в ужас, че саундтракът е водещ в действието на дипломната лента, а не обратното. Манукян
попада дори в юридически спор с тях
който печели. Маститите преподаватели няма как да знаят, че Бедо е чедо на Музикалния театър в родната му София и за него нотите са святи. Майка му е певицата Сета Манукян, а той е само на 4, когато баща му, певецът Шаварш Манукян, за първи път го води на сцената в Оперетата. Остава на нея, докато навършва 17. Появява се във всяко представление. Режисьорите казват на драматурзите: "Я напиши нещо за Бедо, че публиката го кльопа". Играе дори с Мими Балканска.
"Грандама. Нула толерантност към непрофесионализма. Ако тя нахокаше някого, той се оглеждаше за въже, за да се обеси. Без милост. Жестока. За нея театърът беше храм. А там с галоши мръсни се не влиза. Така Мими респектираше и държеше по-надалеч посредствеността, която все пак успяваше да се промъкне в трупата". Бедо не забравя и Видин Даскалов. "Много талантлив. Голям любимец на жените. За щастие, успяхме да се видим малко преди да отпътува за небесата".
Тийнейджърът Бедо актьорства с лекота. С Радослав Спасов, Йосиф Сърчаджиев и Богдан Глишев учат в 9-та гимназия и играят в нейния драмсъстав - пиесата е "Нула поведение" от румънски автор за конфликта между ученици и фашизиран даскал. Бедо, който е в 9 клас, влиза в кожата на байчото, а те, батковците от 11-ти, са размирните младежи. Йоско е Тарзан - подбудителят на бунта, който е в основата на противопоставянето срещу гадняря. На национален преглед печелят чудна награда - 45 дни турне в Родопите, където стават почти кръвни братя. "Те ме приеха в тяхната компания. А аз бях ненормално дете с речника на 30-годишен мъж от театъра - макар че си оставах девствен пубертет. Дори какичките забелязаха, че звуча съвсем зряло".
Всъщност истината е, че Бедо става режисьор в Америка, защото не може да бъде актьор там. Не владее езика, говори го с акцент, не прилича на англо-саксонец. Вярно, че се появява в студентски продукции на колеги, но
не желае да чака с векове епизодични ролички
Още повече че по онова време няма сънародници с престиж и бокс офиси в Холивуд, та евентуално да му подадат ръка. Само Тед Кочев.
"Добре, че винаги нося Ботев у мен. В онази епоха икономическият и културен шок за всеки емигрант от соцлагера беше смазващ. А щом си невъзвращенец, нямаш път назад - като капитан Кортес, който казва на войниците си: "Корабите изгоряха, само напред". Затова се борих, за да постигна авторски права. Успях да вляза в профсъюзите. Те удържат на напъна на милиони младежи, пристигащи в Холивуд със звезди в очите. Системата е задължителна, въпреки че параграфът е 22 - не можеш да работиш в студио, ако не си член на профсъюза и обратното.
Доста време бях "призрак" - трудих се за добри колеги, които получаваха по 4-5 филма и им трябваха благонадеждни асистенти за по-ниски хонорари. Само така можех да се усъвършенствам в пълнометражното кино. Но, както казва великият Оскар Уайлд, в живота на всеки човек има два трагични момента - когато силно желае да постигне нещо и когато това се случи".
Докато е "призрак", всички са мили и любезни с Бедо. По някое време обаче той получава равностойни възможности и се превръща в конкурент - прави продуцентска къща и се развихря. Снима филми, а в паузите между тях поставя спектакли. Шаварш, който е бил дори часовникар, за да издържа семейството, подхваща арменски самодеен състав и постига убедителни успехи. Режисира дори Алеко.
През 1991-а Иванка Гръбчева вика Бедо да консултира постпродукцията на "Жребият" - игралната версия по романа на Свобода Бъчварова "Земя за прицел". После Манукян снима прочутата реклама на Банка ДСК, в която той е диригентът - публиката и продуцентите толкова го харесват, че клипът има и втори сезон. Иван, синът на Радослав Спасов, му пише роля за сериала "Дървото на живота" - диригент собственик на пътуващи оркестър, адски близо до битието и сърцето.
През 2005-а обаче се случва нещо, което си е истинско кино. "Когато подготовката се срещне с възможността, се случва късметът. Кацнах през 2005-а в България - а по това време Копола е отлитал за Румъния, за да снима "Младост без младост" по Мирча Елиаде. И питал своя художник - румънец и франкофон: "Къде ще снимаме сцените в Малта?" Отговорът бил: "На четири часа път на юг от Костанца - в двореца на кралица Мария в Балчик". Та Копола идва инкогнито, оглежда естествените декори, харесва всичко и отново задава въпрос, този път към американската си продуцентка: "Кой от нашите е в България?" Тя отговаря: "Манукян". И дамата вика Бедо за координатор на продукцията, като не пропуска да уточни: "Можем ли да разчитаме на теб?" "Боже мой, та как нямаше да могат? Аз
бях готов да платя
на Копола, за да работя с него - а не той на мен", убеден е и до днес Манукян. И се шегува, че в тукашните географически ширини страхотният шанс е на негова страна - той е единствената калифорнийска "маймуна" от киното, която е на разположение на бащата на "Кръстникът".
"Копола е изключителен ерудит. На върха на професионализма. Постигнал е всичко в киното. Император. "Апокалипсис сега" и "Кръстникът" са може би най-великите филми на миналия век, но могат да се гледат всеки ден като за първи път и през този. Колкото си по-успял, толкова си по-благосклонен, по-благороден, по-снизходителен. Копола обаче винаги дава ясно да се разбере, че на неговия "обект" се разпорежда само и единствено той. Изключително внимателен е към хората си.
Младеж от румънския екип се беше напил и създаваше неприятности на персонала в Двореца. Оплакаха се на мен - аз споделих с продуцентката, а тя отиде при Копола с предложението той да уволни юнака с еднопосочен билет за Румъния. А имахме снимки за още три седмици. Копола обаче репликира дамата: "Би ли ми посочила филмова продукция, където не се пие? Той е млад, има право да греши. Ще му дадем ултиматум и втори шанс". Продуцентката възрази: "Аз съм против". Копола вдигна рамене: "Съжалявам, така съм решил". Останах възхитен.
Когато на Копола му трябваше слънце, то изгряваше. Когато му трябваше буря, тя се завихряше. Богопомазан. И разнолик.
Имаше невероятни ситуации. Тим Рот, който беше в главната роля, пушеше цигара от цигара. В един момент героинята тича да се хвърли в морето, за да умре, а той хукваше по пижама след нея, за да я спаси - посред нощ и зъзнещ. И Копола се провикна:
Хвърляйте кофи с вода върху него
за да му стане още по-студено и по-мокро". Тим изтръпна в ужас, а Копола се разсмя: "Шегувам се". Актьорът обаче реши да го накаже за черния хумор и подхвърли: "Сега разбирам защо Мартин Шийн получи инфаркт, докато правехте "Апокалипсиса". Без да загуби и секунда, Копола отвърна на провокацията: "Да, да, той пушеше много". Тим на мига захвърли поредния фас и влезе в образ".
Стефан Данаилов, министър на културата тогава, пожелава да се срещне с Копола. И Бедо урежда рандевуто.
"Запазих маса във "Воденицата" - приятно ресторантче с отличен готвач. Тъкмо бяхме свършили с вечерята, когато дойде първият асистент на Копола и каза: "Готови сме". Следваха сцени в спалнята, до които се допускат само най-необходимите хора от екипа. Копола се надигна и тръгна, но след миг се обърна към Ламбо: "Заповядай при нас". Това е най-големият комплимент, който може да бъде отправен към човек, който не е от продукцията - който и иначе да е той. Особено на затворени снимки, на които актьорите са полуголи и всичко е крайно интимно. Влязохме, всички се сащисаха, но Копола обясни: "Той е мой гост" и го представи. Изведнъж обаче му хрумна задача за актрисата: "Погледни към пълната луна, застани на четири крака и вий като вълк". А тя - младо момиче от Германия, което въобще трепереше от работата с гения.
Толкова се изплаши, че се метна върху него. И докато той я успокояваше, изненадващо погледна към Ламбо: "Моля те, покажи й как става - вий като вълк". Стефан реагира тутакси: "Добре - каква е моята мотивация?". Преведох въпроса на Копола и той веднага обясни: "Възбуден си!". Спестих си обаче нецензурната и директна дума, която прибави.
И тогава Ламбо демонстрира висшата си класа - за по-малко от половин минута се подготви и изви срещу луната до кресчендо. Всички настръхнахме. А Копола го изгледа като момченце, получило току-що любимата си играчка от Дядо Коледа. Отиде при Ламбо, прегърна го и изригна: "Ето това е истината. Ето това искам да правите. А сега - хайде да си допием". Кой може да се похвали, че е вил на снимачната площадка на Копола?
Братовчед му го вика при Астор
Гаро Мурадян, братовчедът на Бедо, снима късометражни филми по свои сценарии и пише пиеси. "В киното има място за повече експерименти и манипулация, но в театъра - не. Затова поканих Бедо за режисьор", коментира той. Има и други проекти - но му е важно след премиерата на "Разхвърляната стая" да разбере къде бърка и къде успява.
Съжалява, че няма постоянни ангажименти в седмото изкуство, но това е ситуацията.
"Тук и сега няма възвращаемост - понятието бокс офис е само на книга. НФЦ бастисва парите на данъкоплатците и "нема никой". Както се казва в нашите среди, народът ще ни храни, а ние ще го снимаме. Но аз съм откърмен в театъра - така че нямам проблеми. Майка ми години наред е играла в любителски арменски трупи".
Неслучайно Гаро готви нова пиеса за двама души и на един дъх. Не си пада по дърдоренето на сцената и на екрана, а по стабилните образи и сюжети. "Драматургията не е литература", казва той.
За "Разхвърляната стая" първо мислили с двете актриси за жена режисьор, но стигнали до извода, че само мъж може да свърши тази работа. И тогава се намесил Бедо. "Като в лаборатория сме - или ще гръмнем, или ще открием нов елемент. При Астор има отлична акустика, висок таван - чудно е за спектакли", казва Мурадян. Според него в театъра няма път към истината - тя е в самия път. Всъщност по професия той е художник с тапия от родната Академия. Пътува по света и рисува.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
