- Господин Силяновски, как ще празнувате днес?
- Тъй като съм пети курс в Юридическия факултет, това ми е последният 8 декември като студент и затова ще гледам да е най-хубавият до момента. Ще празнуваме цели три дни, но разумно. От Университета за хранителни технологии в Пловдив тръгна една кампания, която нашият Студентски съвет прие и тя се казва "Празнувай отговорно". Разлепяме плакати, раздаваме флайъри с идеята
да накараме студентите по време на празника
да не карат пили, да не превишават скоростта и да си слагат предпазните колани.
- Какъв е вкусът на днешния студентски живот?
- Бих казал, че е сладко-кисел. Последните пет години бяха едни от най-хубавите в живота ми, особено заради работата ми за Студентския съвет, в който имах възможността да се срещна с изключително много хора, с много проблеми. Доста често съм се ядосвал и съм се чувствал зле, но винаги съм бил щастлив от това, което правя.
- Къде се виждате на следващия 8-и декември?
- Най-вероятно ще уча за държавни изпити, но всеки трябва да разбере, че рано или късно пораства. Не ми пречи и да празнувам 8-и декември и догодина, но със сигурност няма да бъде по начина, по който ще е тази- организирано, с всичките ми състуденти...
- Вярвате ли, че ще се реализирате успешно със специалността си у нас?
- В България има две специалности, които се водят за елитни, но всъщност
има пренасищане на кадри от тях - икономика и право
И тъй като съм завършил икономика във Виенския университет, а тук уча право, мога да кажа, че съм щастлив, че съм ги избрал и двете, но не можах да разбера коя ми подхожда повече. Според анализ на МОН студентите по право се реализират на 77%, дори това да не е в сектора. Студентите по право имат качества, които по някакъв начин ги отличават от другите, защото материалът, който трябва да мине през очите им, за да си вземат изпитите, е огромен. И дори да не станеш най-добрият адвокат, най-безкомпромисният прокурор, най-безпристрастния съдия, със сигурност можеш да намериш реализация, ако си полагал труд.
Бях 3 години във Виена, това ми е седмият студентски празник. Това, което до голяма степен предопредели избора ми да се върна в България, е фактът, че осъзнах, че ние с нищо не сме по-зле от другите държави. Просто младите българи, които сме заминали в чужбина, трябва да се приберем в къщи и да си оправим държавата. Считам, че това е в нашите ръце. Самият аз затова
станах председател на Студентския съвет, за да променя средата
в която живеем или да се опитам да я направя по-добра. До момента съм удовлетворен и няма нещо, което да ме спре за в бъдеще да правя същото.
- С какво могат да бъдат мотивирани младите хора да останат тук?
- С какво могат да бъдат привлечени не знам, предвид факта, че наистина има проблем във висшето ни образование. По-важният въпрос е кога хората,които работят в чужбина, биха се върнали в България. Отговорът е - когато видят по-добри икономически перспективи за тях, когато видят работеща съдебна система и т.н.
- Вие лично как виждате своето бъдеще в юридическата професия?
- Искам да стана адвокат, тъй като голяма част от семейството ми са адвокати. С нашата специалност "право" можеш да станеш адвокат, нотариус, прокурор, съдия, следовател, юрисконсулт. Аз обаче не искам да работя в държавната администрация, а да имам свобода до голяма степен кога и какво да ми е работното време. Това предопредели избора ми. Не искам да бъда строго специализиран в юридическия сектор, а
ако си адвокат, имаш свободата
да развиваш и други дейности.
- За един млад адвокат е трудно да се утвърди, предвид конкуренцията...
- Реално погледнато хиляди юристи завършват всяка година. По-добрите успяват да се закрепят, а по-слабите успяват да си намерят друго поприще. Предстои да видим от кои ще бъда аз, но считам, че с много работа и любов за това, което правиш, няма проблем, дори конкуренцията да е голяма. Напротив, това може да те направи по-добър, по-силен и по-успешен. Знаех, че ако остана във Виена, ще успея до голяма степен да намеря работа, да получавам една добра заплата, но когато говорим да израстване и в обществото, и в бизнеса, много по-трудно е там, отколкото тук.
- Вярвате ли в нашата съдебна система?
- Не, но смятам, че ако ние си оправим съдебната система, всичко останало ще се оправи. Защото когато има справедливост, когато хората носят отговорност за действията си, ще нещата ще се наредят. Във всички държави има корупция, далавери по високите етажи на властта, но когато те хванат, тогава поемаш отговорността за действията си, докато тук не е точно така. Тук често тази отговорност се размива и
се усеща една безнаказаност, което отвращава хората
и съответно голяма част.
- Все още битува митът, че студентът няма много пари, но купонясва до сутринта. Вярно ли е?
- Когато си правих политически компас на разбиранията, се оказа, че съм либерал. И за мен свободата на някой се простира дотам, докъдето се простира свободата на другия. Винаги съм се опитвал в живота да разбивам стереотипи. Аз съм човек, който слуша дори попфолк някой път, който пие, забавлява се, но в професионалната си среда, в студентската, се опитвам да бъда безкомпромисен към задачите, които имам и по някакъв начин да бъда малко по-добър от останалите. Това, че се забавлявам и слушам определен тип музика, не ме е прави по-прост от останалите, неравностоен на тях. Затова смятам, че студентите трябва да купонясват. Проблемът при нас е, че някои предимно купонясват. Не всички, които се веселят, са зле в образованието, но доста голяма част от тези, които купонясват, наистина не отделят толкова внимание на образованието. В Студентски град има сигурно 200 клубчета, заведения за хранене, дискотеки, кафета, и само една библиотека. Това е доста показателно. Това е град на студентите, много е важно средата, в която живеят, да ги предразполага да учат. Когато бях във Виена, веднъж видях в общежитието, в някаква стая 50 човека седят и четат. Викам си - какво правя аз, защо се мотая, трябва и аз да седна и да чета. По време на сесия там
се редят на опашка, за да седнат и да четат
Докато при нас, когато видиш, че има партита, събиране по стаите, е нормално, когато си първокурсник, да възприемеш и ти тази линия на поведение.
- Студентите посягат ли често към пороците - алкохол, трева?
- В Австрия тревата е декриминализирана. Ако полицаите те видят на улицата да пушиш, няма абсолютно никакъв проблем. В крайна сметка има твърдения, че към марихуаната не се развива физическа зависимост, а само психическа. Нашият закон не позволява притежанието на марихуана. Тя е приравнена на другите тежки наркотици. Трябва да се помисли в посока на това, ако бъде хванат някой студент да пуши трева, да не му бъде провален целия живот заради това. Трябва да се помисли по темата в посока да не се лежи в затвор за половин цигара.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
