Майкъл Фрейн: Театърът е по-близо до живота

Майкъл Фрейн е журналист, романист, драматург и преводач

Майкъл Фрейн: Театърът е по-близо до живота | StandartNews.com

В "Кибеа" преведоха за първи път един от най-известните автори

Авторът на култовата комедия "Още веднъж отзад" гостува у нас за Базара на книгата

Майкъл Фрейн, най-комичният философски писател на нашето време според "Дейли мейл", е в София тези дни по покана на издателство "Кибеа". Британецът, който е драматург и журналист, автор на 12 романа, над 30 пиеси, представи новата си книга "Стремглаво". Всъщност това е първото преведено на български произведение на Фрейн. Въпреки това обаче той е познат на арт почитатели с пиесата си "Още веднъж отзад", която Иржи Менцел постави в Сатирата и която се играе повече от 10 сезона.

"Винаги съм искал да пиша романи и никога пиеси. Презирах театъра", заяви Фрейн в "Денят започва с култура" по БНТ1. "Като студент измислих пиеса, която нямаше успех. Бях лисицата от баснята - гроздето е кисело, защото е високо. Започнах да пиша за театър, когато бях на 39. Това е доста късна възраст за драматург."

Фрейн е първо репортер и публицист и след това се прехвърля на другите жанрове. "Когато човек пише романи, най-естественото нещо е да знае какво минава през ума и сърцето на героя. Повечето романисти с голяма лекота раздават присъди. Но в пиесата това, което знаем, е това, което виждаме. Разликата е огромна. В известна степен пиесата напомня повече за реалния живот, отколкото романът", сподели авторът.

Романът му "Стремглаво" представлява изкуствоведското разследване върху фламандския ренесансов живописец Питер Брьогел Стария. Главният герой е млад специалист по история на изкуствата. Той е раздвоен между това дали да спаси картината, за да я видят хората, или да изгради репутация на голям познавач. Фрейн започва да пише книгата си от чисто профанска позиция - той знае малко за изкуството и приема, че читателите са като него. Млад лондончанин, философ и университетски преподавател заминава в провинцията с жена си и новородената им дъщеря, за да довърши "на спокойствие" изкуствоведския си труд, заради който е взел творчески отпуск. Но там се запознава с местен едър земевладелец и попада на картина, за която предполага, че е отдавна загубен шедьовър на Питер Брьогел Стария. Мисълта да придобие световна слава (и не малко пари) го заплита в сложна, тъжна и смешна верига от събития, променила живота му завинаги.

"Героят вярва, че е открил липсващ шедьовър и има нужда да научи цялата история за него, за да го разпознае. Трябваше да постъпя като него - започнах да уча. Героят и аз откривахме едновременно всички тези неща", разказа писателят. Римската сентенция "Животът е кратък, изкуството - вечно" е в основата на книгата - творчеството на Брьогел го надживява. "Голяма част от платната му са оцелели. Обичан е и популярен", заключи писателят.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай