Поредната "Нощ на звездите" ще е шамар за гравитацията, обещава световноизвестният българин
Публиката слага началото на една кариера и само тя може да реши нейния финал, убеден е уникалният акробат
Енчо Керязов е световноизвестен цирков акробат и еквилибрист. Роден е на 15 октомври 1973-а в Елхово. Майка му и баща му са учители. Започва да се занимава с акробатика на 6. Завършва спортно училище, става майстор на спорта и влиза в националния отбор на България по акробатика. По-късно започват гастролите му с трупа "Романови". След 2000 година стартира самостоятелна кариера на еквилибрист. През 2002-а печели първа награда на фестивала „Диана и Херман Ренц" в Холандия, пак става цирков артист на годината, същата титла печели и в Германия, получава „Сребърна звезда" от международния фестивал в Гренобъл. През 2007-а е обявен за „Сребърен клоун" на култовия форум в Монте Карло. През 2011-а австрийските пощи отпечатват пощенска марка с номинал 70 евроцента изображение на Енчо Керязов. На 24 май 2012-а по предложение на съюза на артистите е удостоен със „Златен век". През 2013-а - „Сребърна мечка" в Ижевск, столицата на сибирската република Удмутрия. Почетен гражданин на Ямбол. През 2016-а е приет в Галерията на легендите на Световното акробатично общество на церемония в Лас Вегас.
Енчо е най-скъпо платеният бг цирков артист. Има седемгодишен договор с най-престижния цирк на Евросъюза – „Ронкали". Женен, баща на две деца.
- Енчо, в енциклопедичното издание „1000 причини да се гордеем, че сме българи", сте вписан като 356-тата. От къде тръгна бляскавият ви път към световната слава?
- Началото беше в двора на село Ханово, в къщата на дядо ми, на когото съм кръстен. Той ми направи висилка за първите ми спортни занимания. На 6 родителите ми ме заведоха за първи път на цирк в Елхово. Останах запленен и влюбен в акробатичните изпълнения. Майка ми веднага ме записа на спортна акробатика. Треньорът казал на нашите, че нямам качества - но ме приема заради голямото ми желание.
- Това мотивира ли ви или ви ядоса?
- Аз не исках нищо повече от него - вече бях в залата. Благодарение на огромната ми упоритост, на 14 станах майстор на спорта и ме включиха в мъжкия национален отбор. На 16 сбъднах детската си мечта – да бъда жокей в трупа Романови. Там усвоих тънкостите на цирковия занаят, но трупата се оказа тясна за моите амбиции. Приключих с масовите номера и започнах да създавам собствен - силова еквилибристика. Човек винаги може да успее – стига да иска. Когато съм решил да направя каквото и да било и ясно виждам как ще стане това, никой не е в състояние да ме демотивира. Напротив – огънят става все по-силен.
- Бяхте ли палав като дете, наказваха ли ви за пакостите?
- Правил съм много щуротии. Най-често ме наказваха да не излизам пред блока, където играехме с приятелите от махалата. Но не си спомням наказанията, а само наградите. Помагах на баща ми, когато той строеше къщата.
Пресявах пясък върху пружина от старо легло
За да покаже, че е доволен, татко ми купи пружини от спортния магазин - да ги разпъвам за мускули.
- По колко време на ден отделяте за тренировки?
- Винаги съм бил влюбен в цирка и съм работил буквално по 24 часа в денонощието. Всеки успех си има цена. Припомням: мечта и цел са две различни неща. Всички мечтаем за различни неща и това е страхотно, но целта е друго нещо. Тя се постига, когато запретнем ръкави и започнем реално да работим. Хората си мислят, че това задължително означава репетиции или фитнес. Огромно значение имат начинът на хранене и възстановяване, а не само времето в залата. Посветен съм изцяло на тези 9 минути, които публиката вижда. Правя само неща, които ми помагат да стана по-добър. Ям само храни, подходящи за диетата в конкретния момент. Но не е лишение, защото обичам това, което правя – а то беше моята мечта и цел. Но съпругата ми, децата ми - те са хората, които съм лишавал от много неща. Защото всички винаги са се съобразявали с начина ми на живот.
- Имал ли сте провал?
- Провал? Мисля, че не. Или поне се надявам да съм нямал. Правил съм грешки, изпадал съм в много комични ситуации, но винаги е било в границите на допустумото.
- Коя среща по света остава най-незабравима?
- Всяка от тях ми е носела различни емоции. Но никога няма да забравя вълнението, когато зад сцената дойде да ме поздрави самият Арнолд Шварценегер.
- До кога ще изпълнявате на манежа сложните и рискови номера, от които на публиката й спира дъхът?
- Вече спрях да го мисля. На 30 мислех, че краят наближава. Сега се радвам на всеки ден, в който работя. Аз и да го смятам - криви сметки ще излязат. Артистът е артист, докато публиката идва да го гледа! Тя слага началото на всяка кариера - и само тя може да сложи краят. Преди дори артистът да си е помислил за това.
- Как се справяте с многобройните почитателки на изваяното ви тяло?
- Да си призная - и това е опит и майсторлък.
- Какво ви мотивира да създадете Фондацията „Енчо Керязов", която подкрепя талантливите деца на България?
- Привързаността към родния Ямбол. Стомахът винаги ме свива на топка, когато се прибирам. Обичам си града, дори и с недостатъците му. Обичам го като децата си - това е онази любов, която е много искрена и неподправена. Не знам дали родителите или учителите са ме възпитавали така, за да обикна родното място, или си го нося генетично.
- Разсърдиха ли се в Ямбол, че преместихте изявите на Фондацията в София – следващият спектакъл е на 25 февруари в «Арена Армеец»?
- Имаше страшно много въпроси, свързани с преместването в София на церемонията по награждаването и на спектакъла „Нощ на звездите". Подчертавам – така
от регионално стана национално събитие
Хората го приеха като лично - точно, както аз го усещам. Това много ме ласкае. Няма сърдити. И не виждам защо да има - всеки трябва да се развива и да надгражда постиженията си. Ако беше обратното, то най-сърдит трябваше да е дядо ми, че не правя каваци в двора на селската къща, а хукнах по света.
- Какво се крие в мотото „Благоворителността осмисля успеха"?
- Абсолютно всичко, в което вярвам. Съдържа смисълът на усилията на толкова много успели хора да споделят своите успехи с децата и многохилядната публика в Арената. Ако си помогнал дори на единствен човек, то ти си успял. Това е моята философия. „Нощ на звездите" се превръща все повече не просто в трибуна на световната слава на легендарни имена, а в триумф на благородството.
- С какво тазгодишното шесто издание за наградите на Фондация „Енчо Керязов" се отличава от предишните?
- Ще има малки промени в регламента. Тази година ще могат да се кандидатират и победителите от миналата, което беше невъзможно в предното издание. Тогава победители ставаха част от комисята по избор и губеха правото си на участие – за да не даваме награди на едни и същи деца. Церемонията по награждаването ще е под патронажа на кмета на София Йорданка Фандъкова.
- Кои са най-достойните?
- Отличниците с конкурентни резултати се оказаха наистина много – изпитанието на журито започна с отсяването на най-заслужилите. Отличие ще бъде присъдено и на деца в неравностойно положение, които с достойнство защитават невероятните възможности на човешкия дух, воля и упоритост.
- Какво дава подобна награда за бъдещето развитие на младите таланти?
- Критерият и начинът, по които се провеждат наградите, са наложени по образец от моя личен опит. В детството си бях мотивиран от първите изумителните артисти, които гледах в цирка. По-късно публиката беше всичко за мен. Затова на тези награди има невероятно шоу и хиляди зрители. Бих искал наградите на Фондацията да дават съмочувствие на младите таланти.
- Вашите синове вървят ли по стъпките ви?
- Да. Съвсем уверено. Две години работихме на една сцена в Америка. Малкият ми син падна и счупи на две места ръката си и в момента е в рехабилитационен период. До този момент си
мислех, че мога безгранично да издържам на болка
Защото съм го доказвал пред себе си много пъти. Но тази болка, идваща от болката на детето ти, е смазваща. Щастлив съм, че момчетата ми са винаги до мен. Сега, когато вече пораснаха, са ми в огромна помощ. Не мога без големия ми син, с който се допитвам за абсолютно всичко, а сега и с организацията по награждаването. Трябва да се вслушваме в младите - те имат различна визия. Ако не го правим, ще стане каквото се случва с голяма част от световните циркове.
- Имате ли още неосъществени мечти?
- В професионален план нямам неосъществена мечта. Работих седем поредни години в мечтаното от мен място. Не само участвах, но и спечелих "Сребърен клоун" и най-голямата награда, тази на публиката, в Монте Карло. През 2016-а участвах отново в юбилейното издание – приемам го като голям комплимент от принцеса Стефани.
- С какво ще изненадате публиката в „Нощта на звездите" на 25 февруари?
- В шестото издание ще се почувствате като великия Исак Нютон, който наблюдавал звездите и открил закона за гравитацията – вие ще го преоткриете като наблюдавате невероятни и невиждани досега в България изпълнения на артисти, които с безгранично вдъхновение създават нови правила в прилагането на природните закони. Шоуто ще е шамар за гравитацията. Всеки от знаменитостите са се доказали като най-добрите в своя бранш.
- Съветите ви към новото поколение?
- Да има цел в живота, която да следва и от която да не се отказва, въпреки трудностите по пътя. Млади хора, четете! Не спирайте да обогатявате знанията си. Така ще допускате по-малко грешки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
