Всеки има своя ангел пазител - стига да го разпознае, казва известният актьор
Михаил Милчев ще понесе на крилете на желанието бижуто в своята кариера - моноспектакъла „Мадам Мишима" - от родилния му дом, театър „София", до следващата локация в развитието му: новото алтернативно пространство "I am studio" на „Раковска" 149. Билетите за първата дата 28 ноември са почти на привършване, но има още една през декември - 27-ми. За едни актьорът е известен като ченгето Бенишев от „Под прикритие", за други - като неподражаемият граф Шчербацки в „Анна Каренина", а трети го помнят от спектаклите на Бойко Богданов в експериментален театър „Елизавета Бам". Но най-доброто предстои – ще го видим още в началото на другата година като психар и изначален принц на мрака в "Shopping and Fucking" – една необикновена постановка по пиесата на Майк Рейвънхил с режисьор Марий Росен и в компанията на театър „Реплика".
Кариерата си започва от 6-годишен – играл е във „Тигърчето", „Задача с много неизвестни", „Два диоптъра далекогледство", „Талисман", „Преди всичко човек". През 2010 г. печели награда ИКАР за поддържаща мъжка роля за ролята на Шефлер в "Грозният" от Мариус Майенбург.
А „Мадам Мишима", монодрама на Елена Алексиева за японския писател, драматург и светски лъв Юкио Мишима, според познавачите е нещо изключително като текст, появил се по нашите географски ширини. Ето какво каза той.
- Г-н Милчев, ако на пътя ви акостират извънземни с кораба им, понеже са избрали вас от всички земляни да попитат как е животът тук и сега, какво ще им кажете?
- Ще им кажа, че са попаднали в най-нечовешкото време. В което няма война, но има изключителен глад на духовност и идеи. И че няма да има кой да им изпее хубава песен или да им нарисува хубава картина. Малко са вече хората като Илън Мъск, които имат идеи, съществуващи извън хоризонта.
- Да поговорим за Мадам Мишима – тя жена ли е, това е въпросът!
- Хем е жена, хем не е. От една страна може да се каже, че това е женското начало у Юкио Мишима, с което се е борел абсолютно съзнателно. И не става дума за подозираната негова хомосексуалност. От друга страна е имал западно възпитание, а в същото време се е стремял да популяризира традиционните за Япония ценности. Именно това е неговото нежно, женско начало, чието олицетворение е Мадам Мишима. Ролята е женска, така или иначе. Но още в самото начало се вижда, че това е мъж, който се облича в кимоно, гримира се, слага си перука. Така че тук няма съмнение дали това дали е мъж или жена. Но дали това е самият Мишима, който играе своя последен пърформанс, или това е неговото женско алтер его, или защо не един средноевропеец, който се идентифицира с Мишима през точно обратното - една непозната култура и женско начало...? Всичко е възможно. Няма еднозначен отговор.
- Правите нещо невиждано за момента у нас – едно от най-интересните заглавия в афиша е спектакъл с крайно ексцентричен персонаж, и носител на крайно екзотична (поне спрямо нас) култура – японската, на всичкото отгоре играете женски образ: защо?
- Защото публиката, според мен, не ходи на театър, за да види нещо, което познава. Не й е интересно да гледа едни хора, които си разговарят на злободневни теми. Тя иска да види крайности. Неща, които човек сам не би си позволил. И никога вероятно няма да изпадне в подобна ситуация. Още в античната трагедия хората са ходели на театър, за да преживяват катарзис. Да се доближат до нещо, непознато за тях - в случая една непозната култура и абсолютно и загадъчно за нас отношение към смъртта и живота.
- А защо Мадам се мести в нова квартира?
- Сменя квартирата, за да се срещне с друга публика. Струва ми се, че публиката, която ходи по „Раковски" и търси за тази вечер своя спектакъл, е по-различна от тази в театър „София". Разбира се, аз много благодаря на театър „София", че даде възможност на „Мадам Мишима" да се случи. Но това е независим проект, който си иска своите нови възможности, своето ново пространство, своята различна гледна точка. Като една истинска дама, има различни неща, които да я възбуждат, провокират.
- Тя да не би да се запъти и към големите европейски светски салони?
- Да, тя е един непокорен дух, много трудно я контролирам понякога. Мишима има желание да се показва, да бъде забелязвана. Това е спектакъл, който може да има успешен фестивален живот. С Елена Алексиева сме говорили много за това. Пиесата има превод на английски, полски, руски. Така че ще се опитаме да пообиколим фестивалите по света, за да покажем това произведение, тъй като ми се струва, че и на други култури ще им бъде любопитно как едни български артисти гледат на една такава личност като Юкио Мишима. И да покажем докъде сме стигнали в нашата театрална работа. През май догодина ще играя в Лондон, в българското посолство, по покана на културния институт там.
- Ако трябва да сме честни в други меридиани и паралели по земното кълбо тази роля щяхте да осребрите пребогато – с много награди и признания...Някога съжалявали ли сте, че сте тук?
- Това е една много трудна работа. Самият текст е много труден, изпълнен с изключително много препятствия, които са чисто актьорски. Поддържането на вниманието в продължение на час и 15 минути, на теми, които не са ежедневни, е сериозна задача. Да, мисля, че на други места по света това би било оценено. И заплатено добре. Но не съжалявам за нищо. Благодарен съм за това, че ми се случи да играя ролята тук, в милото отечество - защото това е един безценен опит за мен.
- Говорейки за Юкио Мишима, що е то свободна воля? Вие лично как подхождате към нея?
- Свободната воля е много относително понятие. Понеже може да се превърне в своеволие. И да решиш да направиш нещо, което е противно на Божите и човешките правила. Дълбоко съм убеден, че всеки човек има предначертан път и че за всекиго има план. И много често свободната воля ни подтиква по пътища, които са различни от нашия. Именно затова ми се струва, че понякога просто трябва да служиш на плана повече, отколкото да проявяваш свободна воля. Случаят с Мишима разбира се, не е такъв. Това е един човек, който се е готвел съзнателно за тази част от живота, а именно смъртта. Искал да си отиде от този свят в разцвета на силите си, на славата си, на здравето си. Да, това е една парадоксална гледна точка, но той се е ужасявал, както и аз, от забравата. От това, че ще минеш, ще заминеш и никой няма да те помни. Предпочел е на 40 години да срещне смъртта. Но да остане легенда.
- Тоест свободната воля е нещо като тайно оръжие, което трябва мъдро да се използва?
- Да, много мъдро и внимателно. Да имаш мъдростта да правиш разликата между това, което ти самият не можеш да промениш, и което можеш.
- Ако се заиграем с това, че Мадам Мишима е кайшакунин (втори човек, който обезглавява боеца, за да прекрати иначе невероятно мъчителния ритуал по харакири) и е довършила Мишима, нека попитаме за следното: има ли нужда човек от такава фигура, кайшакунин около себе си? Питам, разбира се, метафорично.
- Мадам Мишима казва "Аз съм служителка на смъртта и по тази причина безсмъртна". Всеки човек има нужда от тази сродна душа, този негов ангел –пазител, който да се погрижи за него в момента, в който той вече не може да се погрижи за себе си. Има хора, които се срещат с тези ангели и ги разпознават, други не успяват. Но съм сигурен, че за всеки човек има такъв ангел.
- Вие имате ли?
- Да.
- Героят е истински писател, който си прави сепуко. Дали този японски ритуал е разбираем за нашата публика?
- В културогична гледна точка ни е ужасно далечно. В целия християнски свят се приема че самоубийството е грях, защото само Бог може да отнема това, което е дал. Много интересна е гледната точка на хората от Изтока към смъртта – те я приемат като ново начало. Нещо, което тепърва започва, волен духовен живот, който е бил възпиран по някакъв начин от материалното тяло. От друга страна сепукото е неразбираемо в контекста на унищожена чувствителност, отношение, вяра. На неща, на които ни учеха дядовците – чест, достойнство. Как да приемеш провала... Да си отидеш с чест. Опитвам се да обяснявам тези неща на 12-годишния ми син, какво е подвиг, саможертва.
- Какво ви привлече в ролята?
- Когато попитах Елена Алексиева, понеже тя докато я пишеше, все ми повтаряше: "За теб си мисля", а накрая каза:"Написах ти монодрама", попитах :"Защо на мен?!". И тя отвърна: "Защото и ти си самоубийствен тип". Винаги в живота си съм правил всичко изключително крайно - силните преживявания, силните цигари, силните питиета, живял съм доста разточително в емоционален план. Затова ме привлече това отношение към смъртта като някакво ново начало, ново приключение. В пиесата има и една тънка ирония, която винаги ме е вълнувала. Сарказмът, с който борави Мадам Мишима, страшно много ми допада. Парадоксално беше, че лесно се преборих с текста. Вероятно защото Елена Алексиева пише, така, както говоря - затова бях облагодетелстван.
- Играе ли ви се положителен, симпатичен човек?
- Не знам какво точно означава това, но ме интересува малкият, добър и наранен човек на Чехов. Това ме вълнува, но така и не съм се сблъсквал с подобна роля - на честния човек, който в един момент може да изригне в убийствен въртоп от чувства и емоции. Който цял живот е сдържал неща в себе си и е бил потискан и мачкан.
- Говори се, че спектакълът "Shopping and Fucking" на Марий Росен ще бъде голяма сензация, играете там, вярно ли е? Какво му е необикновеното?
- Необикновен първо е текста, пиесата на Майк Рейвънхил е много интересна. Историята е дълбока, мащабна, силна, заради това че става въпрос за самотата, любовта, несподелената любов и помитащите човешки страсти. За изключителната манипулация, която обществото и медиите изсипват върху нормалния човек. Но и самото повествование и диалогът са много модерни, съвременни, непредсказуеми. Другото нещо е че един изключителен артист, Марий Росен, се е заел да го постави. Заедно с актьорите от театър „Реплика", които ме приеха в своето семейство. Необичайно е решението на Марий и сценографа й Петя Боюкова спектакълът да се играе в работещ супер маркет. В тази бъбрива среда на стоки, пари и промоции. Премиерата ще бъде през февруари.
- А вашият герой какъв е?
- Впечатляваща фигура, може да се опише по много начини. Той е гангстер с нежна душа, сантиментален тип, който лесно се разплаква, стига до възторг и до крайно падение и униние. И в същото време е хладен убиец, хилядолетен демон, някакво въплъщение на злото, което вади душите на хората с памук, действайки и оперирайки с медийната реторика. С цялата демагогия на медийното пространство. Мисля, че за спектакъла много ще се говори. И би трябвало да получи доста награди, защото в него има млади актьори на световно ниво.
- Наскоро трупата любители актьори, нарекли се „Отблизо", игра в Нощта на театрите постановката „Прелестите на изневярата" под ваша режисура. Разкажете за работата по това представление.
- Занимавам се с театрална педагогика от 7 години вече. И първата група, с която започнах да работя бяха хора над 26-годишна възраст, които много искаха да се занимават с театър. Някои са спедитори, бижутери, IT специалисти, икономисти. След три години обучение хората започнаха да ходят по друг начин, да говорят по друг начин, да играят сериозни роли в сериозна драматургия и стоят на сцената много убедително. Търсел съм личностната им автентчност и поради това се чувстват стабилно - защото са себе си.
- Вярно ли е, че от прелитащите самолети над театър „София" на път за летището често произлизат забавни истории на сцената?
- О, да. Трасето минава точно над покрива на театъра. Когато в една модерна, съвременна пиеса прелита самолет с такъв трясък, че не се чуваме какво говорим, имаме изработен навик да спираме. И да отиграваме, поглеждайки нагоре. Но когато се случи в Шекспир или антична трагедия, сме имали по-особени реакции. Като че ли се чува грохот от небесата, като че ли боговете се обаждат нещо.
- Бенишев от „Под прикритие"...Какво означава той в портфолито на вашето житие? Къде за последно ви спряха с поздрави за тази роля?
- Бенишев е интересно преживяване. Радвам се, че се харесва, въпросът е, че ми става малко болно, че вече съм 30 години на сцената и никой не ме е спрял по улицата да им каже: "Еди-коя си ваша театрална роля много ми хареса". Дори в Лондон попаднах на място с българи и се оказа, че съм голяма звезда, идваха и ме поздравяваха за тази не голяма роля. Хубаво е, че са му запомнили името, че е нарицателно. Но не мисля, че е добре телевизията да бъде мерило за популярността на един артист.
- Водите за пореден път интересен курс в "UpGradeU" – по себереализация чрез актьорско майсторство, как реално това им помага?
- Работя по една руска система, „Техники на вътрешната свобода". Тя помогна на много хора от различни професии, и възрасти, и социален статус, да се чувстват по-разбираеми, по-комуникативни, лесно възприемани от другите и от това – по-спокойни, а колкото и силно да звучи – по-щастливи. Хората, които идват, изпитват любопитство към себе си, искат да бъдат по-добри във всичко. Създава се една много хубава атмосфера, в която те споделят, на игрови принцип страховете, мечтите си, изразходват вътрешни натрупвания и напрежения. Занимавам ги с това защо блокират, или защо на моменти не знаят как да се изразят, което им пречи и в личния живот, и в работата.
- Какво ви прави щастлив?
- Любовта!
- Какво заглавие щяхте да сложите на живота си до тук?
- „Големите надежди".
- Кое е най-вдъхновяващото нещо, което сте чул напоследък.
- Че човек е изграден 80 процента от вода и че без тези стремежи и копнежи, представлява една вертикална локва.
- Подава се татуировка от лявата ви ръка, какво означава?
- Означава една мечта, един принцип, един идеал. Пише „Любов за цял живот" и ми напомня, че е достижима.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
