Триумфалната обиколка на Мариус Куркински из България продължава – Плевен, Габрово, Пловдив, Бургас, Варна... Билетите свършват за часове, феновете настървено се редят на опашки. Сигурно има и черен пазар, въпреки че Човекът-театър би се усмихнал снизходително на подобна хипотеза. Продуценът Кирил Кирилов и организаторите из градовете и залите обявяват извънредни дати. Овациите са оглушителни. В София ще гледаме "Черното пиле" на 13 и 22 февруари, на 9 и 15 март в "Сълза и смях". Моноспектакълът по три от разказите на Николай Хайтов изригна след двегодишно отдръпване на Мариус от суетата. През това време той играеше в "Хамлет" и "Ревизор" в Народния, докато превръщаше "Черното пиле", „Мерак" и „Пазачът на овесената нива" в сценична хармония и се опитваше да се съвземе от физическата загуба на майка си и дядо си. "Историите на Хайтов душата на българина е много чиста и неопетнена - там хората не са нагазили в никакви отношения с комерсиалното. В същото време страдат от живота, но не се жалват, а го преборват", споделя Мариус.
Всъщност Куркински беше първият актьор, който хукна на турнета из България, на която хич не й беше до театър през 90-те. Случайни зяпачи и самозвани сеирджии пък си мислеха, че в онзи период от битието си Мариус е по-близко до Дионисий. Разюздан, необуздан, разточителен в хедонизма. Всъщност той винаги е бил по-близо до божествата на колебанието и разкаянието. Но това не му попречи да стартира своята генерална битка – да докаже, че все пак духът властва над материята. Някъде по това време се зарече, че до края на кариерата си ще адаптира за сцена четирите евангелия от Новия завет – и, естествено, започна от първото на Матей. Постепенно вкара тяхната енергия и посланията им в изповедите си - «Самият човек», «Дамата с кученцето», «Дневникът на един луд», "Сътресение", „Сънят на смешния човек", „Юбилей"... И те, моноспектаклите му, също като евангелията, стават все по-сурови и по-безпощадни – най-вече към самия него. Докато обикаля из България, Мариус може би продължава пътуването към себе си. И докато извисява душата на публиката, вероятно все повече дълбае в собствената си – въпреки че не го показва. В големия театър себеразголването е абсолютно забранено. Борбата между Мариус Куркински и Ивайло Стоянов, между артиста и феноменалното момче на бг театъра, никога не се случва под прожекторите. Нюанси от нея се долавят в различните персонажи, но до тук. В постановките му няма хаос – Мариус го ненавижда. Просто през Куркински и другите автентични артисти преминават идеите на Господ, на космоса, на вселенския разум – по избор. "Правя само онези текстове, които не мога да не направя", мотивира се Човекът-театър, който обаче е наясно, че мъдростта ще си остане тера инкогнита за всеки от нас, та дори и той – както е в неговия случай, цял живот да играе Шекспир, Чехов, Достоевски и Хайтов. Неслучайно преди време неговият професор Крикор Азарян му казал: "Абе, защо ми се струва, че винаги си на 33?"
"Черното пиле" си е жива христоматия за българския модел. Тъкмо заради това, естествено, го е избрал Куркински. Историята за двата коса, които кълват "червеите" от голата глава на Гогоша, за да го спасят от черните мисли за световните неправди и немотията вкъщи, може да се пръкне само на тези 111 000 квадратни километра. Както и сюжетът за последния свинар чичо Янаки, който надвива рака, но не и "модерното" отчуждение. Хайтов е автор на една от най-изумителните любовни трагедии в родната литература, "Козият рог", но Мариус като че ли предпочита друг тип чувства от неговата проза.
"Любовта не е масово преживяване, което трябва да се показва из медиите. Тя е тайнство. Между двама души продължава 2-3 секунди или 2-3 години. Не знам какво точно е тя, кога се дава и как изглежда – и надали има някой, който може да каже. Но любовта със сигурност не е в това ти да се чувстваш добре, а нещо много по-голямо. Не търси своето, не безобразничи, а чака. Държи света жив – иначе досега да сме се избили". Преди броени дни Мариус сподели в "Търси се", че не изпитва необходимост да бъде погален и прегърнат. И че още от малък е имал усещането, че вероятно ще остане без партньор. Няма съмнение, че всичко е подчинено на фанатизма му към изкуството. "Най-силната любов си остава тази към театъра – другата блясва и изчезва бързо", твърди той. И е склонен да прощава всичко на всеки. Само не и на себе си – съвестта му работи на все по-категорични обороти, засилвайки вината и болката от младежките прегрешения към най-близките. Мариус обаче е щастлив с брат си и баща си, които го приземяват и са най-точните зрители на всяка негова постановка. "Докато не видя одобрението в очите им на първия ред, не мога да се успокоя", казва той. Свръхчувствителният възпитаник на прочутите братя Райкови от Варна е само на 5, когато започва да прави театър вкъщи. Следват пиано и солфеж, но нищо не може да го отклони от играта. Затова и Камен Донев казва, че всичко, преминало през очите и сърцето на Мариус, се превръща в драматургия.
Куркински не се отказва и от киното. С продуцента Иван Тонев и сценариста Емил Бонев спечелиха субсидия за филм по разказа на Николай Хайтов "Засукан свят", който беше част от моноспектакъла "Сътресение". Така Куркински "най-после" превзе цитаделата на синодалните кинаджии, за някои от които той си е враг пред портата. Вероятно за тяхно успокоение, проектът е в графа "нискобюджетни". Мариус ще е в главната роля, а за кастинга на другите, не по-малко важни образи, ще чуем по-късно. Преди броени дни в Народния пък се случи представление № 100 на "С любовта шега не бива" – страхотният режисьорски спектакъл на Куркински, който върви 11-и сезон. Той е единственият в афиша на Академиците, където Юлиан Вергов, Захари Бахаров и Владо Карамазов играят заедно извън своите "мечешки" заглавия. Зрелището е страхотно, разбира се, не само заради тях. Освен за всичко друго по различни сцени, Куркински може да почерпи и за 10-те години на "Рибарят и неговата душа" в Театър 199.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
