Империята на кхмерите владяла цял Индокитай

Империята на кхмерите владяла цял Индокитай | StandartNews.com

Великата индуистка цивилизация на древна Камбоджа

При пътешествието ми из Индокитай през февруари 2016 г. най-сетне се приближавам към главната си цел - древната столица на Кхмерската империя Ангкор Тхом. Само за час и половина самолетът ме отнася от кралската резиденция на Лаос Луангпхабанг до камбоджанския град Сием Реп, в чиито околности е великият град.

Първите хора на територията на днешна Камбоджа идват от север още преди хилядолетия. Археолозите намират каменни сечива в пещери, а откритите въглени от огнища позволяват тази култура да се датира преди около 6 хилядолетия. За езика и всекидневния живот на това население обаче не се знае нищо.

Най-ранните писмени сведения са оставени от китайски търговци през т в. Те разказват за множество малки държави, намиращи се както във вътрешността, така и по океанското крайбрежие. В културата си те възприемат редица черти на индийската цивилизация в сферите на писмеността, архитектурата, изкуството, а също така и

кастовото деление на обществото

Идващите от Индия религиозни идеи на индуизма и будизма пък се смесват с местните вярвания в духовете на предците.
През т-Vт в. е създадена първата голяма държава, носеща името Фунан. Тогава се оформя камбоджийския език, който е част от мон-кхмерската езикова група със силно влияние от санскрита. Археологическите проучвания регистрират в делтата на река Меконг следите от общество, достигнало до стадия на търговията. Разкрит е цял пристанищен град от т в., намиращ се в района на Ок-Ео в днешен Южен Виетнам. Той е разположен сред сложна система от канали и играел важна роля в комуникацията с Индия и Китай. Проведени наскоро разкопки в южната част на Камбоджа показват още един град от това време, чиито останки са край съвременното село Ангкор Борей.

Следващата голяма държава по тези земи е Ченла, чиито разцвет е през VI-VII в. От това време са и

първите каменни надписи

на кхмерски език, както и най-ранните камбоджански храмове от камък и тухла, изпълнени в индийския архитектурен стил. С времето обаче страната изпада в дълги междуособици и политическа разпокъсаност.

На тези размирици слага край кхмерският принц Джаяварман II. Роден около 770 г. той е държан за заложник на островите Ява или Суматра. На тях управлявали местни князе, владели и част от континенталното крайбрежие на Югоизточна Азия. След като се освобождава от плен, Джаяварман тт започва да обикаля из страната и да извършва религиозни ритуали. Стига се до 802 г., когато той се изкачва на върха Пном Кулен. Там жрецът-брахман Хиранядама го обявява за "чаквавартина" или "идеалния повелител на Вселената". Това позволява на Джаяварман да обедини отделните княжества и да положи началото на Кхмерската империя или Камбуджадеша.

Център на новата държава става Ангкор до днешния Сием Реп в северозападната част на Комбоджа. Приемниците на основателя на империята започват да строят в него огромни храмове, които трябвало да покажат на света

величието и могъществото на Камбуджадеша

Като най-големи строители се славят Суряварман II (1113-1150), създал невероятния храм Ангкор Ват, и Джаяварман VII (1181-1218). Последният укрепява столицата, а издигнатите от него храмове са буквално навсякъде. Наред с Ангкор, хиляди каменни храмове се строели из цялата държава.

Мнозина учени сравняват император Джаяварман VII и неговото строителство с мащабната дейност на римските цезари. Работата е в това, че заедно с религиозните начинания той създава мрежа от пътища, покрила цялата огромна тогава територия на Камбоджа. На равно разстояние край тях се издигали домове за отдих, подобни на римските пътни станции. Като ревностен будист Джаяварман VII нарежда да бъдат построени и стотици болници и сиропиталища.

Освен като архитекти, кхмерите се славели като великолепни инженери. Тяхната иригационна система и до днес буди възхищение. Самата столица се намира в средата на развита мрежа от канали и огромни резервоари за вода ("бараи"), използвани за напояване. Много историци смятат, че именно напоителната система, даваща възможност за богати реколти, способства за бързото увеличаване на населението. А неговият брой е много важен с оглед на агресивната политика спрямо съседите, която Кхмерската империя поддържа в продължение на столетия.

При разцвета през ХII в. в Камбуджадеша освен Камбоджа влизат повечето земи на съвременните държави Виетнам, Лаос, Тайланд, Мянма (Бирма) и значителна част от Малайския полуостров. Особено продължителни военни кампании води император Суряварман II, предприел многократни

походи срещу съседните монски племена

в долината на Менам и могъщата държава Тямпа в днешен Виетнам. Императорите събират данъци от завладените територии, но не изоставят търговията с богатия Китай.

Обществото на кхмерите е било подобно на индийското. Най-отгоре е императорът като повелител на света ("чаквавартина"). По-надолу са свещениците-брахмани, а накрая идват слугите и робите. В Камбуджадеша мирно съжителстват двете индийски религии - брахманизмът от шиваитски вид и будизмът. Езикът на висшата класа е санскритът, докато обикновените хора си говорели на кхмерски.

От IХ до началото на ХV в. на имперския престол се изреждат 26 монарси. Дългите войни и огромното строителство постепенно изтощават държавата и в първата половина на ХIII в. тя влиза в упадък. Историците и до днес не са на еднакво мнение за причините, довели до нейния крах. Някои смятат, че той се дължи на агресията от запад на тайските племена, които престават да плащат данък и атакуват империята. Според други проблемите са в промяната на идеологията в Камбуджадеша.

Още Джаяварман тт въвежда култа към индуисткия бог Шива, по който императорът е "девараджа" или "цар-бог" на санскрит. Оттам тръгва и строгата йерархия в кхмерското общество. Според разпространилия се по-късно будизъм от типа "тхеревада"

всеки човек може да достигне

състоянието "нирвана" само чрез медитация и спокоен живот. Егалитарните идеи на тази школа постепенно подриват устоите на кхмерското общество и оттам - властта на големите императорски династии. Започват междуособици, от които се възползват съседите. Така в 1431 г. поредното нашествие на таите ликвидира държавата, а оцелялата аристокрация се преселва на югоизток към днешната столица на Камбоджа Пном Пен. Величествените строежи на императорите потъват в забрава, погълнати от джунглата.

Носят тюрбани на карета

Този народ се различава значително от жителите на Виетнам, Тайланд, Лаос и др. Хората са високи и стройни, с по-тъмен цвят на кожата, който ги сродява с индусите. Различават се дори дрехите - вместо характерните сламени шапки кхмерите носят тюрбани на карета (крами).

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай