Дежа вю със Сирия

И преди 15 г. беше обявено, че Ирак готви оръжия за масово унищожение

Дежа вю със Сирия | StandartNews.com

В изказването на американския президент Доналд Тръмп, когато обяви ракетната атака в Сирия, имаше една дума, която ме смути - "евентуална" химическа атака. Тази дума предизвиква много съмнения. Факт е, че атака беше извършена, но се разминават много мненията на сирийското правителство и руската дипломация от една страна и Вашингтон от друга. Аз съм по-склонна да приема, че в момента се повтаря един вариант от 2002 г., когато САЩ също обявиха, че Ирак подготвя оръжия за масово унищожение. Въз основа на това САЩ и съюзниците им нападнаха Ирак в нарушение на Резолюция 1441 на Съвета за сигурност, но и досега търсят оръжия за масово поразяване. Нещо подобно се случи и в Украйна. На 21 февруари 2014 г. беше постигнато политическо споразумение между правителството на президента Янукович, Евромайдана и ЕС в лицето на външните министри на Франция, Германия и Полша за мирно решаване на украинския казус. И няколко дни по-късно започна снайперистката атака и разстрела на част от протестиращите на Майдана. В сегашния казус със Сирия също има подобен елемент. Няколко дни преди т. нар. атака, за която сирийското правителство е обвинявано в използване на химическо оръжие, на преговорите в Женева руската страна и сирийската опозиция излязоха с доста обнадеждаващи мнения. Те се отнасяха най-вече до участието на Башар Ал Асад в бъдещото решаване на сирийския въпрос. Няколко дни по-късно отново се появи познатото обвинение за химическо оръжие.

Смятам, че когато в САЩ има вътрешни проблеми, винаги се търси ескалация във външнополитически и военен план. Явно обаче Вашингтон се усети, че прави голяма грешка, когато постави акцента върху правителството на Асад, защитавайки сирийската опозиция и почти забрави, че се бори срещу тероистичната организация "Ислямска държава". И неслучайно от два дни това висши служители на американския Държавен департамент повтарят, че все пак основната цел на САЩ е ликвидирането на ИД.

Има няколко интересни индикации за това, че наблюдаваме атаки и същевременно опити за преговори Вашингтон - Москва. Доказателство за това е, че държавният секретар Рекс Тилърсън от една страна обвинява Русия, че подкрепя сирийското правителство. От друга страна обаче заявява, че без Русия сирийският казус не може да бъде решен. Друг много показателен факт е, че държавният секретар не се отказва от посещението, което ще направи другата седмица в руската столица. За мен заповедта за атака в Сирия е индикация, че явно властовите центрове във Вашингтон вече са се ситуирали в новата американска администрация и за голямо съжаление отново се връщат към старата политика - разпалване на постоянно действащи конфликти.

Очаквам да има и някаква ескалация по отношение на Украйна и на други места като Кавказ.
Има един много важен факт. Със своята заповед за атака Доналд Тръмп наруши основния акцент от своята предизборна кампания. Неговата теза беше, че САЩ ще се капсулират, за да решат своите вътрешни проблеми и отново да се превърнат във велика държава. Той не направи това, а се откри и то в познатата агресивна форма на регионално и глобално присъствие. Той наруши обещанието си.

Записа: Антония КЮМЮРДЖИЕВА

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай