Караме по най-оживения булевард в София „Цариградско шосе". На около километър от Орлов мост, в самия край на Борисовата градина, погледът ни спира кокетна дървена постройка във възрожденски стил с надпис Механа „Българка". Решавам, че на моите холандски приятели ще им бъде любопитно да видят традиционно българско заведение и паркирам пред самия вход на механата. Още щом отваряме масивните дъбови порти, тиха народна музика замени градския шум, а ароматът на огнище и дървени въглища, ме накараха да си спомня за най- вкусните гозби на света, които баба правеше на печката ни с дърва. Гостите ми пък се захласнаха по събираните явно с години стари чакръци, съдовете за производство на бито масло, ведра, бъклици, дървени чинии и буренца, хурки и вретена, пафти и още и още, колекция на която би завидял всеки етнографски музей в страната. Усмихнатият управител, който ни посрещна, обясни на приятелите ми, че експонатите са оригинални и са от четирите краища на България, а всичко в заведението е направено от масивно дърво. За да изградят каменното барбекю в механата са доведени майстори чак от Родопите. Пече се на дървени въглища, а част от механджийските мезета можели да се опитат единствено в механа „Българка". Научихме още, че механата работи
7 дни в седмицата и е едно от най- предпочитаните места в София за сватби, фирмени партита и приятелски сбирки с капацитета си от 200 места. За доброто настроение на гостите от сряда до събота се грижи бенд с народна музика на живо, а петък и събота се включват диджей и танцова формация с фолклорна програма. Работното време на механата тогава е до 5 сутринта.
Това са и дните в които е почти невъзможно да се намери място без предварителна резервация.
Време бе да си дойдем на думата – храната. За наша приятна изненада се оказа, че кухнята работи до 01:00 през работната седмицата, а уикендите чак до 04:00 сутринта.
В менюто открих свински ушички на скара, агнешка главичка, печена сланинка, пържени пилешки кожички, агнешки езичета и още куп вкусотии, дето наистина не бях срещал в други заведения в столицата.
Голям проблем обаче се оказа изборът на пиене, тъй като трябваше да избираме от над 20 вида ракии и над 60 етикета вино. Наред с най- добрите вина за България виненият лист предлагаше отбрани марки от Италия , Испания, Франция, Нова Зеландия, Чили и др. Решихме да започнем с дюлева ракия и салата „Българка". Салатата включваше печена чушка, домат , краставица, сирене, кьопоулу, снежанка, катък и лозови сърмички, поднесени ефектно върху дървена дъска, което се хареса изключително много на приятелите ми. За основно си поръчахме пушената вратна свинска пържола, която се доставяла специално за механата от старопрестолния Търновград и джолан с кисело зеле. Докато напредвахме с дюлевата пристигна и оркестърът. За разлика от много други фолклорни заведения, тук не трябваше да се надвикваме с музиката. Приятно изненадан останах, че освен традиционния български фолклор бенда изпълняваше и популярни песни от българската и световната естрада, руски романси и евъргрийни.
От сервитьора разбрах, че музикантите са били ядрото на оркестъра на култовия пианобар „Арбат" . До 23 часа чалга е забранено да се свири, а музиката е сравнително тиха, за да могат хората да се чуват. Още с първите акорди се изви типично нашенско хоро. Много танцови формации и любители на народните ритми си дават среща в механа „Българка" . Все повече български младежи се завръщат към своите корени и като гледахме как искрено се забавляват, постепенно настроението им се прехвърли и върху нас, и не след дълго с холандците подскачахме в ритъма на „Бяла роза" и „Назад назад моме Калино". Изморени, нахранени и доволни си тръгваме от механата, с пожелание да се върнем отново.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
