Двойните стандарти спрямо културата са още по-опасни

Двойните стандарти спрямо културата са още по-опасни | StandartNews.com

Безусловно адмирирам и подкрепям инициативата на националния омбудсман и на Българското председателство на ЕС за обсъждане и предприемане на реални действия срещу прилагането на двойни стандарти при производството и търговията с хранителни продукти. Но широко нарушаваните рецептури не се изчерпват само по отношение на това, което хората консумират чрез устната си кухина, а и в продукцията, създавана в редица други обществени дейности. Най – уязвима сред тях е културата, понеже в много от нейните продукти „палмовото масло" не е добавен, а основен компонент и негативните последици от това „производство" нанасят непоправими негативни последствия за цялото общество!

Това се отнася не само до четимите и зрителните културни форми, а най – вече до виртуалните, понеже у хората целенасочено се насажда неспособността да ги възприемат чрез слуховите си рецептори, което автоматично ги превръща от звукови в зрелищни!..

А за да се разберат интелектуалните емоционално – естетически послания на музиката, се изисква овладяването на нейния специфичен „език", който е универсален и не се влияе от възрастта, пола, образованието, професията, етноса, политическите и религиозните пристрастия на хората!

Но това не се получава, защото тези умения се изграждат в детската възраст, а в учебните програми на средната образователна степен, музика и рисуване – поради титулуването им като „второстепенни"(!) – се изучават по 1 – 2 часа седмично, с които реално не може да се постигнат равнопоставени знания с „първостепенните" физико – математически дисциплини, за изучаването на които са отделени по 16 – 17 часа седмично!.

По – важното е, че тези „второстепенни" учебни дисциплини са призвани да изграждат духовните параметри и критерии и да възпитават моралния облик на подрастващите български граждани, което априори е непостижимо при такава „равнопоставеност" между изучаваните учебни дисциплини. Ако целта на образователната реформа е да се създадат полуграмотни и неориентирани „среднисти", трябва да се подчертае, че тя е изпълнена перфектно! Крайно време е да се осъзнае, че и най – добре подготвените инженерно–технически кадри ще си останат обикновени занаятчии, ако не притежават богата култура, понеже главата и сърцето командват краката, а не обраното! Не случайно акад. инж. Ангел Балевски утвърждава, че „техническите науки заплашват да унищожат света, а хуманитарните са призвани да го спасят".

В следващото изложение ще предложа на евентуалния читател един експеримент, основаващ се главно на изказванията направени от редица официални лица на проведената в края на април 2018 година в София Международна конференция, посветена на двойния стандарт при производството и търговията на храните в ЕС.

Единствената „волност", която съм си позволил при цитатите е, че съм заменил думата „храните", с думата „култура" (за първоизточник на цитатите съм използвал публикации във в. „Стандарт" от 01.05.2018г.):
- „Не можем да стоим с широко затворени очи, когато в някои части на Европа, на хората се продава култура с по – ниско качество" – еврокомисар Мария Габриел;
- „Трябва да бъдат направени промени в евродирективата за „култура" – еврокомисар Вера Йоурова (сега такава няма – б. а.);
- „Потребителят трябва да бъде защитен по – добре от търговците, защото той се оказва уязвим" – еврокомисар Вера Йоурова;
-„От човека по – свято нещо няма" – Бойко Борисов, премиер;
-„Европа и Европейския съюз са най – доброто място за живеене" – Бойко Борисов, премиер;
- „Кой казва, че българските бебета обичат културата?" – Бойко Борисов, премиер;
- „Преди 10 години в здравеопазването е бил вложен 1 милиард, а сега са 5 милиарда" – Бойко Борисов, премиер. (в същите години за културата средствата са били над 1% от БВП, а сега са 0,50% от БВП);
- „Трябва всички да се обединим срещу това нещо (40 – 87% по – високи цени – б. а.), което е обидно и е дискриминация" – министър Лиляна Павлова;
- „Европа свършва там, до където се слуша симфонична" музика – Стефан Цвайг, писател;
- „Цялата световна култура до голяма степен е жертва на комерсиализация и зрелища", акад. проф. Светлин Русев – художник.
Ще продължа и с други цитати, направени още преди 10 години, от оторизирани европейски експерти и публикувани в „Доклад на Чарлз Ландри":
-„България има култура, която може да предложи на света";
-„Българското музикално изкуство е неотделима част от световния музикален феномен";
-„Културната дейност да не се оценява само от гледната точка на икономическите показатели, понеже има и дава многостранен принос за развитие на държавата, което оправдава направените в нея инвестиции";
- „Необходимо е да се проведе широк обществен дебат по проблемите на културата". До сега той въобще не е започнал, което говори че няма политическа и държавническа воля, културата да се регламентира като национален приоритет!

Животът категорично доказа, че музиката и спортът са най - универсалните средства за комуникация между хората с различни националности. Въпреки това, подхода и начините за обезпечаване от държавата на техните дейности неоправдано са различни, т.е. използват се двойни стандарти! Съвсем правилно всички спортни събития – независимо от техния ранг – се планират и осигуряват от държавния бюджет, с няколко годишна перспектива. Тази многогодишна практика показа по най-убедителен начин своята целесъобразност - по отношение на тяхната организация, реализация, реклама и т.н. - за съжаление не се прилага при културните институции!

Това не им позволява да планират дългосрочно своята дейност, което от своя страна не създава нужните условия, както за по-активното им участие в между¬народния културен обмен, така и за развитие на културния туризъм у нас, независимо, че най-ефикасното средство за развитието на туризма е богатият културен живот в курортните селища. А това са дейности с висока – икономическа и духовна принадена стойност, които неоправдано не се използват в инте¬рес на държавния просперитет!

Упорито предлаганият подход за безогледно налагане на конкурсно-програмното обезпечаване с държавни средства на културните начинания не е белег на демократизъм, а е сериозна пречка пред системното осъществяване в България на авторитетни национални и международни културни събития, които да обогатяват културния й живот и да я направят водещ балкански културен център.

Логично възниква закономерният въпрос: Ако действително този подход е правилен, защо той не се прилага и в спортната дейност? Казано с други думи, налагането на двойните стандарти в нематериалната сфера е факт, което е неизгодно за всички и позволява – под напора на необосновани комерсиални интереси – в страната с приоритет да се ползва субкултурата, която напуска своята територия и упорито се стреми към трайно завладяване на концертния подиум от професионално неквалифицирани хора!

И още един много важен „детайл" – стойностното изкуство е привилегия САМО на индивиди, притежаващи специфични природни дарования, след продължителното им професионално шлифоване. Но при определяне на техния финансов еквивалент, показателят „дарование" никога не се отчита! Това е неправилно защото, те създават духовни уникати, а не унифицирана конфекция! За съжаление, ръководните фактори в държавата не го признават, поради непознаване спецификата на творческия труд и процеса на реализацията му! Затова понастоящем над 1000 отлични български музиканти работят по света на ръководни артистични длъжности и радват със своето изкуство други народи, а не обществото, което ги е създало и обучило, понеже там ги уважават и ценят висококачествения им труд! Основният извод от това изложение е, че и след приключване на българското председателство на ЕС, наложително е в страната ни активно да продължи обсъждането от гражданските и държавните структури на темата за двойните стандарти във всички сфери, за да се намери нейното правилно решение и то реално да се ползва в практиката.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай