Държавата трябва да е с по-активна политика за управлението му, казва Калоян Стайков от  Института за пазарна икономика (ИПИ)

Има експерти, които смятат, че ниското ниво на публичния дълг едва ли не възпира растежа на икономиката. Има и други икономисти, като мен, които смятат, че това не е така.
През 2016 г. на фона на сравнително ниски капиталови разходи и доста по-рестриктивна фискална политика, видяхме, че икономиката расте горе-долу със същите темпове, с които нарасна и през 2015 г. Тоест идеята, че държавните разходи по някакъв начин могат да изиграят сериозна роля при ръста или забавянето на икономиката, не съществува на този етап. Намаляването на дълга е добра новина по няколко причини. Първо, всички апокалиптични сценарии, които различни политици, експерти и други подобни чертаеха през 2015 г., когато беше ратифициран договорът за средносрочните емисии за около 8 млрд. евро, очевидно не се изпълняват.

Тогава се обясняваше, че България е влязла в дългова спирала

че икономиката е пред срив и т.н. Тъй като много малка част от тази възможност беше използвана, около 25% от тези пари бяха емитирани като външен дълг. И второ, тази година въобще няма да има емисия на външен дълг. Тоест въпросните 16 млрд., за които много се тръбеше, че държавата ще ги вземе като дълг, всъщност не сме ги взели. И това намаляване на дълга показва, че ситуацията е по-добра, отколкото беше, например, през 2014 г., когато фалира и КТБ. Това беше една от основните причини за увеличаване на дълга тогава. За мен

намаляването на дълга при всички положения е добра новина

Тежестта на дълга и съответно обслужването му намалява през годините. В момента то е по-ниско, отколкото беше през предходните години. Лошото е, че това се случва на фона на увеличение в номиналната стойност на дълга. Тоест дългът, измерен в лева или в евро, се увеличава, но като тежест, като дял от икономиката, той намалява. Това, което виждаме в момента, е намаляващата тежест на дълга, което обаче се дължи на по-високия ръст на икономиката, а не на активно управление на този дълг, не на намаление на номиналната му стойност. И по тази причина, според мен, това е частично добра новина. Добра е, защото се намалява като тежест - не е толкова трудно неговото обслужване. Но е лоша от гледна точка на това, че номиналният размер на дълга расте и това показва, че всъщност правителството до голяма степен разчита просто икономиката да расте по-бързо, отколкото расте дългът и съответно неговото обслужване да не е толкова трудно. Държавата трябва да има малко по-активна политика в тази посока и да започне, рано или късно, намаляването на този дълг, каквото виждахме, например, до 2008 г. В крайна сметка, това за мен е изключително важно на този етап, тъй като икономиката се развива добре и извинението, че сме в криза и затова трупаме дългове, вече не съществува. В момента трябва да сме в обратната ситуация - не сме в криза и икономиката расте по-бързо, отколкото очакваме и трябва да се натрупат необходимите резерви, за да може дългът да започне да намалява. За съжаление това, което виждаме през последните години, е просто рефинансиране на този дълг и частично поемане на нови задължения заради продължаващите бюджетни дефицити. Миналата година е изключение в това отношение, защото

нямахме бюджетен дефицит

но това отново беше постижение на обстоятелствата, а не заради целенасочена и осъзната държавна политика към намаляването на бюджетния дефицит. Като тежест дългът намалява, което е добре. Обаче това не е резултат на целенасочена, ясна фискална политика от страна на правителството, а се случва въпреки политиката, която се води. От тази гледна точка рискът си остава. Тоест в някакъв момент, ако има някаква криза на капиталовите пазари, това може да се отрази силно негативно на страната. В крайна сметка размерът на държавния дълг не е показателен за това до каква степен той може да бъде обслужван. Защото Румъния фалира с 16% държавен дълг, Латвия фалира с 10%. И с по-ниски нива може да имаме трудности, надявам се да не стигнем до там, но все пак това си е риск. Хубаво е вече да видим обръщане на тази тенденция на трупане на дефицити и съответно на дългове. Крайно време е да видим трупане на излишъци и намаляване на номиналните задължения.