"Задължително всичко трябва да се прави с любов - в личния живот или в кариерата, към човек, към изкуство или просто към себе си", казваше Христина Ангелакова. Световното мецосопрано си тръгна от света на 20 май - след усложнение от ортопедична операция. Въпреки здравословните проблеми, които я преследваха напоследък, голямата певица нямаше намерение да се пенсионира. Тя беше душата и сърцето на Моцартовите празници в Правец, които поставяха България върху международната карта на първокласните събития във високите жанрове. Христина беше изключителна личност със знаково присъствие в обществения и културен живот на България - всеотдаен педагог и взискателен ръководител, винаги непримирима към несправедливостта и посредствеността. Чарът й на дама беше не по-малък от таланта й на прима.
В гимназията учи цигулка
Христина е родена през 1944-а в Исперих, но отраства в Шумен в семейство, което обича и тачи песента. В гимназията учи цигулка, но решава да се посвети на пеенето. Завършва Музикалната академия в София – във вокалния клас на професор Сима Иванова. През 60-те специализира в Италия бароков стил – в курсовете «Ваканци музикале» във Венеция. Учи в Академията „Санта Чечилия" в Рим и в Центъра за усъвършенстване на млади певци към миланската "Ла скала" при световноизвестната певица и педагог Джина Чиня. Кариерата й започва щастливо: оценена и подготвена отлично, Ангелакова подписва тригодишен договор с "Ла скала". Тук прави не само дебют като Улрика от „Бал с маски", дирижирана от великия Клаудио Абадо, но й възлагат големи партии - Йокаста от „Едип цар" на Стравински, Адалджиза от „Норма" на Белини, Леонора от „Фаворитката" и Елизабет от „Мария Стюарт" на Доницети... Участва и в представления на Пикола Скала («Амал и нощните гости» от Меноти и «Ноевият ковчег» на Бритън).
В Италия концертира с прочутия оркестър „Виртуози ди Рома", с които изпълнява труден репертоар от епохата на барока. Италианският период в творческото й развитие има огромно значение не само заради факта, че се формира като белкантова певица, но и заради възможността да подготвя култови роли и да пее под палката на знаменитите Джелмети, Патане, Савалиш, Лопес Кобос. От 1976-а вече е солист в Националната опера в София. Откроява се като Амнерис, Азучена, Кармен, Сантуца, Изабела, Маделон от „Андре Шение", Графинята и Полина от „Дама Пика", Марфа, Марина от „Борис Годунов", Ахросимова от „Война и мир", Дуеня, Лукреция от „Поругаването на Лукреция" от Бритън...
Певицата допринася за популяризирането на български опери - „Хан Крум" от Александър Йосифов, „Хан Аспарух" от Александър Райчев, "Саламбо" на Веселин Стоянов. Четири сезона е предпочитаната Амнерис в Дойче опер в някогашния западен Берлин, чест гост е в Болоня, Палермо, Равена. В Рим пее «Иродиада» от Масне с Монсерат Кабайе, Хосе Карерас и Хуан Понс... Обира овации в Мюнхен, Будапеща, Дюселдорф, Лиеж, Лайпциг, Руан, Тулон, Ница, Билбао, Овиедо - където излиза с Павароти в "Бал с маски», Атина. Със Софийската опера гастролира в Болшой театър в Москва, Париж, Палермо, Виена...
С Красимир Дачев се женят на кораб в Генуа
Личния живот на Христина е шеметен. След като печели конкурса за млади оперни певци през 1975-а, Людмила Живкова като шеф на Комитета за култура, й дава апартамент - да не спи по хотели, когато има ангажименти в София. Така бъдещата световна примадона попада в блока на арт дейците в Лозенец, където живеят цигуларите Минчо Минчев и Димо Димов, пианистът Иван Дренников, оперният певец Стоян Попов, звездите на Сатирата Константин Коцев и Невена Коканова, художникът Енчо Пиронков... Една вечер съседът от горния етаж, цигуларят от филхармонията Владко Титов, я запознава с един от приятелите си - Красимир Дачев. Ангелакова и бъдещият бизнесмен излизат заедно няколко пъти, а после тя заминава на гастрол в Модена. Кани го да посрещат заедно Нова година и връзката им се случва със скоростта на светлината. По това време Дачев е юрисконсулт на централната лаборатория за космически изследвания. Женят се в Генуа през 1980-а, където Христина и Никола Гюзелев пеят заедно в "Хованщина". Сватбената церемония е на българския танкер "Огоста", закотвен в пристанището. Сватбеното пътешествие е до Сан Ремо - за по-далечно нямат свободно време. Живеят заедно 10 години, през които се ражда единствената им дъщеря Русана. През 1989-а Христина попада в катастрофа в Париж, която едва не й коства живота и кариерата. Но не успява да спаси брака си. След месец я свалят от самолета в София с инвалидна количка и оттам директно във Велинград. След като кризата преминава, Ангелакова и Красимир Дачев отново стават приятели. Христина обаче не се омъжва втори път.
Поклонението е утре от 10 часа в Централното фоайе на Софийската опера и балет. Опелото е от 12, 30 в църквата „Света София". Погребението е от 15 на Централните софийски гробища – Алеята на творците.
* * * * *
От 2001 до 2004 Ангелакова е първата жена-директор на Националната опера и балет. През 2004–2008 като председател на едноименната фондация осъществява някои от най-значимите събития в културния календар на столицата. Във Велико Търново поставя «Така правят всички» от Моцарт. От 2012 година е шеф на Музикалния фестивал «Моцартови празници» в Правец. Доцент е в Академията в София. Има почти всички възможни отличия и награди - и през соца и след него.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
