За премиерата на филма "Собибор" в София от Москва специално пристигна изпълнителният директор на Фонда "История Отечество" Константин Илич Могилевский. От днес лентата тръгва по екраните и в други български градове. Часове преди това известният руски учен даде интервю за "Стандарт" за драматичната история на затворниците в концентрационния нацистки лагер "Собибор" в Полша през Втората световна война, където са загинали над 250 000 евреи. Под ръководството на руския офицер Александър Печорски, военнопленник в лагера, там се организира бунт. Нацистите избиват мнозина концлагеристи, но и не малко от тях успяват да избягат и да се спасят. Филмът бе показан на 3 май в Москва, като на прожекцията присъстваха руският президент Владимир Путин и израелският премиер Бенямин Нетаняху. Критиците смятат тази лента за уникална, защото в съветското и руското кино досега не е показвана така ярко и смразяващо съдбата на евреите в нацистките концлагери през Втората световна война.
- Господин Могилевский, визитата Ви съвпада с премиерата на "Собибор" в София. Критиците казват, че този филм за бунта и произтичащата от него драма е необикновен и специален. На какво се дължи това заключение на експертите?
- Хубавите ярки филми за Втората световна война и проявеното в нея мъжество и смелост не са много напоследък. Вече са останали и малко живи участници в тази война. Затова е важно да се разговаря със съвременниците ни и особено с младите хора на разбираем от тях език за събитията през войната. Затова "Руското историческо общество", Фонд "История Отечество" са насочили вниманието си към създаването на този филм, който е важен не само за Русия, но и за цяла Европа и света. А филмът е особен, защото събитията са особени. Това е подвигът на един съветски офицер, за който не се е говорило много досега. Той организира единственото успешно въстание в нацистки лагер. Това е филм за нацистките зверства, за това как те са унищожавали хора. Това е филм за обречени на смърт, които са успели да се обединят, за да се противопостяват на злото.
- Холивуд също е направил филм за "Собибор". Каква е разликата между двете ленти?
- Не искам да говоря като кинокритик. Погледът от Русия към тази история е по-различен. В американския филм, разбира се, играят звезди и той отразява историческата истина. Причината за по-различния руски поглед е поради генетичната памет на Русия и руския народ за Великата отечествена война. Затова и руският филм е различен.
- В него също играят звезди...
- Да, "Собибор" е интересен и с това, че е режисьорски дебют на Константин Хабенски, народен артист на Руската федерация, известен най-вече с ролята на Лукашин-младши в "Ирония на съдбата", но изиграл значими роли и в "Нощна стража", "Адмирал"... В "Собибор" Хабенски е в главната роля на Печорски, партнирайки си с други талантливи актьори.
- На прожекцията в Москва на 3 май бяха руският президент Владимир Путин и израелският премиер Бенямин Нетаняху...
- Да. Световната премиера на филма се състоя първо в Полша на 23 април, а на 24 април руската премиера бе в Ростов на Дон. Това е градът, където е роден офицерът Печорски. Там след войната е живял той до смъртта си през 1990 г. Филмът отразява важен момент от историческата памет и на Израел. Затова ценим вниманието, които правителството, обществото в Израел проявяват към този героичен епизод от Втората световна война.
- Какви са, според Вас, уроците от Втората световна война?
- Много са. Те са различни във всеки исторически период и за всяко поколение. Затова сега е много важно да се почувства и разбере каква е цивилизоваността на младежите. Защото, както показва Втората световна война, културните и цивилизовани европейци много лесно могат да бъдат докарани до нечовешко скотско състояние. Културата не е застраховка, както показва историята. Сред хората, служили като есесовци, е имало и с добро образование, запознати с европейската и германската култура. Как се случва така, че стават нацисти и извършват зверство в концентрационните лагери? Историците трябва да съхраняват и пазят истината за поколенията.
- Защо по време на война културно-историческо наследство е първата жертва - така е в Европа през 40-те, така е сега в Сирия и Ирак.
- Цел на войната е унищожението. Да се спомним нашата Велика отечествена. За ни унищожат, е трябвало да унищожат корените ни - а те са в историята, културата, изкуството.
- Мислите ли, че културата и историята са най-големите мостове между България и Русия?
- Нашите народи имат много общо - православието, религията, близостта на езика. Бях в България за тържествените събития за 140-годишнината от Освобождението ви с помощта на руските войски. Бях впечатлен от народната памет. Общувах в Плевен с президента Румен Радев и от името на "Руското историческо общество" му подарих архивен документ за схемата на разположението на руските войски при битката за Плевен. Това е безценен подарък, каза президентът и го прие с удоволствие. Ние ценим това отношение, нашата задача е разказваме за него на сънародниците си.
- Наближава 24 май, президентите на Русия и България Путин и Радев ще се срещнат в навечерието на празника в Сочи...
- Наистина срещата на празника е много символична. Той вече две десетилетия се отбелязва и в Русия. Символично е също, че в центъра на Москва един до друг стоят паметниците на героите от Плевен и на братята Кирил и Медодий.
- Известно е, че България е спасила по време на Втората световна война 48 000 евреи. Не ли дошло време да се направи филм и за това значимо дело?
- На фона на това, което се е случило не само в Полша, но и в други държави в Източна Европа, изпъква големият подвиг на българския народ. Знаем как българският патриарх е предупредил, че ще легне на релсите, ако държавата допусне българските евреи да бъдат отправени към нацистките лагери. Знаем за подкрепата на интелектуалците, за отношението на цар Борис. Това е наистина много забелижелна и важна история. Би могло действително да се помисли за филм между нашите кинодейци в сътрудничество с израелски партньори. Защо не?
Филмът освен в Москва вече е показван в Ню Йорк, Париж и Берлин. Когото се говори за ужасите на лагерите Дахау, Аушвиц, Требинка, рядко някой споменава и името на лагера "Собибор", действал от 15 май 1942 до 15 октомври 1943-а. В него са убити около 250 хиляди евреи от цяла Европа. Най-известен е с единственото успяло въстание в нацистките лагери на смъртта, оглавено от пленения съветски офицер Александър Печорски, прехвърлен там от лагер в Минск.
Лентата е игрална, но създава усещането за документална възстановка на онова, което се случва в делниците на лагерниците евреи, на зверствата там от немски и украински офицери, както и в деня на бунта и бягството на 400 затворници успели да избият 11 от офицерите мъчители. След октомври 1943-а "Собибор" е закрит, ямите с трупове са залети с бетон, лагерът е заличен напълно. Открит е много по-късно при изкопни работи и всички възстановки са по свидетелствата на лагерници, останали живи след войната. Единственият останал жив немски офицер от "Собибор" - началникът на лагера, есесовецът Карл Френцел, е заловен във Франкфурт чак през 1962.а. Осъден е за зверствата си до живот - умира през 1996-а.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
